„Тествайте, тествайте, тествайте“ – това е поредният емоционален призив, отправен от генералния директор на СЗО Тедрос Гебрейесус.  „Не можем да спрем тази пандемия, ако не знаем кой е заразен, не можете да гасите пожар със завързани очи…Тестване, проследяване на контактите, изолиране на заразените – това е основата на противодействието“, каза Гебрейесус на 16 март и призова да се следва примерът на Южна Корея.

„Южна Корея е единствената от само две държави в света с голямо разпространение на инфекцията, която успя да спре стръмното изкачване нагоре и да изравни кривата на новите случаи. И това стана без драконовските ограничения на Китай и без вредните за икономиката мерки в Европа и в САЩ“, пише „Ню Йорк таймс“.

Може да се каже, че Южна Корея и Италия имаха еднакъв старт. Почти по едно и също време новите случаи на COVID-19 в двете страни започнаха стремително да се увеличават, даже Южна Корея имаше преднина. На 25 февруари в Италия бяха регистрирани около 300 случая, а в Южна Корея – над 1000.

Месец по-късно – на 25 март, потвърдените случаи в Италия са 70 000, а в Южна Корея – 10 000. Жертвите в Италия са 7000, а в Южна Корея – 140.

В Италия бе приложен „моделът Ухан“ и животът спря. В Южна Корея животът продължава – няма наложени мерки за ограничаване на движението и за затваряне на заведения, или те са само пожелателни. Държавните училища са затворени, но частните работят. Няма блокирани градове, макар че в 2,5-милионния Таегу, най-голямото огнище на епидемията, имаше дни, в които случаите растяха с 900 на ден. Страната държи границите си отворени, въпреки че през последните дни много от новите случаи са „вносни“.  Така например от пристигналите на 18 март 300 пасажери от Европа една трета са били носители на вируса. Появиха се и подозрения за „короновирусен туризъм“ на хора, които не могат да бъдат тествани и лекувани в своите страни. „В зависимост от обстоятелствата е възможно страната да преразгледа политиката си на „нулеви разходи“ за тестването и лечението на чужденци“, заяви представител на южнокорейското външно министерство. В момента всички пристигащи от Европа се поставят в 14-дневна карантина.

Защо, през призмата на случващото се на Стария континент, нещата там изглеждат като на друга планета? Кое е „разковничето“ в южнокорейския мениджмънт на кризата? Едва след края на пандемията може да бъде оценявана ефективността на мерките, прилагани в отделните страни, но и на този етап има разлики, които отличават Южна Корея от повечето страни в света:

Стъпка 1: тестване, тестване, тестване…

Средно 12 000 души биват тествани дневно в Южна Корея за COVID-19, в пъти повече от всяка друга страна в света. До 23 март в страната са направени над 300 000 теста, 40 пъти повече, отколкото в САЩ например. Максимално лабораториите могат да обработят около 20 000 теста на ден. Резултатите излизат след 6 до 24 часа.

За да се опазят болниците чисти от зараза и от наплив на пациенти, в страната са отворени 600 тест центъра. В други 50  „Drive-in-пункта” за тестване процедурата за вземане на пробата и личните данни отнема около 10 мин, без да се излиза от колата. Тестовете са безплатни за насочените от лекар или за хората със симптоми, и с поносима за корейците цена от 160 000 вона (135 щ.д.) за тези, които просто са загрижени от риска от инфекция.

„Тестването е основна мярка, защото тя води до ранно откриване на случаите и тяхното изолиране, и по този начин се ограничава скоростта на разпространение. Откриват се и леките случаи, които не търсят медицинска помощ, но разпространяват инфекцията“, обяснява корейският външен министър Kang Kyung-wha пред ББС. „Това е и ключът за сравнително ниската смъртност общо за страната от 1,24%. Болните се откриват рано и се лекуват, преди да са развили усложнения“.

Тестове има достатъчно. Само седмица след откриването на първия случай на COVID-19 в края на януари, на среща на правителството и бизнеса е решено да започне масовото производство на лабораторни китове и в страната сега се произвеждат 100 000 дневно. В ход са преговори със 17 страни за износ.

Стъпка 2: проследяване на контактите

Ако тестът за наличие на новия коронавирус е позитивен, започва разследване за контактните лица, които биват откривани, тествани и, ако е необходимо – изолирани, или поставяни под карантина. Това е много интензивен и обемен процес, в който се включват здравните служби, полицията, общинските служби, IT специалисти. Но целта е ясна и си заслужава – по този начин се предотвратява опасността един единствен случай да се разрасне в стотици други, ако не бъде „хванат“ навреме.

Практиката на агресивно проследяване на контакти, т. нар. contact tracing, е разработена преди 5 години, когато Южна Корея беше една от малкото страни в света с огнище на разпространение на MERS – Близкоизточния респираторен синдром, при който смъртността е много висока – над 35%. Тогавашното изпитание е в основата на сегашната готовност на страната да реагира на кризи с детайлно разработени пандемични планове и с редовни учения на отделните служби. Променени са и някои закони, които при извънредна обстановка, свързана с разпространението на инфекциозни заболявания, дават приоритет на общественото благо пред правата на личността.

При contact tracing служителите проследяват контактите не само в близкото обкръжение на лицето, но и движението му преди поставянето на диагнозата, като използват записи от охранителни камери, трансакции с кредитни карти, дори GPS данни от коли и мобилни телефони.

Стъпка 3: включват се и високите технологии

Когато потвърдените случаи станат хиляди, а проследяването на контактите – твърде трудоемко, на помощ идват и мобилните технологии.

Телефоните на южнокорейците вибрират с аварийни сигнали, когато се открият нови случаи в техните квартали. Хората, чийто пътища са се пресекли с новооткрит случай, са призовани да се отправят към центровете за тестване. Един типичен „сигнал за тревога“ дава информация за възрастта и пола на инфектираното лице и детайли до минути за неговото движение – кои обществени места е посетило, в кои помещения на съответната сграда е било, кога е било в тоалетната и кога не е носило маска. Включват се дори любовните забежки в хотели и мотели.

Хората, които трябва да останат под карантина, трябва да изтеглят друго мобилно приложение, чрез което длъжностните лица веднага получават сигнал в случай на нарушение. Глобите достигат до 2500 щатски долара.

Организации за защита на човешките права изразиха загриженост, че публично достъпната детайлна информация при всеки отделен случай противоречи на защитата на личните данни. В някои случаи хората дори  може да бъдат разпознати  и да станат жертва на стигма, а в други -   дори при наличието на симптоми, да се стигне до отказ от тестване, за да не се разкрият личните данни.

В отговор Центърът за контрол и превенция на заболяванията в Сеул обяви на 14 март, че подобна подробна информация за локациите ще бъде споделяна публично, само ако епидемиологичното разследване не успее да идентифицира всички контакти на съответното лице.

„Личната хигиена и спазването на социална дистанция са много по-важни от непрекъснатото следене в интернет сайтове на маршрутите на инфектираните лица“, заявяват от центъра и допълват, че при всеки подобен случай посетените от лицето места веднага се дезинфекцират и са безопасни за посещение.

Могат да се изреждат и стъпки 4, 5, 6 и т. н. – например наличието на политическа воля хладнокръвно да се следват разписаните мерки, на фона на всекидневно нарастващите със стотици нови случаи, което дава увереност, че „има пилот в самолета“,  или присъщото на населението в тази част на света чувство за колективизъм и готовност да се следват правилата, и др.

На този етап никой в Сеул не си позволява дори да си помисли, че епидемията е поставена под контрол. На 23 март премиерът Chung Sye-kyun призова населението да се подготви за „дълга битка“ и обяви 15-дневен срок, след който, ако не се постигне трайно намаляване на случаите, може да се пристъпи към задължително ограничаване на социалните контакти. „Много хора продължават да се тълпят в барове и нощни клубове, където рискът от инфекция е голям. 80 процента от случаите на COVID-19 са резултат от дейности, включващи социални контакти, затова налагането на правно обвързващи мерки за спазването на социално дистанциране не е напълно изключено“, заяви говорител на здравното министерство.

Бележка на редакцията. На пръв поглед сякаш е късно за прилагане на южнокорейския опит, след като повечето европейски страни, включително и България, избраха смекчен вариант на „модела Ухан“. Но експертите са единодушни, че мерките за принудителна изолация не могат да продължават повече от месец – два, ако не рискуваме да се стигне до тежки последици за икономиката, както и за менталното и психическото здраве на населението. Рано или късно ще се стигне до смекчаване на тези мерки, а прогнозите за развитие на пандемията са най-различни – от най-оптимистичната – че SARS-CoV-2 ще се държи като своя предшественик – SARS-CoV и ще изчезне през лятото, до най-страшната – че това, което изживяваме сега, е само малката вълничка, предхождаща голямото цунами. Има и междинни песимистични варианти – че пикът ще бъде през септември, или че вирусът ще стане ендемичен и ще се сблъскваме с него всяка зима. На фона на песимистичните прогнози може би е рационално опитът на Южна Корея да бъде детайлно изучен и да се мисли отсега за създаването на логистична база за прилагането на южнокорейските уроци.

Уроците на Южна Корея

„Тествайте, тествайте, тествайте“ – това е поредният емоционален призив, отправен от генералния директор на СЗО Тедрос Гебрейесус.  „Не можем да спрем тази пандемия, ако не знаем кой е заразен, не можете да гасите пожар със завързани очи…Тестване, проследяване на контактите, изолиране на заразените – това е основата на противодействието“, каза Гебрейесус на 16 март и призова да се следва примерът на Южна Корея.

„Южна Корея е единствената от само две държави в света с голямо разпространение на инфекцията, която успя да спре стръмното изкачване нагоре и да изравни кривата на новите случаи. И това стана без драконовските ограничения на Китай и без вредните за икономиката мерки в Европа и в САЩ“, пише „Ню Йорк таймс“.

Може да се каже, че Южна Корея и Италия имаха еднакъв старт. Почти по едно и също време новите случаи на COVID-19 в двете страни започнаха стремително да се увеличават, даже Южна Корея имаше преднина. На 25 февруари в Италия бяха регистрирани около 300 случая, а в Южна Корея – над 1000.

Месец по-късно – на 25 март, потвърдените случаи в Италия са 70 000, а в Южна Корея – 10 000. Жертвите в Италия са 7000, а в Южна Корея – 140.

В Италия бе приложен „моделът Ухан“ и животът спря. В Южна Корея животът продължава – няма наложени мерки за ограничаване на движението и за затваряне на заведения, или те са само пожелателни. Държавните училища са затворени, но частните работят. Няма блокирани градове, макар че в 2,5-милионния Таегу, най-голямото огнище на епидемията, имаше дни, в които случаите растяха с 900 на ден. Страната държи границите си отворени, въпреки че през последните дни много от новите случаи са „вносни“.  Така например от пристигналите на 18 март 300 пасажери от Европа една трета са били носители на вируса. Появиха се и подозрения за „короновирусен туризъм“ на хора, които не могат да бъдат тествани и лекувани в своите страни. „В зависимост от обстоятелствата е възможно страната да преразгледа политиката си на „нулеви разходи“ за тестването и лечението на чужденци“, заяви представител на южнокорейското външно министерство. В момента всички пристигащи от Европа се поставят в 14-дневна карантина.

Защо, през призмата на случващото се на Стария континент, нещата там изглеждат като на друга планета? Кое е „разковничето“ в южнокорейския мениджмънт на кризата? Едва след края на пандемията може да бъде оценявана ефективността на мерките, прилагани в отделните страни, но и на този етап има разлики, които отличават Южна Корея от повечето страни в света:

Стъпка 1: тестване, тестване, тестване…

Средно 12 000 души биват тествани дневно в Южна Корея за COVID-19, в пъти повече от всяка друга страна в света. До 23 март в страната са направени над 300 000 теста, 40 пъти повече, отколкото в САЩ например. Максимално лабораториите могат да обработят около 20 000 теста на ден. Резултатите излизат след 6 до 24 часа.

За да се опазят болниците чисти от зараза и от наплив на пациенти, в страната са отворени 600 тест центъра. В други 50  „Drive-in-пункта” за тестване процедурата за вземане на пробата и личните данни отнема около 10 мин, без да се излиза от колата. Тестовете са безплатни за насочените от лекар или за хората със симптоми, и с поносима за корейците цена от 160 000 вона (135 щ.д.) за тези, които просто са загрижени от риска от инфекция.

„Тестването е основна мярка, защото тя води до ранно откриване на случаите и тяхното изолиране, и по този начин се ограничава скоростта на разпространение. Откриват се и леките случаи, които не търсят медицинска помощ, но разпространяват инфекцията“, обяснява корейският външен министър Kang Kyung-wha пред ББС. „Това е и ключът за сравнително ниската смъртност общо за страната от 1,24%. Болните се откриват рано и се лекуват, преди да са развили усложнения“.

Тестове има достатъчно. Само седмица след откриването на първия случай на COVID-19 в края на януари, на среща на правителството и бизнеса е решено да започне масовото производство на лабораторни китове и в страната сега се произвеждат 100 000 дневно. В ход са преговори със 17 страни за износ.

Стъпка 2: проследяване на контактите

Ако тестът за наличие на новия коронавирус е позитивен, започва разследване за контактните лица, които биват откривани, тествани и, ако е необходимо – изолирани, или поставяни под карантина. Това е много интензивен и обемен процес, в който се включват здравните служби, полицията, общинските служби, IT специалисти. Но целта е ясна и си заслужава – по този начин се предотвратява опасността един единствен случай да се разрасне в стотици други, ако не бъде „хванат“ навреме.

Практиката на агресивно проследяване на контакти, т. нар. contact tracing, е разработена преди 5 години, когато Южна Корея беше една от малкото страни в света с огнище на разпространение на MERS – Близкоизточния респираторен синдром, при който смъртността е много висока – над 35%. Тогавашното изпитание е в основата на сегашната готовност на страната да реагира на кризи с детайлно разработени пандемични планове и с редовни учения на отделните служби. Променени са и някои закони, които при извънредна обстановка, свързана с разпространението на инфекциозни заболявания, дават приоритет на общественото благо пред правата на личността.

При contact tracing служителите проследяват контактите не само в близкото обкръжение на лицето, но и движението му преди поставянето на диагнозата, като използват записи от охранителни камери, трансакции с кредитни карти, дори GPS данни от коли и мобилни телефони.

Стъпка 3: включват се и високите технологии

Когато потвърдените случаи станат хиляди, а проследяването на контактите – твърде трудоемко, на помощ идват и мобилните технологии.

Телефоните на южнокорейците вибрират с аварийни сигнали, когато се открият нови случаи в техните квартали. Хората, чийто пътища са се пресекли с новооткрит случай, са призовани да се отправят към центровете за тестване. Един типичен „сигнал за тревога“ дава информация за възрастта и пола на инфектираното лице и детайли до минути за неговото движение – кои обществени места е посетило, в кои помещения на съответната сграда е било, кога е било в тоалетната и кога не е носило маска. Включват се дори любовните забежки в хотели и мотели.

Хората, които трябва да останат под карантина, трябва да изтеглят друго мобилно приложение, чрез което длъжностните лица веднага получават сигнал в случай на нарушение. Глобите достигат до 2500 щатски долара.

Организации за защита на човешките права изразиха загриженост, че публично достъпната детайлна информация при всеки отделен случай противоречи на защитата на личните данни. В някои случаи хората дори  може да бъдат разпознати  и да станат жертва на стигма, а в други -   дори при наличието на симптоми, да се стигне до отказ от тестване, за да не се разкрият личните данни.

В отговор Центърът за контрол и превенция на заболяванията в Сеул обяви на 14 март, че подобна подробна информация за локациите ще бъде споделяна публично, само ако епидемиологичното разследване не успее да идентифицира всички контакти на съответното лице.

„Личната хигиена и спазването на социална дистанция са много по-важни от непрекъснатото следене в интернет сайтове на маршрутите на инфектираните лица“, заявяват от центъра и допълват, че при всеки подобен случай посетените от лицето места веднага се дезинфекцират и са безопасни за посещение.

Могат да се изреждат и стъпки 4, 5, 6 и т. н. – например наличието на политическа воля хладнокръвно да се следват разписаните мерки, на фона на всекидневно нарастващите със стотици нови случаи, което дава увереност, че „има пилот в самолета“,  или присъщото на населението в тази част на света чувство за колективизъм и готовност да се следват правилата, и др.

На този етап никой в Сеул не си позволява дори да си помисли, че епидемията е поставена под контрол. На 23 март премиерът Chung Sye-kyun призова населението да се подготви за „дълга битка“ и обяви 15-дневен срок, след който, ако не се постигне трайно намаляване на случаите, може да се пристъпи към задължително ограничаване на социалните контакти. „Много хора продължават да се тълпят в барове и нощни клубове, където рискът от инфекция е голям. 80 процента от случаите на COVID-19 са резултат от дейности, включващи социални контакти, затова налагането на правно обвързващи мерки за спазването на социално дистанциране не е напълно изключено“, заяви говорител на здравното министерство.

Източник: СЗО, Korea Herald, Nature, Der Spiegel, Today news Singapore

Бележка на редакцията. На пръв поглед сякаш е късно за прилагане на южнокорейския опит, след като повечето европейски страни, включително и България, избраха смекчен вариант на „модела Ухан“. Но експертите са единодушни, че мерките за принудителна изолация не могат да продължават повече от месец – два, ако не рискуваме да се стигне до тежки последици за икономиката, както и за менталното и психическото здраве на населението. Рано или късно ще се стигне до смекчаване на тези мерки, а прогнозите за развитие на пандемията са най-различни – от най-оптимистичната – че SARS-CoV-2 ще се държи като своя предшественик – SARS-CoV и ще изчезне през лятото, до най-страшната – че това, което изживяваме сега, е само малката вълничка, предхождаща голямото цунами. Има и междинни песимистични варианти – че пикът ще бъде през септември, или че вирусът ще стане ендемичен и ще се сблъскваме с него всяка зима. На фона на песимистичните прогнози може би е рационално опитът на Южна Корея да бъде детайлно изучен и да се мисли отсега за създаването на логистична база за прилагането на южнокорейските уроци.