Преполовихме годината. Дори навлязохме в по-тъмната й част, когато светлината през деня намалява, а мракът расте. Всеки опит за анализ на времето, което преминава, и времето, в което сме, е обречен на провал поради липсата на ясна прогноза. Видимостта към утре е сведена до минимум, никой не може да каже какво следва. Нострадамус и леля Ванга ги няма в реалния свят, пълен с покемони и порцеланови политици, които не искат да потрошат своето охолно настояще с по-решителни действия или прогнози. Всичко остава в наши ръце – злощастно съвпадение със съдбата на давещите се, но този път в реалностите на Ница и на Мюнхен, в европейските води на големите демокрации, които правилно дадоха пример за добър живот, но погрешно се опитаха да натресат своя модел сред други народи и религии.
Да се върнем у нас. Положението е стабилно, здравеопазването – също. Един пръстов отпечатък вече ни прави различни от останалите в Европа и по света. Може би нововъведението е правилно по отношение на мошениците в системата, а може би е стъпка към времето, което ни очаква.
Нестабилност, взривени илюзии, безнадеждност за младите по света и у нас. И това време, не дай Боже, ако дойде в апокалиптичната му версия, то ще ни трябват не само пръстов отпечатък, но и всякакви други способи и полицейщини.
Ще си позволя персонална и поименна преценка на наши държавни мъже и на хора, които вземат решения в смутното време. Обективността е задължителна!
Държавният ни глава Росен Плевнелиев: прави са американците да изискват от своите кандидат-президенти семейна стабилност, улегналост, сдържан национализъм и овладян патриотизъм. „Да бъдем европейци, но все пак Българи!“ – тази мисъл явно е убегнала от полезрението на евроатлантика.
Министър-председателят Бойко Борисов: пораснал, е точната дума. Улегнал, помъдрял, балансиран – не е малко постижение за има-няма един мандат.
Парламентът като цяло го пропускам, макар че се отнасям с огромно уважение към Цецка Цачева и, за жалост, към още само неколцина народни избраници. За тях също има българска мъдрост: „Ако искаш да служиш на народа си, не трябва да си служиш с народа…“
Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов: надарен с потомственост, устремен и с вяра в онова, което прави, с леки уклони и забежки по начина, по който го прави. Здравеопазването е болка, която не винаги има нужда само от упойка!
Директорът на Център „Фонд за лечение на деца“ проф. Владимир Пилософ: не само в моите очи достолепен и достоен лекар, уважаван педиатър, въвлечен в поредния водовъртеж от интриги и интереси, предизвикан от неясни или зле декларирани амбиции. Но защо се упражнявате върху лечението на деца? – питам. И съм наясно, че на професора Пилософ няма да му стигне цялото търпение на Земята и всичката мъдрост на евреите и на останалите древни народи. И все пак – успех и кураж!
Принуден съм да спра дотук. Още ехтят в главата ми изстрелите и взривовете от Германия и току да затихнат, прочитам: „Стрелба в заведение във Флорида. Има 2 убити и 14 ранени по първоначални данни. Случилото се е в нощен клуб на град Форт Майерс…“
А днес е само понеделник, началото на седмицата.
Наскоро прочетох от наш сънародник, учен от САЩ, че прогнозата за края на света се отлага за 2068 г. Той се аргументира по различни начини, които гравитират от замърсеността на планетата и въздуха до глобалното затопляне и различни геополитически амбиции. Защо ли казах, че истинските пророци вече не са на този свят?
Приятности дебнат отвсякъде, както виждате. Да ти е драго, че днес отново си отворил очи, видял си деца и внуци, стара майка и роднини и си се втурнал да твориш и да градиш за бъдещето. „Че то колко остана“ – като в онзи виц за мъжа на средна възраст, който трябвало да пие лекарства до края на живота си.
Вицове, реалност, българско здравеопазване, световна деградация.
Все по-малко разбирам, но едно е кристално ясно: светът върви към своето съвършенство стъпка по стъпка вече хилядолетия наред, народите обикалят по 40-50 години собствената си пустиня в търсене на свобода и благополучие, милиони мозъци творят, създават, изобретяват в продължение на векове…И само един болен мозък може да погребе за миг всичко това. Случвало се е, случва се, дано изобщо не се случва или поне по-рядко. Както и да седим, както и да съдим, всяка фраза, свързана с бъдещето, звучи пожелателно. Имаме нужда от това, но повече се нуждаем от политическа мъдрост и реализъм у нас, в Европа и по света, нуждаем се от нов прочит на уроците по история и по морал, нуждаем се от повече смиреност и зачитане правото на другия, на различния, на друговереца.
Една култура, един възглед, една религия – колко скучен би бил светът?
Еднакви краставици, унифицирани правила, щастливи кокошки…
Един от тези житейски уроци гласи, че на Земята има равновесие заради двата полюса, заради подреждането на планетите, заради Природата-Господ, която е наредила така Света.
Не го наранявайте, не го упоявайте, не го съчинявайте!
Живейте го в тази негова святост и се опитайте да промените себе си, не околните. Това би донесло нова хармония и нов шанс за бъдеще.
Пак звучи пожелателно, но какво друго ни остава? Да вярваме, да се надяваме и да се молим.
Хубаво лято, приятели-читатели, и доскоро „В меката есен“, както е казал друг български мъдрец Валери Петров. И ето, че и аз постигнах баланс между бодрите пожелания и реалността: като си помисля колко много велики българи вече ги няма, ми става тъжно. Защото те биха влели нова светлина и вяра в самите нас, а сега трябва да се справяме сами…
Стойчо СТОЕВ
Послепис: Още недовършил тези редове, прочитам, че броят на ранените при стрелбата в щата Флорида нараства от 14 на 17 души…Дали ще трябва отново и отново да дописвам, след като до отпечатването на броя има още цели 3 дни?
Отговорът, за жалост, е да! В поредния случай лудостта се пренася в Япония. От злоба, безчестие и анархизъм светът ни отесня!
comment closed