Професор Лъчезар Трайков пред „Форум Медикус“
Специално в нашата област се случиха няколко нови неща, някои добри перспективи се „отварят“, дори мога да кажа, че започваме с летящ старт 2014 година. Говоря за неврологията като цяло в научно отношение.
От много години инвестираме в посока изследвания и проучвания на главния мозък при дегенеративни заболявания. След като дълго време работихме за болестта на Алцхаймер и нейната диагностика, най-после в средата на миналата година бяха приети новите критерии, става дума за т. нар. DSM 4 – Диагностичен и статистически наръчник, диагностична библия, която бе изработвана в продължение на 16, дори на 18 години. Защо толкова много се забави? Защото тъкмо е готова актуалната версия, и излиза нещо ново.
Много бурно е развитието в нашата специалност
Това е голям импулс, голям ентусиазъм – да бъдат преборени този вид страдания – дегенеративните болести. Към този момент ние все още нямаме радикално решение – нито за Паркинсоновата болест, нито за Алцхаймер. Ако трябва да поясня: дегенеративната болест я свързваме с един лош белтък, лош белтък в кавички, защото го няма в мозъка. Белтък от аминокиселини, който незнайно защо се произвежда в клетката. И причината не се поддава лесно на разгадаване. Двете лоши молекули – при Паркинсонова и при Алцхаймерова болест, са описани по едно и също време. Правят го двама души, които са работили в продължение на десетина години заедно: Алоис Алцхаймер и Фредерик Леви. Двамата работят в известния днес „Макс Планк“ институт в Мюнхен.
През 1906 г. двамата големи учени / които тогава са правили своите изследвания чрез аутопсии/ при болна, страдаща от тежка деменция, откриват под микроскоп един белтък вътре в клетката, който убива клетката, както и един друг белтък, извън нея. Три, четири години по-късно Фр. Леви, който работи по това време също в Мюнхен, открива при паркинсоново болни също лош белтък в мозъка и го описва като „телца на Леви“. Това са двете основополагащи открития, направени през 1906 и през 1911 година.
За съжаление 110 години по-късно ние все още не знаем кое предизвиква образуването на лошия белтък
Всеки от тях има „вкус“ към различен вид клетки и това води до различна симптоматика: при едните – паметови смущения, защото увреждането е в кората на мозъка, а при другите – двигателна симптоматика и смущения. Много сходни неща съществуват между двете болести, но и досега няма пълна етиология. Затова пък разбрахме цялата патогенеза – кой механизъм до какво води. И след като нямаме етиологично причинно-следствено лечение, което е мечтата на всеки лекар – десет дни антибиотик и избиваме бацила, то тогава наблягаме изключително много на ранната диагностика. Защо? Защото и за двете болести има средства, с които да компенсираме „допата“ – голямото откритие на 60-те и 70-те години, с което компенсираме увредените неврони. При болестта на Алцхаймер това лекарствено средство е ацетилхолин, който има директно отношение към запомнянето.
Това са двете болести, които и през 2013 г. направиха голям скок във високата ранна диагностика. В продължение на 14 години аз самият и моят екип разработваме критерии за диагностика на Алцхаймерова болест. Може да се каже, че сме пионери в европейски и в световен мащаб. Без да преувеличаваме
И неслучайно в годината, когато новите критерии излязоха, в България бе проведена срещата на Консорциума – това бе част от признанието за нашия екип. Аз започнах първите си изследвания като част от френски екип през 1993 г., докторската ми дисертация през 1998 г. в университета „Рене Декарт“ е озаглавена „Ранна диагностика на Алцхаймер и съдова деменция“. Минаха още години и формирахме екип тук, в България. И до днес продължаваме работа в тази насока.
Да се върнем към новите критерии за ранна диагностика. С тях ние можем да поставим диагнозата 5-6 и повече години по-рано, тоест далеч преди първите симптоми и много по-рано от възможностите, които класическите критерии ни даваха досега. При това диагностичната сигурност на новите методи е 96%. И когато ме питат от тук насетне какво е това болестта на Алцхаймер, отговарям: болест на Алцхаймер е равно на деменция. Деменцията означава толкова тежък интелектуален спад, че човек вече не може сам да се справя. А сега, с новите критерии, поставяме диагнозата, докато човек все още работи, може да заема добра позиция и да изпълнява отговорни професионални задачи, или да живее съвсем самостоятелно, ако е пенсионер, и да не се е изключил от социума. Без забележими отклонения в поведението, но, разбира се, и с малки компенсаторни механизми. Днес ние знаем, че болестта на Алцхаймер има две фази: фазата на деменцията и предементната фаза, която започва 7-8 години преди класическата болест. Има експертни центрове като този в Александровска болница, които имат право да поставят диагноза „Алцхаймер“, без да е настъпил класическият синдром на деменцията.
Ще завърша темата с малко хумор. Преди повече от 20 години, когато бях във Франция, обсъждаме с колегите много проблеми. И аз им казвам: ами от първите болни, от пациентите разбирам, че е много лесно да се постави тази диагноза. А френският ми шеф реагира: ето в това е проблемът, ти сега през 1993 г. навлизаш в тази област и виждаш, че малко като придобиеш опит, като се ориентираш, става лесно…Но това означава, че сме много назад с критериите.
Аз също споделям заключението, че диагнозата се поставя най-лесно от касиерките в супермаркетите, те се справят най-добре – което е лошо.
Ние толкова години сме учили и трябва да направим всичко възможно, за да я поставяме много по-рано. Е, дойде този момент, за съжаление 20 години по-късно.
Това е обобщението за ранната диагностика на болестта на Алцхаймер. Сега се отварят големи възможности за ранна интервенция. Преди няколко години бяхме оптимисти в лечението, защото бяха открити изключително нови насоки, които директно „бият“ по веригата на образуване на лошия белтък и обнадеждаващи бяха резултатите при опитни животни, че може въобще да се спре развитието. И изведнъж ударихме на камък. Защо на камък? Защото се оказа, че късно прилагаме лечението.
Оттук насетне трябва да кажем, че в момента новите критерии имат уникалния шанс да отворят нови перспективи за тези вещества, за тези молекули, нека ги нарека, защото те не са още лекарства, за да лекуваме болестта и в ранната й фаза.
Нека припомня, че консорциумът, за който споменах и който заседава в София през миналата година, включва представители на общо 60 експертни центъра на най-високо ниво от цяла Европа в областта на интелекта и деменциите. В България сме само ние от Александровска болница, но от Франция например бяха представени 5-6 центъра, в други страни има по 2-3. Цялото име на организацията е Европейски консорциум за изследване на Алцхаймер. Заседанието на колегите именно в София е признание за нашата работа, защото консорциумът можеше да заседава във Виена, в Барселона или в Глазгоу. Всички отчетоха, че България дълбоко е навлязла в темата и има принос със собствени разработки. Освен всичко друго ние сме напълно равноправен и пълноценен както на идеи, така и на участие член. Всички експерти специално дойдоха в София, а работата ни в София се отнасяше не само до болестта на Алцхаймер, но и до Паркинсоновата болест. Ние приехме решение да се намесим в приложението на новите лекарства, като разработим алгоритъм за подбор на пациенти. Защото нашите центрове са тези, които могат да подберат хората и да гарантират ранната диагностика. Ние решихме да подадем ръка, за да може изключително бързо някои от тези 140 молекули да станат лекарство и да бъдат пуснати на пазара, за да можем да ги прилагаме. Това би решило въпроса идеално, защото ще спре развитието на болестта. А прилагането на терапията трябва да започне от най-ранната фаза, защото никое лекарство не може да възстанови загиналите клетки. Надяваме се и това да стане някой ден, но ще бъде в по-далечно бъдеще.
Стволовите клетки за съжаление на този етап при дегенеративните заболявания не дават радикален резултат – нито при Паркинсонова, нито при Алцхаймерова болест.
На консорциума, проведен в София, решихме и нещо много важно: да обучим през тази година специалисти от всички етажи на здравната грижа. Разбира се, ще започнем от семейните лекари, но особено важно е обучението на близките при вече поставена окончателна диагноза. Изключителен е приносът на България, защото ние, заедно с голям френски екип от Бордо, изработихме тестове за ранна диагностика, които вече са в ръцете на общопрактикуващите лекари. Тези 3-4 минутни тестове са изключително полезни и дават много добър резултат. Ние бихме могли след един такъв скрининг, който трае до 5 минути, да си позволим да хоспитализираме болния, да проведем изследвания и няма да сбъркаме. Кратък и надежден – какво по-хубаво за един скрининг? Ето защо ще посветим много сили и много време за обучение.
Друга тема, по която ще работим задълбочено, е анализ и оценка на онова, което се е случило досега. Голямата опора отново дойде от приемането на новите критерии DSM 4. Те трябва да станат достояние на всички, ангажирани в тази сфера. Ние предвиждаме през март-април т.г. да коригираме нашия национален консенсус и да го синхронизираме с новите правила. Ако погледнем двете версии на нашия консенсус, приети през последните години, установяваме следното: с голяма увереност сме заложили и очаквали онова, което се случи през 2013 г. На базата на опита, разбира се. Бяхме и сме едни от пионерите в тази насока. Въпреки това предвиждаме актуализация на консенсуса през пролетта.
След като имаме много ранна диагностика, за пръв път заговаряме за профилактика. Има нещо много символично, че ние от България, заедно с колегите си от Мюнхен и от Прага спечелихме проект, който вероятно ще се превърне в основа на програмата „2020“, тъй като в директивите има специална работа в насока ейджинг.
Населението в Европа и по света осезаемо застарява и затова ще имаме много работа и ще положим много усилия в тази насока.
Ние спечелихме проект, който ще бъде главно финансиран от Министерството на образованието в Германия, с малко съфинансиране от българска страна, за което имаме съгласието на нашето образователно министерство. В тази програма ще включим и обучението на близките на болните, като ще използваме всички постижения на техниката, защото те дават изключителни резултати в борбата със стареенето на мозъка. Дори ще включим и различни компютърни или роботизирани установки, които се оказа, че не са плод на фантастика и не са толкова скъпи или недостъпни. Всеки пациент, който е поставил своя компютър на подходящо място, може да получава инструкции чрез него и да бъде обучаван и трениран, което да бъде част от профилактиката на собственото му стареене. Само нахвърлям идеите, по които ще работим и които ще реализираме.
В тази насока мисля, че е назрял моментът, в който трябва да организираме и създадем един Дневен център, вероятно към нашата болница Александровска, защото има много голямо търсене. Там пациенти ще идват за няколко часа, за да попаднат в т. нар. интелектуална паметова стимулация – това изключително помага за поддържането на нормална интелектуална дейност. Неща, които могат да бъдат научени в центъра и продължени в домашна среда.
Голяма работа извършихме и много усилия положихме и в друга важна посока – мозъчносъдовата болест.
Когато говорим за деменции и за интелектуален спад в България, трябва да знаем, че основната причина са именно мозъчносъдовите заболявания. Това се дължи на редица неблагоприятни фактори и на огромния стрес, на който са подложени българите, но ние работим усилено в този сектор. През миналата година излязоха изключително важни публикации, подготвени съвместно с екипа на проф. Здравко Каменов, за това кои рискови фактори до какъв тип интелектуални нарушения водят. Например диабетът, какво причинява в интелектуално отношение? Какво трябва да бъде направено, преодолимо ли е, предотвратимо ли е? Много отговори получихме, до много оптимистични изводи достигнахме какво може да бъде направено за тези хора, но и на много нови въпроси се натъкнахме. Въпросите отварят възможност за нова работа и за нови проекти.
И последната новина: съвсем наскоро открихме чисто нова мутация при Паркинсонова болест, казано иначе – чиста проба българско откритие, наше. Произведено в България.
Работата по ранната диагностика и ранните форми на болестта на Алцхаймер започнахме твърде отдавна, още с първата ми аспирантка д-р Михрабян, и постигнахме определени резултати. Сега моята нова аспирантка Радка Павлова откри неизвестна досега мутация при болестта на Паркинсон.
Ето как натрупванията и опитът винаги водят до успех.
И макар че не е много радостно, защото става дума за болест, това е наш съществен принос към разясняването и разгадаването на патогенезата и механизмите на тая болест. Правим първите съобщения съвместно с екипа на проф. Ваньо Митев и неговата аспирантка Калина Михова, която най-дейно е включена и работи по темата заедно с доц. Радка Кънева. Двата екипа – нашият от Клиниката по неврология и екипът от Молекулярната лаборатория, правим нещо изключително ново. Подобна мутация в областта на Паркинсоновата болест отдавна не беше откривана и такова събитие дълги години не се беше случвало в световното научно пространство. Сега излиза нова съвместна статия на двата екипа в американското списание за изследвания, посветени на болестта на Алцхаймер – статията вече е приета и ще бъде публикувана скоро. А след това ще публикуваме статия и за новата мутация при болестта на Паркинсон.
Искам да подчертая следното: забравим ли за науката, ще фелдшеризираме медицината.
Александровска болница не може да си позволи да загърби науката. Всички ние правим наука на високо ниво и спрем ли да го правим, много скоро медицината ще падне толкова ниско, че за диагноза радикулит да ходим в чужбина. Което ще бъде смешно. Говоря с лека хипербола, леко преувеличено, но това не бива да се случва. Мисля, че нашата клиника в лицето на професорите, доцентите, асистентите сме добър пример за това.
Ние трябва да продължим да бъдем на гребена на научната вълна, да бъдем съавтори на новото и на откритията. Това не бива да забравят и младите.
В началото на годината бе промоцията на младите лекари от последния випуск, сред тях бе и моята дъщеря Мартина Трайкова.
И искам да й пожелая да случи на учители, които да я задържат тук.
Един от нейните колеги каза: вие нищо не правите, за да ни задържите в България. Не е вярно! Сигурно не е достатъчно това, което правим, можем да мечтаем, че заплатите ни ще стигнат европейските. Но нека бъдем реалисти.
Защото е напълно реалистично и възможно болница като Александровска да бъде основополагаща за страната, на такива болници трябва да бъде подадена ръка от страна на институциите. Когато се говори за големи научни разработки, трябва да бъде ясно, че в тези болници има достатъчно хабилитирани лица и хора с интереси в различни области, които са в състояние да правят наука на европейско и на световно ниво.
Да се държи на това, защото щом нивото на науката в Александровска болница, в УБ „Свети Георги“ в Пловдив, в ИСУЛ и във Варна, и в Плевен е високо, значи нивото на медицината в страната е високо. Това за мен е пожеланието. И тогава децата ни ще останат, защото ще знаят, че правят същата качествена наука както по света. И ще им бъде интересно. Ще правят първи стъпки в снега и ще им бъде любопитно, забавно. Това ще ги задържи, защото би могло да компенсира сравнително по-ниските заплати. Защото ще правят всичко това на собствения си език, близо до семействата си, в собствената си родина. Това са неща, които могат да компенсират всичко останало.
Аз зная, че е така, защото се е случило с мен.
И когато коренът на нашите деца е здрав и създадем условия да изпитват удовлетворение от работата си, от собствената си професия тук, на място, финансите няма да бъдат единственото мерило.
Записа Стойчо СТОЕВ
