Фармацевтичната компания Boehringer Ingelheim проведе сателитен симпозиум в рамките на научния форум Новости при сърдечната недостатъчност 2020“, който бе организиран онлайн на 5-6 юни и бе организиран от Българското дружество по кардиология (БДК) и работната група по сърдечна недостатъчност. В симпозиума участваха проф. Асен Гудев, началник на Клиника по кардиология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, който бе и модератор на събитието, проф. Герасимос Филипатос, президент на Асоциацията за сърдечна недостатъчност на Европейското кардиологично дружество, декан на катедра „Медицина“ към Кипърския университет, проф. Пламен Гацов, началник на Клиника по кардиология, Втора МБАЛ в София, президент на работната група по сърдечна недостатъчност към БДК.
Основната тема на симпозиума беше свързана с изследване ролята и значението на ползите от Empagliflozin по отношение на сърдечно-съдовите събития при сърдечна недостатъчност и основанията за провеждане на програма от клинични проучвания в тази насока. Бяха представени данни от клинични изпитвания през последните години, довели до промяна в модела на лечение на пациенти със ЗДТ2 и установено сърдечно-съдово заболяване. Бе поставен и допълнителен акцент върху целите и задачите от проучванията в клиничната програма EMPEROR HF, която ще предостави в бъдеще данни за профила на безопасност и ефикасност на SGLT-2 инхибитора empagliflozin при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност (ХСН) със и без ЗД, които се лекуват със стандартна терапия.
– Този симпозиум има за цел да представи научни данни за значението и ползите от използването на еmpagliflozin в клиничната практика и това как неудовлетворени медицински потребности при лечението на сърдечната недостатъчност стимулират иновациите, заяви проф. Гудев при откриването.
Данни от Европа и САЩ по отношение на диагностиката и лечението на остра сърдечна недостатъчност (ОСН) от преди 10 години показват, че диабетът е една от най-често срещаните коморбидности, като в настоящите регистри за Европа, Америка и Азия честотата на ЗД е дори още по-изявена.
– Въпреки наличието на множество различни терапии за лечение на СН, смъртността при пациентите с тази диагноза остава висока, като това се отнася за 1-годишна, 5-годишна и 10-годишна преживяемост. Това обяснява и необходимостта за изследване на различните методи за лечение на ЗДТ2 при СН в допълнение към стандартната терапия. С всяка следваща хоспитализация поради СН рискът от смърт за тези пациенти се увеличава и по тази причина ключова цел за клиницистите се явява намаляването на броя на хоспитализациите, заяви в изложението си проф. Филипатос.
Дълго време подходите за лечение на ЗДТ2 бяха фокусирани върху понижаване на кръвната захар и наличните терапии не осигуряваха допълнителна СС защита на пациентите. Регулаторните органи в лицето на Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) в продължение на години имаха изисквания за безопасността на терапиите за ЗДТ2, за да не увеличават смъртността и броя на хоспитализациите. През 2015 г. в резултат на публикуваните данни от клиничното проучване EMPA-REG OUTCOME®2, се изменя парадигмата в лечението на ЗДТ2 с терапевтични подходи, целящи и СС протекция наред с гликемичния контрол.
– EMPA-REG OUTCOME® е първото клинично изпитване за СС резултати с антидиабетно лекарствено средство – SGLT-2 инхибитора empagliflozin, демострира убедително не само профил на СС безопасност, но и кардиопротективни ползи на терапията при ЗДТ2 и висок СС риск: понижаване на риска от СС смърт с 38%, на риска от хоспитализация поради СН с 35% и намаляване на общата смъртност с 32%. В последствие са представени резултати и от други проучвания за СС безопасност, някои от които показват ползи отвъд гликемичния контрол на съответните антидиабетни терапии. Трябва да се има предвид, че при наличие на СН съществува 4 пъти по-голям риск от развитие на диабет в сравнение с пациенти без СН. Също така, при болни от ЗДТ2 съществува 2,5 пъти по-голям риск от развитие на СН в сравнение с тези без диабет. Заболяването ЗДТ2 винаги е свързано с по-лоша прогноза при СН от двете категории – сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване и сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване, каза проф. Филипатос.
Диуретиците, използвани при лечение на СН (тиазиди, калий-съхраняващи диуретици и бримкови диуретици) действат върху средните сегменти на тубуларната система, докато SGLT-2 действат в проксималните й части. Медикаментите от тази група блокират глюкозната реабсорбция и по този начин предизвикват глукозурия при нисък риск от хипогликемия.
Проф. Филипатос представи обобщено възможните кардиопротективни механизми на SGLT-2 инхибиторите, които включват: понижаване на артериалната хипертония, диуретична, метаболитна, антивъзпалителна, RASS, натриева и SGLT-1 хипотеза, като някои от тези хипотези са използвани за клиничен изход в проучването EMPA-REG OUTCOME®, в което се проучва приемът на 2 дози empagliflozin и плацебо на фона на обичайната терапия. Той припомни и резултатите от три проучвания, където един от проследяваните показатели е намаляване на броя хоспитализации поради СН, които демонстрират превес на еmpagliflozin (35%) спрямо canagliflozin (33%) и dapagliflozin (27%).
– Настоящите препоръки на Европейското дружество по кардиология от 2019 г. посочват empagliflozin като средство за превенция или забавяне на СН при пациенти със ЗДТ2. Резултатите от проучванията още сочат, че нивото на кръвната захар остава непроменено и при лечение на пациенти без ЗДТ2 и поради това клиницистите избират SGLT-2 инхибиторите за лечение на пациенти със СН със или без диабет, допълни той.
В подкрепа на изводите проф. Филипатос представи данни от много допълнителни клинични изпитвания, проведени при пациенти, хоспитализирани по повод на прояви на СН, които показват, че най-добри резултати са постигнати в тези проучванията, в които е приложено лечение с медикамент от групата на SGLT-2 инхибиторите спрямо DPP-4 и GLP-1.
– Това е допълнителен аргумент SGLT-2 инхибиторите да бъдат включени в клинични изпитвания за СН, подчерта проф. Филипатос.
В научната програма EМPEROR HF за изследване на СН, стартирана от Boehringer Ingelheim в САЩ, се оценява профилът на ефикасност на SGLT-2 инхибитора empagliflozin при пациенти със СН със и без ЗДТ2. Програмата включва 2 рандомизирани, двойно слепи, плацебо контролирани клинични проучвания във фаза III, фокусирани върху морбидността и смъртността при хронична СН: EMPEROR-preserved и EMPEROR-reduced, които оценяват СН при пациенти със съответно запазена фракция на изтласкване (ФИ>40%), и такива с намалена фракция на изтласкване (ФИ≤40%).
– Провеждането на EMPEROR-reduced и EMPEROR-preserved следва от обявените резултати от EMPA-REG OUTCOME®. Това са първите проучвания с дизайн за оценка на empagliflozin за лечение на ОСН. Тези изпитвания, които изследват резултатите, включително за СС смърт, хоспитализация за СН и качество на живот, ще предоставят в бъдеще данни за профила на безопасност и ефикасност на empagliflozin при пациенти с HFpEF и HFrEF със и без диабет, които се лекуват със стандартна терапия, заяви проф. Гацов.
Научната общност все още обсъжда въпроса дали empagliflozin да бъде прилаган като самостоятелно лечение, или да бъде добавен към редовната терапия на пациентите със СН. След като бъдат публикувани резултатите от програмата EMPEROR HF, учените ще бъдат с една крачка по-близо до отговора. Като предимства на SGLT-2 инхибиторите проф. Гацов изтъкна това, че те се прилагат лесно, тъй като не е необходимо титриране на дозата и не е нужно следене на нивата на калий и на бъбречната функция.
– По отношение на клиничната практика винаги е по-лесно да включиш лекарство, което не предизвиква хемодинамични ефекти и хормонално или симпатиково активиране. Интересно е да се отбележи, че в България ендокринолозите назначават това лечение именно поради липсата на хемодинамични ефекти като същевременно с това бъбречните и сърдечно-съдовите ефекти са напълно независими спрямо глюкозата, заключи проф. Гацов.
Проф. Филипатос, който участва в Комитета по проучванията, допълни, че най-вероятно SGLT-2 инхибиторите в бъдеще ще бъдат използвани много по-често в кардиологичната практика – не само при СН, но и при атеросклеротични събития в при пациенти с висок сърдечно-съдов риск.
