Вие сте в: Начало // Всички публикации // Ключови са превенцията и достъпът до лечение

Ключови са превенцията и достъпът до лечение

Роланд Шплайс – генерален директор на Вьорваг Фарма

- Уважаеми г-н Шплайс, моля да се представите за читателите…

- Заемам длъжността генерален директор на фармацевтичната компания Вьорваг Фарма, една семейна фирма, базирана в Южна Германия близо до Щутгарт. Днес компанията има свои представителства в 35 страни в целия свят. В Източна Германия започнахме през 1993 г. Вьорваг Фарма присъства в България от 1995 г., в българския офис работят 60 специалисти, а в страната са регистрирани повече от 70 продукта. По данни на IMS Health Вьорваг Фарма България се нарежда сред първите 30 фармацевтични компании. Благодарение на добрата работа на екипа ни тук последните години показват непрекъснат ръст.

Вьорваг Фарма първа в България предложи възможността за комплексно лечение на диабетната полиневропатия. Смятам, че компания като нашата, която по принцип не е сред големите участници на пазара, е добре да има терапевтичен фокус – лечението на диабета и неговите усложнения в кардиологичен и неврологичен аспект е ниша, в която действаме успешно и притежаваме голям пазарен дял. Разбира се, представяме на българския пазар цялото портфолио на компанията.

- Диабетът е глобален проблем, тип 2 е свързан и със застаряването на населението. Как този процес се отразява върху проучванията на фармацевтичните компании?

- Мисля, че застаряването на населението е само единият аспект. Смятам, че нарастващата честота на диабета се дължи най-вече на храненето, на навиците на хората да не спазват правилния начин на живот. Сега ние се фокусираме върху лечението и медикаментите. Но мисля, че е време здравните фондове да се фокусират не само върху болестите, за чието лечение се харчат огромни средства. Не бива да се оставя на заден план превенцията. Стратегията на нашата компания е отвъд лечението, отвъд предлагането на лекарства да добавим в нашето портфолио програми и средства за превенция. Все пак става дума за неща, които зависят и от здравната система, и от хората, преди те да станат пациенти.

- Така или иначе разговорът ни стигна до ролята на осигурителните фондове, до състоянието на пазара и условията у нас.

- Не съм специалист по българския пазар, защото познаването му и адекватната работа е задача и отговорност на местните представители на компанията. Но ние доста обсъждаме положението, за да определим действията си на този пазар. Зная, че са налице много и различни здравноосигурителни модели в различните страни. Виждам как след финансовата криза през 2012 г. в повечето страни не достигат финансови средства за лекарства за болните. Това е и повод всяка страна да избере как да финансира системата си, независимо дали става дума за България, за Румъния, за Германия. Правителствата трябва да разберат и да изберат каква система ще бъде най-подходяща.

Но като разглеждаме българската система, разбирам, че здравноосигурителната институция е в монополно положение. Остава въпросът дали една монополна система може да работи най-ефикасно. В Германия например има една голяма осигурителна компания (АОК), но тя покрива 40 на сто от пазара, а пациентите имат възможност да избират и между други компании. Това различие във вашата страна прави впечатление. Мисля, че монополното положение на българската здравна каса пречи на добрата работа – германският модел доказва по-добри резултати.
Вторият аспект е, че осигурителната система трябва да бъде контролирана. Но как едно правителство може да контролира толкова голяма и всеобхватна система остава открит въпрос.
От трета страна са болните хора, които вземат от аптеките всичко, което им се предписва, защото могат да го получат – това отново поставя въпроса за контрола.

- Известно е, че всяка страна се бори срещу увеличаване на разходите в здравеопазването чрез регулация на цените на медикаментите?

- Пресата върху цените е проблем на всяка система във всяка страна – така е. Ценовият натиск е характерен за всички здравни системи. Навсякъде – и в Германия, и в България, проблемите се решават чрез търгове. Когато наблюдавам практиката в България, виждам, че съществува дълга и тромава административна процедура, за да бъде включен един продукт в позитивния списък и в реимбурсната листа. Това изисква да се изминат много административни стъпки, това означава много възможности да се препъне компанията, в края на краищата – това означава и допълнителни разходи и по-труден достъп на пациента до съответния медикамент. Смятам, че процедурите по търговете трябва да бъдат по-малко администрирани, доколкото това е възможно. Например, в други страни са достатъчни регистрацията и разрешението за употреба, за да бъде допусната компанията за участие в търгове. Няма логика в допълнителните административни изисквания. В Германия регистрацията на един продукт е достатъчно условие за участие в търг.

- У нас цените на лекарствата се формират по особена система, чрез сравняване с т. нар. референтни държави.

- Това също е сложен аспект на регулацията. Мога да попитам например дали при реферирането действително се сравняват ябълки с ябълки? Според българската наредба страните, които са референтни, са твърде много. По принцип трудно могат да бъдат сравнени населението (брой и възрастова структура), стандартът на живот, отделяните средства за здравеопазване във всяка страна и т.н. Затова и не е съвсем логично да бъдат сравнявани цените на лекарствата. Мисля, че е възможно всяка страна да определя цени на лекарствените продукти и без рефериране.

- Обемите на лекарствените пазари също имат значение при такива сравнения?

- Разбира се, цените за един малък и за един голям пазар не могат да бъдат индикатор за съпоставяне.

Но има и друг аспект. Всички знаем, че реферирането води до спирала на намаляване на цените. Макар да съм представител на фармацевтична компания, аз съм съгласен, че ограничаването на разходите на системата е нужно. Но в същото време съм наясно, че в намаляването на цените има предел. Защото участниците на пазара ще напуснат, ако не формират печалба, ако не осигуряват средства за проучвателна и изследователска дейност. Когато цените станат прекалено ниски, ние сме принудени да изтеглим продуктите си от дадения пазар. В Германия например сега се получава цена под един евроцент за таблетка.  И питам – възможно ли е да има такава таблетка? Освен това самоцелното сваляне на цените и изтеглянето от даден пазар означава, че там ще останат само големите компании, чиито лекарства не струват по-малко. Така или иначе целта е да има висококачествени лекарства на разумна и достъпна цена.

- Какво е решението за определяне на цени без рефериране?

- В Германия например няма рефериране, а цените се определят чрез търговете – т.е. прост пазарен механизъм. Защото самите търгове водят до намаляване и регулиране на цените. Известно е също така, че ако в търговете участват малко компании, това не е добре за фармацевтичния пазар. Нужно е многообразие от участници, за да сме сигурни, че предлагаме на пациентите всичко, от което се нуждаят.

- Акцентирахме дотук върху търговските аспекти на проблема. Но все пак става дума за специфична търговия, за постигане на здравни резултати.

- Този въпрос ни връща, откъдето започнахме. Фармацевтичната индустрия, здравната система и пациентите трябва да мислим повече за превантивни действия, за да сме сигурни, че няма да достигнем до крайности в лекарствената регулация. Защото всъщност превенцията най-ефикасно ограничава разходите в здравеопазването. Целта обаче изисква цялостна стратегия, а не малки стъпки, каквито всяка страна прави според обстоятелствата. Така е и в Германия – справяме се година за година. Единствен положителен пример, който наблюдавам сега, е швейцарската система – те предприемат разумни основни мащабни стъпки, които са много добри.

- У нас също сме свидетели, че поради намаляване на цените някои компании изтеглят медикаменти от пазара или напускат страната. Играчите са известни – иновативни компании с таргетни терапии за сложни заболявания и генерични компании, които произвеждат медикаменти за масови и социалнозначими болести. Какво мислите за противоречието между иновативни и генерични лекарства. А може би противоречие не е най-точната дума?

- Мисля, че е важно те да вървят заедно. Здравноосигурителните фондове са длъжни да следят разходите и да преценяват кое колко струва. Смятам, че генеричната индустрия е решение на уравнението цена/ефект там, където е възможно.

- Във Франция например лекарите имат задължение да предписват генерици при определени заболявания. Каква е практиката в Германия?

- В Германия също е така. Когато лекарят предпише лекарството и болният отиде в аптеката с рецепта, фармацевтът трябва да даде генеричен продукт в зависимост от фонда, в който пациентът е осигурен, защото фондът плаща генеричния продукт.  Всеки има право да реши какво да получи, но ако не е съобразено с фонда, нужно е да доплати. Смятам, че това е честна ситуация. Европейската политика също подкрепя такива решения. Генеричните продукти предлагат високо качество и ефективност, те са преминали всички етапи на регистрационния процес, следователно трябва да ги използваме.

- Г-н Шплайс, какво е за един икономист дейност в полето на лекарствената политика?

- Да работиш във фармацевтичната индустрия е чудесно предизвикателство, защото ние реално помагаме на хората да оздравеят. Вярно е, че се сблъскваме с трудни обстоятелства поради натиска върху цените на лекарствата, който става все по-голям. Мисля, че всички – и лекари, и изследователи и представители на индустрията, трябва да работим заедно, за да подобряваме здравето на хората. Нужно е да мислим и как да влагаме повече средства, за да финансираме превенцията.

Интервю на Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.