Вие сте в: Начало // Всички публикации // Политици и експерти коментират диабета

Политици и експерти коментират диабета

Под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-тото Народно събрание на 6 ноември т.г. бе проведена кръгла маса на тема: „Заедно можем да победим диабета“. Форумът бе организиран по инициатива на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Представени бяха актуални данни за диабета в България и Европа, както и политики за подобряване на резултатите от контрола и решенията за диабета. Представители на водещи организации – Международната диабетна федерация (IDF) и Европейския диабетен форум, споделиха своя опит.

Проф. Цветалина Танкова обобщи, че диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Близо 463 млн. са болните в момента (9,3% от населението), като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 години. В България болните с тази диагноза през т.г. са 442 хил. души (8,3% от населението на възраст между 20-79 години). Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. Това налага подобряване на скрининга за предиабет, повече програми за превенция на болестта, защото половината от случаите на захарен диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени, каза още проф. Танкова.

Доц. Зорница Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ в София обясни, че ситуацията в България не се различава от световните тенденции. Обществените средства на година за лечение на диабета в страната са около 550 млн. лв. по данни на Международната диабетна федерация (IDF). Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при ОПЛ и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са разходите за медикаменти, като у нас се реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60%, основната част от средствата, отделени за лечение на диабет, са за хоспитализации и лечение на усложненията – сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др.  В същото време навлизането на съвременните здравни технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването и намаляването на средствата за лечение на свързаните с него усложнения. Според анализите, в България делът на пациентите с добър контрол на болестта нараства и достига 40% от засегнатото население. Това води до намаляване на риска и броя на усложненията, което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 млн. лв. за периода 2012 – 2016 г., уточни още доц. Миткова.

Според изследване на катедрата продължителността на живота при хората с диабет тип 2 се подобрява и изпреварва с 6 месеца тази на останалата част от обществото, а за периода 2012 – 2015 г. медицината у нас е спечелила година повече живот за хората с диабет. По данни на Диабетния регистър в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ броят на диабетиците с усложнения е над 163 000. Все още над 50% от българите с диабет обаче не постигат добър контрол на заболяването. Основната причина за това е, че голям дял от тези пациенти нямат достатъчно знания и мотивация как да управляват заболяването си и как да водят здравословен начин на живот. В същото време фактът, че продължителността на живота при хората с диабет тип2 е по-голяма, отколкото на останалата популация, показва, че информираността на цялото общество за риска от развитие на заболяването и мотивацията за воденето на здравословен начин на живот е още по-ниска.

Според фактите, съобщени от проф. Сабина Захариева, главен координатор на Експертния съвет по ендокринология към МЗ се наблюдава увеличаване на диагностицираните пациенти. Проф. Захариева изтъкна, че е необходима Национална диабетна програма, координирана от Министерството на здравеопазването, която да повиши информираността на населението относно рисковите фактори и начините за повлияването им. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите  и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система, заяви още проф. Захариева.

Проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в „Александровска“, посочи, че диабетът е колосална тежест за хората, живеещи със състоянието, особено в Централна Европа (България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения), където има приблизително 7,6 млн. възрастни (20-79 г.) с диабет и съществува разлика между разпространението в този регион (7,3%) и в целия Европейски съюз като цяло (6,4%). Международната диабетна асоциация за Европа е създала и експертна декларация „Инициатива за доказателства в диабета в Централна Европа“, чиято цел е да идентифицира най-добрите практики, които могат да мотивират политическа подкрепа в региона на Централна Европа. Според проф. Каменов е важно да се ревизират съвременните обучителни активности в Централна Европа, за да се фокусират върху най-актуалното и да бъде създадена национална инициатива за обучение на пациентите с участието на всички заинтересовани страни.

Проф. Сена Карадениз, председател на Международната диабетна федерация за Европа, съобщи, че на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите са, че до 2045 г. заболяемостта ще се увеличи с 45% в световен мащаб. В същото време усложнения като сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания, които са основната причина за смърт при тези болни, могат  бъдат избегнати чрез подходящо лечение.

Директорът на Европейския диабетен форум проф. Джон Нолан изтъкна, че е необходимо оптимизирано използване на технологиите в полза на дигиталното здраве и иновативните терапии, които да подпомагат персоналното проследяване на пациентите, за да предотвратяват усложненията.

– Необходимо е да се направи общоевропейска система с данни за заболяването, която да предоставя реални доклади за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти. Да се създаде „клиника на бъдещето“, където може да се получи цялостно обслужване на едно гише – от скрининг до лечение на усложнения. Клиника, в която грижите за пациента ще се основават на ценности и резултати, а не само на стойност, каза още той.

В хода на дискусията участниците във форума се обединиха около заключението, че в последните години България е постигнала добри резултати в областта на захарния диабет и подчертаха необходимостта от провеждането на целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол над заболяването.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.