По повод подготвяните от МЗ, НЗОК и БЛС промени в наредбите, определящи работата на общопрактикуващите лекари, в края на септември т.г. НСОПЛБ изпрати до здравните институции свои предложения за усъвършенстване на Наредби № 38, 39, 40, 4 и на Наредбата за достъп на здравноосигурени лица. Ако предложенията бъдат приети, ще се наложат и промени в НРД.

Целта на предложенията е повишаване на качеството и ефективността на медицинската дейност във всички нива на здравната система чрез ясно и точно регламентиране на правата и задълженията на страните по НРД, премахване на текстове, създаващи административни пречки на изпълнителите на медицинска помощ да извършват договорената дейност в полза на пациентите. Част от предлаганите промени са насочени към осъвременяване на обмена на информация с НЗОК, както и между самите медицински специалисти при лечението на пациентите.

Според общопрактикуващите лекари е необходимо да се смени подходът на механичната икономия и регулацията с ефективно усвояване на осигурените средства чрез подобряване на организацията на работа и оценката на труда, да се осигурят по-добри грижи за хората с риск от развитие на социалнозначими заболявания, да се постигне по-добро качество на първичната и вторичната профилактика, а също – повече спокойствие и удобство за лекарите и пациентите.

По-конкретно от сдружението предлагат направленията да бъдат разделени на регулирани (изследвания и консултации, които се назначават за уточняване на здравословното състояние) и извън регулация (задължителни – изисквани по силата на наредби и други нормативни документи). В направленията, които са извън регулация, да попадат и някои рутинни, нескъпоструващи изследвания, предназначени за ориентир във всекидневната практика. Регулативният стандарт да се определя за годината като се подава информация за изпълнението му на 6 и на 9 месеца, с оглед съобразяване с прогнозната рамка. Предлаганото разделяне ще даде възможност и за по-прецизно и лесно планиране на съответния бюджет.

Според авторите на предложенията подобен подход ще намали хоспитализациите поради по-добро овладяване на острите състояния и достатъчна грижа за хронично болните. Оптимизирането ще позволи пренасочване на освободени средства към острите случаи. Освен това реално ще бъдат се ограничени „индуцираните” хоспитализации, допълнителните консултации и изследвания при хронично болните, когато това не се налага. В случай, че се надхвърли броят за остри случаи, да се проверява медицинското основание за назначаването на съответните изследвания и ако такова съществува, лекарят да не бъде санкциониран, предлагат още от НСОПЛБ.

Сред предложенията са и промени в общия базов пакет изследвания при диспансеризираните пациенти, които ще сведат до минимум пропуски и грешки, ще повишат възможността за откриване на латентни състояния и заболявания, без това да натоварва бюджета. Нещо повече очаква се това да доведе до по-ефективно разпределение на средствата.

В подготвения документ са записани идеи за оптимизиране на дейностите по поддържащото лечение на хронично болните:

l отпадане на минималната продължителност на профилактичния преглед и прегледа при диспансеризация;

l премахване на дублирането на изследванията и дейностите по диспансерното наблюдение;

l при диспансерно наблюдение на пациенти с хронични заболявания като хипертонична болест, диабет тип 2, стенокардия, МСБ, хипотиреоидизъм и др., които се проследяват ”до края на живота” или „до излекуване”, да се въведе общ базов пакет изследвания – годишно;

Предвидени са и промени за:

l предписване на медикаменти до 100 дни на тримесечни рецепти;

l премахване на фиксираните дни за посещения на новородените, които на практика са неприложими;

l отпадане на 20-километровата граница за договор с дежурен кабинет, която създава сериозни затруднения;

l въвеждане на възможност за отписване на пациент от листата на ОПЛ с едномесечно предизвестие.

l подобряване на отношенията между НЗОК и изпълнителите относно информационния обмен за извършените и назначените медицински дейности (съхранение на амбулаторните листи по хронология и по календарни месеци като алтернативна възможност на съхранение по досиета), преминаване към електронно здравно досие на пациента, осигуряване на възможност за лекарите от всички нива, които лекуват един пациент, да ползват информацията от електронното досие на пациента в базата данни на НЗОК.

НСОПЛБ предлагат и промени в реда на заплащане в ПИМП чрез въвеждане на коефициенти за специалност към сега съществуващите стойности. Коефициентите да се прилагат само при наличие на клинични специалности.

Разработените промени са плод на натрупания практически опит и на стремежа на общопрактикуващите лекари да допринесат за подобряване на организацията на здравната дейност и за повишаване на качеството на лечебния процес, става ясно от направените предложения.