В Далечния изток на 9 февруари 1904 г. избухва Руско-японската война. Ръководството на БЧК, съблюдавайки принципите на международната организация на ЧК, в която членува от 1885 г., предлага на Руското дружество на Червения кръст да окаже хуманитарна помощ. Предложението е прието и веднага започва трескава подготовка за изпращането на медицинска бригада в самия театър на военните действия. Намирането на доброволци е било трудно. Комюникетата от непознатата Манджурия са тревожни и ужасяващи. Мисията се очертава като много опасна и пълна с неизвестности. Спасение от критичното положение било намерено единствено от съсловието на лекарите с пагони. На 30 април 1904 г. председателят на БЧК Иван Евстатиев Гешов провежда личен разговор със санитарния подп. Димитър Киранов, началник на Първа софийска дивизионна болница, чийто правоприемник е ВМА. След няколко дни получил съгласието на подп. Киранов да участва в отговорната мисия.
Д-р Д. Киранов е роден през 1859 г. в с. Чумлекьой, Бесарабия, където неговите родители, будни и родолюбиви българи, се преселили, подгонени от турски насилия и робски теглила. Младежът завършва средното си образование в Кишинев и се завръща в освободена България. Продължава обучението си в Петербургската медико-хирургическа академия. Той е първият българин, завършил медицина военен профил след Освобождението (1885 г.). Съгласно тогавашните разпоредби трябвало да служи като военен лекар в руската войска, но показал силно родолюбие и успял да убеди администрацията да се прехвърли в българската армия. Служи в различни гарнизони на страната до 1895 г., когато е изпратен за две години на специализация във Виена по хирургия и оториноларингология. След завръщането е привлечен на работа във Военното министерство, където изпълнява най-високата лекарска длъжност – началник на Санитарното управление. След това е преназначен за началник на Първа софийска дивизионна болница (1897-1904 г.). Там той оставя дълбоки и трайни следи: увеличава легловия фонд на болницата с 200 легла, изработва голям брой ръководни документи и др.
В публикацията си „По командировката ми в Далечния изток“, издание на БЧК, 1906 г., д-р Киранов е написал: „Приех поканата да оглавя Медицинската бригада за Манджурия не без колебание, но като възпитаник на руската медицинска школа и като българин, наелектризиран от най-хуманните идеи на международната организация „Червения кръст“ не можех да излъжа доверието, с което аз и моят екип бяхме надарени.“ Мисията се е състояла от 6 души: ръководител – д-р Киранов, лекар – санитарния поручик Иван Мендизов, специализирал хирургия в Петербург през 1901 г., милосърдните сестри Заполска и Ингилизова, възпитанички на първото училище в България, създадено от БЧК през 1900 г., санитарните унтерофицери Ангел Марков и Стоян Димов.
Бригадата тръгва от София за Варна на 8 май 1904 г., оттам с военния кораб „Надежда“ отплава за Одеса, където е посрещната от представители на Руския червен кръст. „Болничните потреби“ са натоварени на два вагона и през Байкалското езеро са пристигнали до предназначението в град Харбин. Там „нищо не са получили наготово“ и всички трудности по материалното и битовото осигуряване българите трябвало да преодоляват сами. След много перипетии на „знаменателния ден 19 юли болничката е разкрита с ритуален водосвет и произвела твърде приятно впечатление“ – чисти помещения, боядисани отвътре с бяла блажна боя, нови постелни принадлежности, бельо-ново и чисто, за което персоналът получил много поздравления и похвали“. Още през първите дни са приети над 30 ранени и болни руски войници с диагнози „манджурски колит“ (заболяване, подобно на дизентерия), адиномия (болест вследствие на преумора, стрес и недостатъчно хранене), тиф, скорбут, анемии. Едновременно с това бригадата е разкрила подкрепителен пункт на ж.п. гарата, през който са преминали 575 нуждаещи се бойци. През август 1904 г. обстановката на фронта се усложнила и капацитетът на болницата се увеличил на 60 легла. „По време на сраженията под Ляоянг лазаретът е бил пълен и болшинството са били тежко ранени“. Най-отговорни лица от руското командване – главният хирург на армията проф. Верден, който лично оперирал един от ранените съвместно с българския екип, и главният лекар на Руския червен кръст д-р Евгений Сергеевич Боткин, след посещенията си в нашата болница „останали доволни от виденото, дали най-ласкателни оценки за дейността и наредбата, даже направили няколко комплимента“.
В началото на март 1905 г. се наложила дислокация на добре уредената болница на ново място – в град Верхнеудинск, устроен като военен болничен център. Там след усилена и спешна подготвителна „черна“ работа на 12 април българската болница отново е готова да приема пациенти. Тя функционирала и като болница за местното население. Била открита безплатна амбулатория, която се посещавала „с особено високо доверие от много жители на града и околността“. Доктор Киранов станал известен като добър специалист по болестите на уши, нос и гърло, страдащи оставали доволни от оказаната им специализирана медицинска помощ. На 4 август 1905 г. във Верхнеудинск пристигнал вторият състав на мисията и д-р Киранов с част от екипа си се завръща през Петербург в България. Българската болница е закрита на 10 ноември 1905 г. За 14 месеца там са лекувани 601 ранени и болни, престояли общо 14 838 леглодни.
След завръщането си от Манджурия подп. Киранов напуска за няколко години войската, но през 1908 г. отново е привлечен за работа на поста Началник на Военносанитарната инспекция при Министерството на войната. „Видял с очите си, врял и кипял, опърлен от огъня на бойните действия, д-р Киранов, вече със звание полковник, неудовлетворен от санитарното състояние на българската армия, изработва отчет (1909 г.) и изпраща копия до всички отговорни политически дейци с цел да обърне вниманието им върху проблемите на здравеопазването.
По време на Балканските войни той е главен лекар на действащата войска. Преди Първата световна война е назначен за началник на Медицинската служба на Първа софийска дивизионна област и е произведен в чин „санитарен генерал-майор“(1914 г.). Като член на Върховния медицински съвет е участвал в организацията на лечебната работа по всички фронтове и във вътрешността на страната. След войните, макар и преминал в запаса, продължава да се интересува от проблемите на здравеопазването. Работи в ръководството на БЧК и в дружеството за борба с туберкулозата. Упражнява и частна практика по оториноларингология. Умира на 65-годишна възраст през 1924 г.
В историята на българската медицина името му остава завинаги свързано с първата българска хуманитарна мисия като предтеча на създадената десетки години по-късно организация „Лекари без граници“.
