С официално юбилейно тържество бе отбелязана 50-годишнина от осъществяването на първата бъбречна трансплантация у нас на 1 февруари 1969 година.
Научното събитие, организирано от УБ „Александровска“ и Българското урологично дружество, бе открито от доц. Марин Георгиев, председател на дружеството и началник на Клиниката по урология. Той изтъкна факта, че клиниката е естествен лидер в развитието на бъбречната трансплантация у нас, че и до днес – стъпили на традициите и опита на предшествениците – уролозите продължават да изпълняват както програмата за трансплантация от жив донор, така и да осъществяват комплексната дейност по експлантация и трансплантация на бъбреци от трупни донори. Доц. Георгиев подчерта, че кадровият ресурс и опитът са налице, а остава институциите да свършат своята част от работата по налагане на донорството като мярка за зрелост на обществото, както и по усъвършенстване и оптимизиране на организацията на процесите.
„Повод за гордост за Александровска“ – така определи 50-годишнината от първата бъбречна трансплантация у нас зам.-директорът на лечебното заведение доц. Димитър Буланов. Той потвърди разбирането на ръководството да отстоява постигнатото и да подпомага бъдещото развитие на тази сложна мултиекипна дейност в университетската болница.
Д-р Бойко Пенков – зам.-министър на здравеопазването, прочете поздравителен адрес от ръководството на МЗ. Самият той определи Александровска като „школа в трудната и продължителна битка за здравето и живота на хората, които чакат трансплантация, на тези, които живеят с трансплантиран бъбрек, на младите лекари, избрали попрището на урологията за своя професионална съдба“. Д-р Пенков лично връчи наградите на отличените за принос в половинвековната история на бъбречната трансплантация у нас.
В препълнената зала можеха да бъдат различени ветерани и водещи специалисти в българската урология, хирурзи, анестезиолози, нефролози, млади уролози и специализанти, ръководители на Катедрата по урология, началници на Клиниката по урология през годините – проф. Митко Цветков, чл.-кор. проф. Чавдар Славов, проф. Петър Симеонов, както и проф. Димитър Младенов, доц. Силви Кирилов, професионалисти по здравни грижи с особено важно място в процесите на бъбречната трансплантация, представители на пациентски организации за трансплантирани и др.
Ярко доказателство за заслуженото определение на УБ „Александровска“ като средище на трансплантационната наука и практика у нас, бе и проведената научна сесия. Модератори бяха: доц. Марин Георгиев, доц. Красимир Янев – ръководител на Катедрата по урология в МФ към Медицинския университет в София, проф. Петър Панчев, доц. Михаил Николовски – ръководител на направление „Бъбречна трансплантация“, доц. Андриан Тонев – съдов хирург.
За „50 години от първата успешна органна трансплантация и още нещо“ увлекателно разказа доайенът проф. Христо Куманов, който не пропусна да направи препратка от поуките на историята към изводите за днешния ден на бъбречната трансплантация у нас.
„За и против трансплантацията в България“ бе озаглавена лекцията на проф. Петър Панчев. Той проследи трудностите през годините, даде конкретни предложения за регулиране на нормативната база по отношение на донорството, на изискванията за разговор с близките на починалия от мозъчна смърт, за съгласието по презумпция и др.
На „Трансплантационната имунология в България – минало, настояще и бъдеще“ бе посветена изключително интересната лекция на проф. Елисавета Наумова, която проследи развитието на имунологията в последните години и очерта огромната й роля в трансплантационния процес.
Нефрологичните аспекти на трансплантацията на бъбреци задълбочено анализира проф. Емил Паскалев, който се спря подробно на значимото място на наблюдението на пациентите след трансплантация в клиниката, която ръководи. Той коментира и необходимите съвременни подходи, които включват плазмоочистване, антитялобазирана имуносупресия, възможностите да се разреши кръстосано донорство. И напомни европейското изискване държавата да има над 25 трансплантации на милион население годишно, за да бъде пълноправен участник в световната трансплантационна общност.
Проф. Добрин Свинаров представи уникалната за страната Лаборатория за управление на лекарствената терапия, където с грижа и компетентност се постига „максимално полезно и безрисково лечение“, особено важно в периода след трансплантацията.
Технологичното усъвършенстване на съвременната хемодиализа през годините проследи проф. Евгений Възелов, който показа как са били променяни апаратите за диализа, за да бъдат очакващите трансплантация адекватно подготвени.
Проф. Атанас Темелков – началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в „Александровска“, говори за ролята на анестезиолозите при бъбречна трансплантация в два аспекта – състоянието и подготовката на болния преди трансплантацията, поддържането на реципиента по време на процеса, наблюдението на трансплантирания. Лекцията бе изпълнена с конкретни препоръки, резултат от натрупания опит в модерното обезболяване и съвременното интензивно лечение.
Концентрираното модерно познание за всички аспекти на бъбречната трансплантация в съвременните измерения на медицинската наука и практика всъщност превърна юбилейното тържество в запомнящо се научно събитие. В доказателство, че усилията, ентусиазмът и безсънните нощи на предшествениците са достойно продължени. Този тип инициативи винаги зареждат с доза оптимизъм, че въпреки текущите трудности пътят напред е добре трасиран, благодарение на професионализма и упоритостта на българските специалисти в многообразната, сложна и предизвикателна сфера на органната трансплантация.
Поклон пред ветераните
По време на събитието проф. Петър Панчев получи Почетен знак за цялостен принос, а като основоположници на трансплантационната дейност в България бяха наградени проф. Христо Куманов, д-р Колю Николов и доц. Георги Тенев.
Проф. Петър Панчев е ръководил Клиниката по урология на УБ „Александровска“ в годините 1993-1995, 1999-2006 г. Има над 300 публикации. Почетен председател е на Българското урологично дружество.
Проф. Христо Куманов е изтъкнат български уролог, завеждал Клиниката по урология на УБ „Александровска“ в периода 1982-1989, 1995-1999 г. Автор е на десетки монографии и над 320 научни труда. Той е един от първите организатори на бъбречната трансплантация в България. Бил е директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Д-р Колю Николов е сред първите участници в прилагането на трансплантации, с голям опит и принос в експерименталната трансплантология. На достолепната възраст от 98 години д-р Николов получи своята награда лично от д-р Пенков.
Доц. Георги Тенев е сред най-добрите български анестезиолози, участвал е в първата бъбречна трансплантация.
Александровска болница е водещ национален университетски и лечебен център и логично става люлка на развитието на трансплантационната дейност в страната. От голямо значение е фактът, че част от структурите на болницата са с уникални функции: Клиниката по нефрология и трансплантация участва в подготовката на двойки за трансплантация от жив донор, води регистър, осъществява диспансерно наблюдение и лечение на бъбречно трансплантираните; Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки е незаменима част от процеса в периода на изследванията за съвместимост; Лабораторията по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология наблюдава поносимостта и мониторира лекарствената концентрация в реципиентите. Като се прибави опитът в клиниките по урология, по анестезиология и интензивно лечение, болницата се превъща в най-добрия урологичен център в България.
Специалистите, участващи в бъбречнотрансплантационната дейност, са ръководители на катедри към Медицинския университет в София, на научни дружества и асоциации и са национални консултанти по отделните клинични дисциплини.
От 1969 г. досега в лечебното заведение са трансплантирани 1500 български граждани в съотношение 35% от жив и 65% от трупен донор. Към момента в листата на чакащи бъбречна трансплантация са близо 1100 души, но истинският им брой е много по-голям. Диализно лечение у нас получават 4000 души и още толкова се лекуват поради различна степен на бъбречна увреда.
В Клиниката по нефрология и трансплантация днес се наблюдават 670 бъбречнотрансплантирани пациенти. Най-дългата преживяемост на бъбречен трансплантант у нас е 32 години. Изключително значимо постижение е раждането на деца от 21 жени с бъбречна трансплантация. Над 65% от трансплантираните работят, други са учащи, студенти или вече пенсионери.
В световен план е доказано, че трансплантацията е най-добрият терапевтичен метод за лечение на ХБН. Поради големия брой чакащи за бъбречна трансплантация в България, за следващите години е необходимо държавните институции, НПО, медиите и обществото като цяло да обединят усилия в подкрепа на донорството и развитието на трансплантологията.
