Десислава Атанасова – председател на Комисията по здравеопазване, пред „Форум Медикус“
- Уважаема г-жо Атанасова, каква е Вашата оценка за работата на Комисията по здравеопазване през първите две години от мандата?
- Въпреки някои трудности и кадрови промени в работата на комисията и на изпълнителната власт, бих казала, че през последната една година можем да се похвалим с доста неща.
За първи път успяхме много бързо да реагираме със законодателна инициатива по време на проблема със съдебните медици. Спомняте си, че тогава се стигна до протести, отказвани бяха съдебномедицински експертизи и т.н. В рамките на една седмица, заедно със зам.-председателя на Народното събрание г-н Анастас Анастасов внесохме предложения, които бяха разгледани и приети в парламента. По този начин осигурихме спокойствие на работещите в сферата на съдебната медицина.
Гордост за нас е, че успяхме да приемем Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който също предизвика сериозни дебати.
- В началото сегашното управление започна с голям ентусиазъм за промени в здравеопазването, който сякаш понамаля впоследствие…
- Не, ентусиазмът ни не е стихнал, дори и да изглежда така отстрани. За съжаление нещата не се случват толкова бързо, колкото ни се иска и на нас. Защото става дума за реформа, която ще засегне цялото общество. Необходимо е да бъдат изслушани много становища и мнения, да бъдат направени консултации и експертизи, а впоследствие да бъдат взети решения. В предизборната ни програма присъства темата за промяна на модела на финансиране на лечебни заведения – преминаване от клинични пътеки към диагностично свързани групи. Въпреки по-бавните темпове вървим към осъществяване на задачата.
Да не забравяме приетите промени в Закона за лечебните заведения, както и утвърждаването на Националната здравна карта. Този закон също бе много дискутиран и работихме дълго време. Сега е моментът да се види: доколко решенията са били ползотворни; дали съществуват някакви проблеми по места; какъв е броят на лечебните заведения, които са останали да функционират по областни здравни карти; дали има такива, които са прекъснали дейността си и каква е причината за това. Защото не винаги причината е в законодателя. Както е известно, много от общинските болници затварят врати поради липса на достатъчно финансиране и много натрупани дългове в продължение на години.
Важно е също да бъде отбелязано, че за първи път по програма „Регионално развитие“ в нашите болници ще „влязат“ европейски средства за закупуване на нова техника и обновяване на сградите.
Но да се върна на въпроса. Може би с малко по-умерен ентусиазъм, но продължаваме да действаме в посока към промяна на модела на финансиране, както и по въвеждане на електронното здравеопазване. В момента се водят разговори на експертно ниво по изработването на електронната здравна карта.
- И все пак основният упрек е, че се извършват промени „на парче“ и липсва цялостна визия за реформа в здравеопазването?
- Може би това са упреците на опозицията. Не звучи сериозно от хора, които са били толкова време във властта, имали са реална възможност да променят нещо, но не са го направили. Действително очакванията бяха прекалено високи, но промените не могат да се осъществят толкова бързо – в рамките на две години. Дори бих определила подобни упреци като нахални.
Нека да припомня, че дълги години липсваше договорно начало, като съсловните организации буквално бяха изритани извън целия процес на вземане на решения. Управителният съвет на НЗОК спускаше едни постановления, с които лечебните заведения трябваше да се съобразяват. Именно в нашия мандат за пръв път от няколко години бе подписан НРД.
- И тогава имаше недоволни…
- Така е, но за да започне договарянето, са необходими отстъпки и от двете страни. Само ще припомня, че никога досега не бяха отпускани толкова средства като абсолютна стойност за здравеопазване – 3,5 млрд. лв.
Положителен факт е също така, че през тази година е налице спокойствие в системата. Вярно е, че през лятото и началото на есента на 2010 година бяхме изправени пред сериозна финансова криза, което наложи актуализация в бюджета на НЗОК. Но според мен в момента няма лечебно заведение, което да не може да се справи с прогнозния си бюджет. Като пример за добър мениджмънт можем да отличим онези болници, които са погасили всичките си задължения. Защото има и други. Преди няколко седмици, по време на парламентарен контрол, министърът на здравеопазването съобщи, че все още общите задължения на лечебните заведения са около 300 млн. лева.
- Да се върнем към предстоящото. Кои са първите законодателни промени, които възнамерявате да предприемете в близко бъдеще?
– За нас е много важно да започнем работа и обсъждане на закон за правата на пациентите. Спомняте си, че след един трагичен инцидент с 4-годишно дете бе проведено изслушване в комисията, което също се случва за пръв път. Тогава поехме ангажимент, че ще изработим такъв законопроект. Дори и на експертно ниво обаче този процес се реализира бавно. Изпратили сме работен вариант до всички институции, съсловни и пациентски организации, като очакваме техните мнения и становища. Очаквам в началото на октомври т.г. да сформираме работни групи и да започнем работа по закона.
Предстои също така да бъде разгледан законопроект на колегата Калина Крумова от „Атака“. Става дума за изменения в Семейния кодекс и в Закона за здравето по въпроса за сурогатното майчинство. Консултациите с експерти са започнали още преди година и половина.
Ще обсъждаме промени и в Наказателния кодекс, които касаят наказанията за нанесени телесни повреди върху лекари по време на изпълнение на служебните им задължения.
В най-скоро време трябва да разгледаме и отчета за дейността и отчета за изпълнението на бюджета на НЗОК, очакваме предложения и от МЗ.
- Какво предвиждате в по-дългосрочен план?
- Дългосрочните промени са свързани със Закона за здравното осигуряване и въвеждане на диагностично свързаните групи. Предполагам, че това ще стане в края на тази или в началото на следващата година.
Разбира се, предстои обсъждане и на бюджета на НЗОК, както и на държавния бюджет. Вярваме, че през следващата година парите за здраве ще бъдат малко повече като абсолютна стойност.
- По тази тема водени ли са разговори с министрите на финансите и на здравеопазването?
- Да, преди около месец. Но обсъждахме по-скоро рамката на бюджета, а не детайли.
- Какви извънпарламентарни инициативи предвиждате?
- По традиция ще отбележим Деня за борба с диабета, както и Деня за борба срещу СПИН.
Може би през ноември т.г. предвиждаме една нова инициатива, която ще се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазване и с подкрепата на всички български евродепутати. Съвсем скоро в Европейския парламент се очаква да бъде гласувано решение за грижите за хората с увреждания и по специално – за болните с епилепсия. Целта на кръглата маса ще бъде да популяризираме грижите за хората с увреждания и да имплентираме в нашето законодателство някои специални текстове и насоки.
Бих искала да подчертая, че в Комисията по здравеопазване провеждаме сериозна извънпарламентарна дейност. Като пример ще посоча кръглите маси по проблемите на патоанатомията, както и за диагностично свързаните групи.
- Тези инициативи са прекрасни, но не трябва ли да водят до някакви резултати? Вече четири години Парламентарният консенсус за борба със социалнозначимите заболявания организира кръгла маса, посветена на рака на маточната шийка. Всеки път специалистите изтъкват едни и същи проблеми и насоки, в които да се върви. Но резултати очевидно няма.
- Така е. Всички са наясно какво е необходимо да се направи – провеждане на скрининг, евентуалното включване на ваксина в задължителния имунизационен календар. Но това вече е в компетенциите на изпълнителната власт. Ако си спомняте, в края на последната кръгла маса изготвихме споразумение между всички страни – кой какво трябва да спазва.
- В заключение, какво ще обещаете на лекарите и на пациентите?
- Няколко са основните проблеми, върху които е необходимо много сериозно да концентрираме усилията си. На всяка цена трябва да бъде решен въпросът за специализацията на медицинските кадри. От друга страна, трябва да намерим начини да стимулираме лекарите и медицинските сестри да останат да работят в България. Защото проблемът с недостига им става все по-осезаем. Разбира се, темата с концепцията за спешната помощ също стои на дневен ред и изисква да бъде намерено решение.
Доста неща ни предстоят, но предпочитам да се концентрираме върху делата, а не върху обещанията.
