Консервативна система е здравеопазването в България. Не харесва екзотиката, бяга от динамиката и не приема резките промени. Затова и повече от 15 години крета по пътя на реформите, влачейки едни и същи проблеми и различни министри. Парадоксът е, че почти всеки по-амбициозен опит за нововъведения я връща моментално в изходна позиция, подобно на трамплин, който след оказания натиск изхвърля всичко чуждо встрани и никога не променя формата си.
Много министри отскачаха през годините от този трамплин и, уви, много малка част от тях се досетиха, че, за
да се задържат на него, не трябва да правят резки движения. Подскоците трябва да бъдат плавни, леки, а най-добре изобщо да отсъстват. Всеки, който овладее изкуството да балансира, когато всичко под краката му се движи, може би ще успее да подмени платформата с по-гъвкава, без никой да пострада.
Казано с други думи, на здравеопазването му трябва разумен баланс между идеи и реализация. Колкото повече промени и законопроекти се сипят накуп, толкова по-трудни стават за управление след това. Доказаха го проектопромените в Закона
за здравното осигуряване, изготвени от екипа на министъра в оставка д-р Петър Москов още преди две години. Почти нищо от тях не видя бял свят заради сложната комбинация от приватизация на болници с одържавяване на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и нова структура на пакета от здравни грижи. Всичко това трябваше да се реализира до края на мандата на това правителство, но се провали още при първия отскок на трамплина – още при дебатите по гласуването в Народното събрание.
Истината е, че точно по тези промени нямаше консенсус сред управляващите, а без такъв почти никоя реформа няма шанс. Нужно е също внимателно планиране и задължителна консултация със субектите, които ще я реализират. Експертите на здравното ведомство са наясно с видимата част на проблемите, но подводните камъни могат да бъдат локализирани само с помощта на аптеките, лекарите, болниците и представителите на фармацевтичната индустрия.
В края на отминалата 2016 г. много представители на аптечния и фармацевтичния бранш споделиха, че са имали добър диалог с Министерството на здравеопазването, но въпреки това в сектора непрекъснато са се случвали неща, които са били пълна изненада за всички. Друг подход на ведомството е бил да пуска слухове за реформите, които възнамерява да прокара, за да види реакцията на пазара. Най-големият пример за провален диалог в здравеопазването безспорно е проваленото договаряне за подписване на Националния рамков договор за 2016 г. между Българския лекарски съюз и НЗОК. Всичко това обаче създава несигурност сред играчите, не осигурява приемственост и разваля диалога, без който реформите са немислими.
Разбира се, в целия процес е замесено и финансирането на сектора. Как се разпределят парите за здраве винаги е бил въпрос без отговор, защото паричните потоци се пазят в дълбока тайна. Съмненията, че над 3 млрд. лв. се изливат в каца без дъно се повяват всяка година, но така и никой не успява да ги разсее. Причината вероятно е, че пациентите вадят още толкова от джоба си за терапията, която уж трябва да им бъде гарантирана от платените здравни вноски.
Истината е, че всяка година здравеопазването оперира с над 7 млрд. лв. и твърденията, че парите не стигат за истински реформи могат сериозно да бъдат оспорени. Всичко е въпрос на правилно планиране и внимателно разпределение, което обаче рядко попада сред приоритетите на здравните министри у нас. Този, който съумее да подреди финансите на сектора, със сигурност ще намери подкрепа и за собствените си реформи.
Имали сме различни здравни министри – и гинеколози, и анестезиолози, и хирурзи. И всеки в своя стил се е опитвал да придаде нов облик на здравеопазването. Едни „раждаха” реформите, други буквално „опияняваха” с идеите си, а трети се опитваха с хирургична точност да отстранят проблемите, поемайки всички възможни последствия от всяка подобна интервенция.
Сега, може би, имаме нужда от микробиолог – специалист, който да изследва системата в дълбочина, да локализира същинските проблеми (вируси, бактерии и паразити) под микроскоп, да селектира онези от тях, които биха се повлияли от внимателно модифициране. В противен случай може би ще имаме поредния министър, който ще отскочи от трамплина, оставайки в историята с образа си, но не и с реално осъществени здравни реформи.
