Докато повечето болни от COVID-19 имат симптоми като кашлица, температура, загуба на вкус и/или обоняние, при други инфектирани болестта изобщо не се проявява и те дори не се досещат, че са носители на SARS-CoV-2. Учените смятат, че е важно да се знае колко са тези безсимптомни носители на вируса и дали именно те не подклаждат пандемията.
Няма ли симптоми, няма инфекция
Когато на 19 януари т.г. енориашите на църква в Сингапур се събрали на неделна служба, никой не предполагал, че това ще има глобални последствия за разгадаването на начините на разпространение на новия коронавирус.
По традиция една от проповедите се водела на езика мандарин. Сред присъстващите била и двойка съпрузи, пристигнала същата сутрин от Китай. Те изглеждали напълно здрави и никой не допускал, че могат да бъдат източник на инфекция. На този етап се смятало, че задължителен симптом е наличието на постоянна кашлица, чрез която инфекцията се предава по капков път.
Скоро обаче нещата придобиват печален обрат. На 22 януари се разболява жената от китайското семейство, а два дни по-късно – и мъжът. Това не учудило никого, тъй като двамата пристигнали от град Ухан, първоначалното огнище на епидемията. През следващата седмица обаче без особена причина се разболели трима граждани на Сингапур – първите и най-загадъчни случаи в града-държава. Именно разследването на случилото се довежда впоследствие до нови и доста тревожни заключения за начините, по които коронавирусът си намира нови жертви.
Еврика!
– Тези нови случаи не се вписваха в известното досега за коронавируса и затова бяхме силно озадачени – как непознати помежду си хора са успели да се заразят, без при това да проявяват симптоми на заболяването, спомня си д-р Върнън Ли, директор на отдела по инфекциозни заболявания към здравното министерство на Сингапур. С помощта на полицията и на други специалисти, наречени по-късно „ловци на вируси“, д-р Ли започнал разследване, създавайки подробна картина на това кога и къде са се намирали инфектираните. Този процес слага началото на интензивното проследяване на контактните лица, с което Сингапур стана световноизвестен в началото на епидемията. Само за няколко дни са изяснени обстоятелствата около 191 посетители на църквата, 142-ма от които са присъствали на неделната служба. Бързо станало ясно, че двама от разболелите се сингапурци са били на службата заедно с китайското семейство, където е възможно да са разговаряли и да са се здрависвали. Но на този етап нямало отговор на ключовия въпрос – как китайците са предали вируса, след като не са имали никакви симптоми на заболяването? Появила се още една загадка – потвърдило се заразяването на още една жена, която е била в църквата, но не на споменатата служба, а няколко часа по-късно. В търсенето на обяснение следователите проследили записите от видеокамерите и установили, че жената е седяла на същия стол, заеман часове по-рано от единия от китайските гости.
Заключението е – че въпреки че съпрузите са се чувствали добре и нямали симптоми на заболяването, те все пак са били носители и разпространители на вируса, без дори да съзнават това. Откритието е важно за целия свят, защото до този момент препоръките се свеждат до това да разпознаваме симптомите – у себе си и сред околните.
– Всеки път когато правите научно откритие, ви се иска да възкликнете „еврика“! Осъзнавате, че благодарение на упорития труд на много хора сте постигнали нещо важно, обяснява д-р Ли.
Пресимптомното предаване
Допълнително изследване демонстрирало, че хората могат да бъдат заразни едно-две денонощия до появата на явни симптоми на заболяването и че дори това може да е най-опасният период за предаването на инфекцията. Това е потенциално много важен фактор, защото, щом човек разбере, че се разболява, всички, които са били в близък контакт, трябва да бъдат предупредени за необходимостта от самоизолация. Тази изолация важи и за контактите в ключовата фаза на заразяването, преди появата на симптомите. На този етап оставал открит въпросът как болестта може да се разпространява без наличието на кашлица. Едно от обясненията е, че инфекцията може да се предаде и при разговор, и просто при дишане. След като вирусът се размножава в горните дихателни пътища, то той може да се отделя с всяко издишване и всеки, който е в близост, особено в закрито помещение, може да се зарази. Освен това хората губят бдителност, когато не подозират за възможността да се заразят.
Когато изобщо липсват симптоми
Едно е да се знае, че човек може да бъде заразен, преди да се появят симптоми. И съвсем друго, когато човек е носител на вируса, но така и не развива картина на заболяването.
Всички вече са запознати с класическия пример на безсимптомно предаване – случаят Мери Малън, ирландската готвачка, която работела в Ню Йорк в началото на миналия век. В домовете, в които работела Мери, всички се разболявали от тиф, а трима души починали, докато самата тя оставала видимо здрава. В края на краищата връзката между готвачката и случаите на тиф била установена и „тифозната Мери“, както била наречена от пресата, била изпратена в карантина, която продължила 23 години, до края на живота й през 1938 г.
23-годишната медицинска сестра Амелия Пауъл била потресена, когато разбрала, че е безсимптомен носител на коронавирусната инфекция. Тя се чувствала добре и смятала, че е в безопасност, тъй като при работата с пациенти с COVID-19 в кеймбриджската болница „Аденбрук“ ползвала индивидуални средства за защита. Цялата й увереност обаче се изпарила, когато получила съобщението, че PCR тестът й е положителен.
– Разбира се, тежко понесох новината, та нали всеки ден виждах колко бързо се влошава състоянието на болни от COVID-19 и се опасявах какво ще се случи, когато аз се разболея. За нейно удивление обаче нищо не се случило и тя не се разболяла.
– Докато бях в карантина вкъщи продължих да правя физически упражнения, хранех се нормално, спях нормално, обяснява Амелия. Тя е сигурна, че нямало изобщо да разбере, че е носител на коронавируса, ако целият персонал на болницата не бил тестван. Резултатът учудил експертите: 3% от общо над 1000 души дали положителен резултат, без да проявяват никакви симптоми.
Никой не знае колко случаи на скрита инфекция има по света. В много страни практиката да бъдат тествани само проявяващите симптоми води до пропускането на много такива случаи. Данните от различни изследвания варират драстично – от 5% до 80%.
Опасността от „тихите“ разпространители
Едно от опасенията на медицинската сестра Амелия Пауъл е, че, без самата тя да знае е възможно да е заразила свои колеги или пациенти, за които се е грижела.
– Не вярвам, че това се е случило, тъй като тестовете на колегите ми са отрицателни, но е неприятно да разбереш, че си бил носител на инфекцията, казва тя. – При това продължаваме да не сме наясно доколко заразни са безсимптомните носители.
Специалисти, проучвали ситуацията на борда на круизния кораб Diamond Princess, предполагат, че безсимптомните инфектирани са по-малко заразни в сравнение с хората със симптоми, но въпреки това остават важен източник за предаване на инфекцията. Три четвърти от общо около 700 потвърдени случая на коронавирусна инфекция на кораба не са развили симптоми на COVID-19.
Китайско проучване установява, че броят на безсимптомните инфекции превишава броя на болните със симптоми и заключава: „В качеството си на „тихи“ разпространители безсимптомните носители изискват повишено внимание в интерес на ограничаването и контрола на заболяването“.
– Безсимптомните случаи може би са „тъмната материя“ на сегашната пандемия, казва проф. Нийл Хол, който предлага да бъде тествано цялото население на град Норич, Великобритания. Той се опасява, че въпреки мерките за защита на общественото здраве, безсимптомните случаи ще продължават да подклаждат сегашната пандемия. – При положение, че има хора, които, без да знаят за своето носителство, ползват обществения транспорт и посещават медицински заведения, това неизбежно ще води до ръст на инфекциите. Всички мерки, вземани по отношение на хората със симптоми, са само половинчато решение на проблема, смята проф. Хол. И допълва, че безсимптомните носители са „ахилесовата пета“ на сегашното противодействие на пандемията.
Единственият начин ефикасно да бъде спряно разпространението на заболяването е да бъдат тествани и открити всички инфектирани, независимо дали имат симптоми на болестта. Това особено важи за заетите в здравната и социалната система, които имат най-голям контакт с рисковите групи.
С отмяната или смекчаването на строгите ограничителни мерки опасността от невидимите разпространители значително нараства. И сега е невъзможно да се каже кой сред растящите тълпи по улиците, в обществения транспорт и в магазините е неволен преносител на инфекцията. Именно затова правителствата по целия свят убеждават населението колко са важни съвместните усилия за проследяване на контактите на всички инфектирани и за спазване на правилата за изолация. Непрекъснато се напомня, че едно от най-важните и ефективни средства за защита си остава спазването на социалната дистанция. В случаите, когато това е невъзможно, хората трябва да носят маски. Смисълът на тези послания е, че всички сме длъжни да мислим не само за собствената си безопасност, но и за защитата на другите около нас – в случай, че имаме коронавирусна инфекция, но не знаем за това.
