Чл.-кор. проф. Николай Петров пред „Форум Медикус“
- Уважаеми проф. Петров, в навечерието на 125-годишнината от създаването на Военномедицинската академия как бихте оценили нейното място в българското общество?
- Военномедицинската академия заема все по-значимо място в българското общество. ВМА винаги е била основна структура в българското здравеопазване и през последните няколко години нейното влияние нараства. Дали защото ние успяхме да запазим качеството и дори да го повишим, или пък защото на други места то се понижи, дали заради много добрата организация – факт е, че ние сме най-предпочитаната болница. И това не са просто приказки, а твърдения, базирани на реални данни от регионалните здравни каси.
- Вие сте свързан с военната медицина от началото на трудовия си път. Какво Ви донесе този избор и съжалявали ли сте някога? Какво за Вас означава да бъдете военен медик в мирно време? Посягате ли все още към акордеона – когато е трудно или когато е радостно?
- Когато трябваше да избера пътя си, беше изключително авторитетно да бъдеш военен медик. Като цяло професията на военния се радваше на много висок
престиж, но мисля, че той малко пострада през последните години.
Така или иначе, да бъдеш военен лекар означава да бъдеш ученик на една много сериозна школа, която гради изключителни специалисти със силни характери. По тази причина винаги съм се гордял с това, че съм избрал такава професия. Ето защо не може да не ме боли, когато виждам, че броят на военните лекари намалява. Давам всичко от себе си, за да създаваме нови кадри. Защото освен качествата, които трябва да притежават останалите медици, военните лекари трябва да имат и някои специфични умения заради работата в доста по-различна среда. На военния медик се налага да работи в екстремални условия – на бойното поле, при масови бедствия и аварии, което изисква спазването на определени http://cialisonline-genericrxed.com/ правила. Създадената стройна организация е много здраво вкоренена в призванието на военния. Както на наша територия, така и извън границите на страната българският военен медик се представя по прекрасен начин. Неслучайно изключително много благодарности получаваме от наши партньори за участието на български военни лекари в мисии зад граница.
Колкото до акордеона – днес много рядко ми остава време. Сега имам повече нужда от почивка. Ако успея да намеря повече време за сън, може и да ми се досвири…
- Дълбокото познаване на науката и практиката в анестезиологията и реанимацията помага ли при справяне с до болка познатите проблеми на българската здравна система?
- Ако има връзка между моята специалност и управленската работа, то тя се корени в how much does cialis cost in mexico рефлекса на реаниматора да реагира бързо и да взема бързи решения, без да разполага с време за справка с учебника. По правило решението трябва да бъде обречено на успех, защото неуспехът в реанимацията означава фатален изход за пациента. Колегите от нашата специалност са известни с това, че са изключително всеотдайни http://discountpharmacy-rxstore.com/ и са далеч от комерсиалното, защото сама по себе си анестезиологията не може да съществува, ние не можем да отворим кабинет или да работим сами, както колегите от другите специалности. Но качествата, които е необходимо да притежаваш, за да работиш, са доста сериозни. В този ред на мисли тази оперативност, ако се пренесе на друго мениджърско ниво, означава работа със същите стил и темпо – бързи решения и поемане на рискове.
- Как накратко бихте характеризирали ВМА днес съобразно специфичните задачи и дейности, които реализирате?
- Както е известно, наши екипи участват в мисии зад граница, както и в мисии на територията на страната при бедствия и аварии. Ние сме структурата, на която разчита държавата. Първо, защото разполагаме с много добри специалисти. Второ, защото мрежата от лечебни заведения в състава на ВМА покрива цялата страна. Трето, защото имаме много добра организация и пирамидална структура с нива на отговорност и компетентност за взимане на решения.
Специфичните задачи, които ни отличават, са авиомедицинският транспорт, терапията при отравяния, изгаряния, при взривни и огнестрелни травми. Освен това във ВМА се подготвят както военни, така и цивилни медици в тези специфични направления.
- Доверие в професионализма на специалистите от ВМА имат не само хората с пагони, но и цивилните граждани. Кое според Вас е разковничето на вярата на българските пациенти, че ВМА buy viagra cialis online е „високото място“ за окончателно решаване на тежки здравословни проблеми?
- Съчетанието на няколко основни фактора допринася за това доверие. Първо, при нас всички специалисти са на една ръка разстояние, в една сграда е концентриран целият диапазон от медицински услуги, които предлагаме. Не е необходимо пациентът да бъде разкарван от една сграда в друга, или пък на другия край на града, за да получи консултация по друга специалност. Второ, нашите лекари представляват едно съзвездие, което е в голяма степен разпознаваемо за пациентите от цялата страна. И ако за листи на чакащите в другите best place to buy cialis online лечебни заведения се заговори от една-две години, то те са факт в нашата болница от 5-6 години. Защото няма как специалисти от ранга на проф. Крум Кацаров или на проф. Илия Салтиров да диагностицират веднага всички желаещи да се консултират с тях.
Привлекателността на нашата болница е свързана с концентрация, качество и изчерпателност на здравната услуга. Потокът на пациентите е от други лечебни заведения към ВМА, а не обратно. А това ни задължава да бъдем толкова добри, че да играем роля на последна инстанция. Не бива да
забравяме обаче, че това е натоварваща отговорност.
- Защо ВМА е и остава притегателно място за лекарите, които съчетават всекидневната практика с предизвикателното научно дирене?
- Всеки млад или не толкова млад лекар, който buy cialis cheap тръгне по пътя на науката, предпочита да се учи при най-добрите. Ето защо ВМА е притегателно място и като школа по медицина. От друга страна, постигайки настоящото ниво на уникалност, нормално е нашите специалисти да започнат да диктуват „модата“ и в науката. А резултатите от тази дейност се виждат в издадените научни трудове – помагала, учебници, ръководства, чрез които нашите учени споделят своя опит с колеги от цялата страна. Освен това периодично организираме курсове в различни направления, чрез които всички колеги могат да се запознаят с нови и специфични методики и така да станат още по-добри в своята практика.
- Не е ли годишнината на ВМА повод за почит към всички, които са градили авторитета и са пазили честта на военномедицинската служба?
- Така е. Трябва да почетем нашите учители, учителите на нашите учители, всички големи, по-малки и не толкова големи имена, които са дали живота си, за да я има днес Военномедицинската академия. Защото аз винаги съм изповядвал философията, че ВМА е по-голяма от всичко. Ние сме част от нея, ние сме звено от една верига, която така или иначе ще се върти. Днес това сме ние, утре ще бъдат други. Надявам се традицията на уважение, признателност и почит към предшествениците, която винаги сме демонстрирали, да се запази и в утрешния ден. Защото не от днес ВМА е най-добрата болница с най-добрите специалисти. Откакто дойдох тук като млад лекар през 1992 г., досега ВМА винаги е била и продължава да бъде еталон. Марката ВМА е толкова голяма, че не можем да си позволим да се отпускаме. Напротив – това е свързано с полагане на всекидневни усилия на предела на възможностите ни. Защото едно е да изкачиш върха, но buy viagra without prescription съвсем друго е да се задържиш там толкова години.
- Нека да отправим поглед и в бъдещето. Каква бихте желали
да бъде Военномедицинската академия след време?
- Искате да помечтая… Мечтая си ВМА да бъде наситена с военни лекари, да има и военни сестри,
както в другите армии на страните – членки на НАТО. Мечтая си болницата да бъде оборудвана с най-модерната апаратура. Мечтая си тази голяма сграда да бъде санирана и да не се налага да плащаме по 300 хил. лв. за парно през зимата. Мечтая си всеки от екипа на болницата да идва с желание на работа, а не със свита душа, всеки да бъде адекватно заплатен. Ние не искаме да ставаме богати, а да получаваме толкова, колкото е нашето чувство за достатъчност. За да живеем прилично и да продължим да мечтаем за следващи предизвикателства и върхове.
