- Честотата на рака на белия дроб започва стремителен растеж в последните години – не само заради подобрените възможности за диагностика, но и като абсолютен брой на новите случаи. У нас всяка година заболяват около 4200 души, от които около 3200 са мъже. Тези данни съобщи проф. Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „Младост“, на семинар на тема: „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“.
Форумът бе проведен в рамките на Месеца за борба със заболяването, който се отбелязва през ноември и има за цел да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-смъртоносните злокачествени заболявания. Събитието акцентира върху напредъка в диагностиката и иновациите в лечението на рака на белия дроб за постигане на по-висока преживяемост на пациентите.
- Белодробният рак е начело по брой случаи и по смъртност – у нас и по света, каза още проф. Дудов. Той разгледа и причините за развитието на този вид рак, като уточни, че пушенето е доказан фактор, но не е коректно да се абсолютизира. Има и други причини, сред които са експозиция на азбест и на газ радон, генетичната предразположеност, замърсеният въздух и др. – Не е вярно, че само пушачи заболяват от рак на белия дроб. Диагностицираме и пациенти, които никога не са пушили и редовно са ходили по планините. Другият мит е, че повече жени умират от рак на млечната жлеза – напротив, повече жени умират от белодробен рак, докато преживяемостта при рака на млечната жлеза се увеличи много в последните години, обясни проф. Дудов. Той отправи послание към личните лекари и цялата здравна мрежа – няма възраст, пощадена от рака на белия дроб. Диагнозата винаги следва да се има предвид. Най-младият пациент на проф. Дудов е 21-годишен мъж, и то с напреднало заболяване.
Кои са специализираните методи за диагностика на белодробния рак обясни проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологичното отделение към УБАЛББ „Св. София“. Той посочи характерен проблем за България – пациентите да се изпращат директно за хирургия, като се прескачат определени диагностични процедури.
- Най-новото в нашата област, с приложение от 2018 г., е конусно-лъчевата компютърна томография с увеличена флуороскопия, която съчетава диагностиката с възможности за лечение, обясни проф. Костадинов. В експериментален период е методът на роботизираната бронхоскопия, чиито проучвания трябва да приключат до 2022 г.
- Верификацията дали наистина става дума за неопластичен процес е задължителна в цялостната диагностика, каза проф. Светлана Христова, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“. Тя посочи, че от началото на XXI в. се увеличават аденокарциномите на белия дроб за сметка на плоскоклетъчния карцином, който по принцип е характерен за пушачите.
- Канцерогенезата е свързана с нарушения в генома на клетката и тези клетки дават началото на тумора. При рака на белия дроб генетичните нарушения са много. В момента у нас можем да изследваме 3 биомаркера за определяне на терапията, обясни проф. Христова. Тя подчерта, че трябва да има вътрешен и външен контрол на всяка лаборатория, която се занимава с такъв тип диагностика.
- Патолого-анатомичната диагностика изобщо и в частност тези изследвания не се заплащат от НЗОК, въпреки че не са скъпи – един тест за биомаркер струва 50-60 лв., а същевременно след това се дават хиляди левове за лечение, добави проф. Христова. Друг проблем за пациентите е, че пътят им до специализираната помощ е хаотичен.
Какви са иновациите в лечението, какъв е приносът на персонализираните терапии – по темите говори д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Сердика“.
- Колкото по-ранен е стадият на тумора, толкова повече се прилагат локалните методи за лечение – хирургия. При тумор над 4 см се препоръчва и адювантна химиотерапия – за да се гарантира, че няма да останат туморни клетки след хирургията. През последните 10-15 години и в най-напредналия IV стадий навлезе много хирургия, но водещото лечение е лекарственото. Изборът на терапия се прави задължително от мултидисциплинарен екип. Най-иновативните подходи като таргетната терапия са създадени на база генетичните изследвания и удължават живота на болните.
- Преди 20 години нищо не знаехме за генетичните аномалии, а днес изследваме 5-6 биомаркера, които са решаващи за лечението, каза д-р Койнов. Той даде 3 примера за успешно лечение с ново таргетно лекарство, разрешено в САЩ през 2018 г., с което туморите намаляват и настъпва пълна ремисия.
Успехи бележат и имунотерапевтичните лекарства. Механизмът на действие на имунотерапията е, че отблокира собствения имунитет да се бори с тумора. Според данни от ново проучване с медикамент, който се реимбурсира и у нас от 2 години, се постига 5-годишна преживяемост при близо 30% от пациентите с рак на белия дроб. За сравнение, със стандартна химиотерапия се постига 5-годишна преживяемост само при 3-4% от болните.
- В Европа има над 3,7 млн. нови случая на онкозаболявания годишно, а 40-50% от раковите заболявания са предотвратими чрез превенция, каза Красимира Зайкова от МУ-Варна, младежки посланик на Европейския кодекс за борба с рака (ECAC) за България. Това е инициатива на Европейската комисия, която разпространява 12 препоръки за намаляване на риска от рак, основани на научни доказателства. Те са се появили като 10 заповеди за рискови групи през 1987 г., а последното им издание е от 2014 г. и включва 12 препоръки за цялото население.
Ключови факти за заболяването
• Ракът на белия дроб е втората водеща причина за смъртност в световен мащаб, причиняваща 16% от смъртните случаи по целия свят. През 2010 г. общите годишни икономически разходи за рак са оценени приблизително на 1,16 трилиона щатски долара.
• Най-важният рисков фактор за рак с всяка локация е тютюнопушенето, отговорно за приблизително 22% от общата смъртност от рак.
• 92% от случаите на рак на белия дроб, трахеята и бронхите се дължат на тютюнопушене.
• В България според данни на СЗО „настоящите пушачи“ са близо 40% от населението.
• Двеста различни видове рак предизвикват 1 от всеки 6 смъртни случая в световен мащаб, а 1 от 5 от смъртните случаи, причинени от рак, се дължат на рака на белия дроб.
• Ракът на белите дробове е най-честата причина за смъртност от рак, като заболяемостта все повече се увеличава.
• Ракът на белия дроб причинява повече смъртни случаи, отколкото общо случаите на рак на гърдата, простатата и дебелото черво.
• Въпреки важния напредък през последните години, ракът на белите дробове остава сред най-смъртоносните видове рак с голяма тежест на болестта и високи изисквания от здравните системи. Процентът на преживяемост не е обнадеждаващ и варира значително: в страните от Западния свят петгодишната преживяемост е средно 15%.
• Ракът на белия дроб е водещата причина за смърт вследствие на онкологично заболяване в България.
• Повечето хора с рак на белия дроб се диагностицират късно, след като заболяването им е достигнало напреднал стадий (IIIB/IV), което възпрепятства възможностите за лечение. Късната диагноза е причина за високата смъртност в Европа, като 80% от пациентите загиват в рамките на една година от поставяне на диагнозата.
• Целите, които биха могли да ускорят и подобрят диагнозата, включват: намаляване на времето между консултацията в първичната помощ и началото на лечението, повишаване на осведомеността сред обществеността за разпознаване на признаците и симптомите на заболяването по-рано, както и усъвършенстване на програмите за скрининг и диагностика сред рисковите групи.
• Преживяемостта при рак на белия дроб обаче е ясно свързана с шанса диагнозата да се постави възможно най-рано.
• В основата на лечението на рака на белия дроб е индивидуализираното лечение – европейските препоръки за лечение на карцином на белия дроб подкрепят индивидуализираното лечение.