Редакционната колегия на в. „Форум Медикус“ и Българската медицинска хомеопатична организация (БМХО) организираха пресконференция на тема „Кой и как прилага хомеопатично лечение“ на 13 май т.г.
Целта е да не спира дискусията за практикуването на хомеопатия у нас, осъществявано често в нарушение на закона и при липса на контрол.
Известно е явлението, хора без медицинска квалификация да практикуват хомеопатия. Знаем, че такива практики са добили застрашителни размери, въпреки че в Закона за здравето този въпрос е регламентиран категорично и ясно в глава 6, чл. 167, алинея 2. Независимо, че нормативно са предвидени санкции и институции, които да предотвратяват подобни практики, нарушителите продължават безнаказано дейността си.
Има ли надежден механизъм за контрол на такива масови практики – това бе основният въпрос, отново зададен на висок глас.
В пресконференцията участваха д-р Петко Загорчев – председател на БМХО, д-р Мария Петрова – адвокат, проф. Людмил Пейчев, декан на Фармацевтичния факултет при МУ в Пловдив, доц. Илияна Янева от Националния център по обществено здраве и анализи, д-р Райна Томова – управител на Европейската школа по клинична хомеопатия, д-р Слави Филчев – началник на педиатричното отделение в V МБАЛ в София, Пенка Георгиева от пациентска организация „Заедно с теб“.
Акценти от становищата, изразени от експертите, публикуваме със съкращения.
Д-р Петко Загорчев:
Само лекарят спазва добрите практики
- Темата, която поставяме, е характерна със своята актуалност и проблемност. Свързана е с някои неконвенционални практики, каквато е и хомеопатията, повлияващи благоприятно човешкото здраве. Тези практики обаче въздействат благоприятно тогава, когато се прилагат от лекари. В Закона за здравето, раздел 6 , чл. 168, ясно е записано, че „Право да практикуват хомеопатия имат български граждани и граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ по професионално направление „Медицина“ или „Дентална медицина“.
Реалностите в нашата страна в момента, независимо от този императивен текст в закона, са други. От информацията, която получаваме в БМХО, и от нападките, които периодично се отправят срещу практикуваната от лекари хомеопатия, показват, че не лекари, често обучавани в страни извън ЕС, в противоречие със закона прилагат този терапевтичен метод. Тъй като те не могат да получат регламентирани у нас права, търсят начини да го постигнат чрез различни похвати – базират се на различни школи, течения и др. Други заинтересовани „специалисти“ чрез публични изяви правят опит да дискредитират пред обществото хомеопатията като доказал клиничните си възможности метод те твърдят, че хомеопатичното лечение забавя посещението на пациентите при лекар и така ги подлага на риск. Това категорично не е вярно, защото, ако хомеопатът е лекар, риск не съществува. Именно лекарят познава и спазва правилата за добра медицинска практика и е компетентен да прецени мястото на хомеопатията в лечебния процес.
Засега у нас лекарите хомеопати са над 2400. В организацията на доброволен принцип членуват над 800 колеги. Хомеопатия може да се практикува по два начина – или чрез регистрация в РЗИ по Наредба 7 като неконвенционална практика, или като конвенционална – в доболничната медицинска помощ.
Д-р Мария Петрова:
Опасни деяния извън рамките на закона
– Коментираме един проблем, важен от правна, медицинска и най-вече от обществена гледна точка.
Деянието е нерегламентирано прилагане на хомеопатия. Налице са всички негативни последици, когато лица се представят за хомеопати, забъркват незнайни смеси, предлагат ги като хомеопатични лекарства. Изобщо влиянието на този тип дейности върху общественото здраве става все по-негативно, по-брутално, по-опасно.
Известно е, че Законът за здравето в чл. 166 регламентира неконвенционалните методи за лечение, един от които е хомеопатията. Искам обаче да обърна специално внимание, че неконвенционалните методи са за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. Т.е. една от многото характеристики на хомеопатията е, че тя не трябва да влошава здравето на който и да е човек. В законовата регламентация съществува и Наредба № 7 от 2005 г., която в допълнение дава яснота по отношение на неконвенционалните методи. Там законодателят изрично е уредил, че хомеопатията е единственият такъв метод, който изисква да бъде практикуван или от хуманен или от дентален лекар. Лица, които нямат тези квалификации практикуват хомеопатия извън рамките на закона, независимо с каква компетентност се рекламират и къде са я придобили. Няма значение дали тя е придобита във или извън ЕС. Защото, ако те нямат по смисъла на българското законодателство диплома за лекари, те нямат право да практикуват хомеопатия и да придобиват допълнителна квалификация в тази сфера. Отбелязвам това с оглед зачестилите случаи на „лечители“, които спекулират с неконвенционалните методи, в частност с хомеопатията, които на базата на много широка реклама, макар да нямат регистрирани практики, извършват измама и подлагат здравето на индивида и на обществото под сериозен риск.
Факт е, че в РЗИ се прави регистрация на лица, които имат право да практикуват хомеопатия. Факт е обаче, че и граждани се обръщат към лица, които не само нямат необходимото образование, но и злоупотребяват с това, което наричат хомеопатичен лекарствен продукт. Хомеопатичните продукти са регулирани според българското законодателство в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина аналогично на останалите лекарствени продукти. Т. е. не можем да приемем, че всяка отвара, всяка билка, на които се лепи етикет хомеопатичен лекарствен продукт, е точно такъв, ако не е преминал през съответната регулация. От една страна, контролът се извършва от РЗИ дотолкова, доколкото се водят подробни списъци на лицата, които могат да практикуват хомеопатия. А от друга – поради недостатъчен административен капацитет инспекцията разчита предимно на сигнали.
Поведението на хора, които се самоназовават хомеопати, незаконно „лекуват“, в това число с „произведени“ от тях лекарства, организират обучителни онлайн курсове, обявяват тарифи за всевъзможни екзотични терапии, обещават и въвеждат пациентите в заблуждение, може да се квалифицира като измама. Престъпление, за което гражданите могат да се обръщат към прокуратурата.
За съжаление гласността по подобни казуси не е достатъчна, за да осъществи превантивна функция и обществото да бъде възпряно да ползва тези шарлатански практики.
Регулацията по отношение на хомеопатията е различна в отделните страни на ЕС. Но ние трябва да действаме по българското законодателство, което достатъчно изчерпателно е поставило рамката.
И още нещо. Важно е да се повиши информираността на обществото. Защото в крайна сметка в чл. 94 на Закона за здравето пише, че начинът, по който човек се грижи за собственото си здраве, зависи на първо място от него. Но преди да станем пациенти, ние може да бъдем просто болни или здрави хора. За информирания ни избор, когато отидем при лекар, разчитаме на неговото ниво на компетентност, на добрата колаборация и диалог помежду ни. Защото лекарят може освен конвенционално лечение да предложи и възможностите на хомеопатията, а защо не и други подходи за благоприятно въздействие върху здравето ни. Ако обаче лицето не е лекар, ще бъдем лишени от правото на избор. И всичко, което ни се предлага, ще противоречи на заложените в законодателството принципи.
Доц. Илияна Янева:
Нужно е задължително обучение и за такива методи
- За първи път у нас НЦОЗА провежда проучване за хомеопатичната помощ в България, което стартира през 2015 г. и скоро приключва. Резултатите ще бъдат огласени на сайта на центъра.
Въз основа на данните ще направим предложение до МЗ за промяна и допълнение на гл. 6 от Закона на здравето, която касае неконвенционалните методи. Най-важното допълнение ще бъде да се въведе задължително обучение по практикуването на отделните неконвенционални методи, което в сегашната редакция на закона липсва.
Важен и правилен е подходът хомеопатия да се изучава в медицинските университети. Ще илюстрирам това с някои данни от отговорите на лекари хомеопати. Анкетирани са 527 лекари и дентални лекари. 95,7% от тях смятат, че е необходимо да продължат да посещават курсове за продължително хомеопатично обучение. 97,4% казват, че неконвенционалната и конвенционалната медицина трябва да се допълват. 79,3% от анкетираните са удовлетворени от взаимодействието с колеги от други специалности, 85,7% желаят хомеопатията да бъде призната за медицинска специалност.
Как отговарят анкетираните 547 пациенти на хомеопати?
При 93,3% от тях поводът е заболяване. Посетилите хомеопат преди да се обърнат към друг медицински специалист са 85,4%. Причината е, че 68,8% смятат, че хомеопатията няма страничните ефекти на конвенционалното лечение. 49,7% се лекуват при хомеопат повече от една година, като 71% от тях посещават само един хомеопат. 60,5% отчитат положителен ефект от лечението, а 1% – отрицателен. 47,1% са дали отлична оценка на хомеопатичния метод, а 1% – слаба. 94,1% от пациентите желаят хомеопатичното лечение да бъде покривано от НЗОК.
Проф. Людмил Пейчев:
ЕМА работи за утвърждаване на стандарти
– Преди няколко години бе предприета световна кампания за компрометиране на хомеопатичния метод, след което пенсионирани членове на Шведската академия на науките изпратиха писмо до Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) с препоръка да бъде забранена хомеопатията в Европа. Писмото бе разгледано в агенцията от експертна група, в която участваме и двама представители от България, писмото бе предоставено и на Централната комисия в Брюксел. Последва отговор, че хомеопатията е регламентиран метод на лечение в Европа, който не застрашава живота, ако се практикува от лекари и дентални медици. След Шведската академия подобна кампания бе проведена и у нас от академици от БАН, които настояваха българските медицински университети да прекратят обучението по хомеопатия. Предложението не бе прието със сериозни аргументи за последиците – нарушение на законовите норми и риск за общественото здраве…
От 2004 г. до днес хомеопатия се изучава като свободно избираем предмет в медицинските университети у нас и това е гаранция, че методът се прилага от лекари – компетентно и по правилата за добра медицинска практика.
В период сме, в който европейското законодателство е в процес на изграждане. Това се отнася и за хомеопатията. Като представител на България в Комисията за контрол на хомеопатичните лекарствени продукти към ЕМА съм в групата, която работи за утвърждаване на стандартите за производство и контрол на произведените хомеопатични продукти. На следващ етап ще бъде поставен и въпросът за регламентиране на общи европейски правила за образователния ценз на хората, практикуващи хомеопатия в региона на ЕС, тъй като законодателството в отделните страни сега е различно. По-старите страни от ЕС, където хомеопатия се практикува от 200 години, предстои да актуализират законовите си норми. Това ние от новите страни членки направихме веднага след въвеждането на метода.
Д-р Райна Томова:
Лекарите хомеопати са подготвят сериозно
- Следдипломната квалификация по хомеопатия също се провежда в медицинските университети. Кредитирана е от БЛС и от Българския фармацевтичен съюз. 2-годишно е обучението за лекари, които след положен изпит получават диплома за хомеопатична квалификация. След това всяка година те посещават курсове за поддържаща квалификация. Обучението за фармацевтите е едногодишно. Целта е познаване на хомеопатичните препарати при работа с рецепти в аптеката.
Тази сериозна подготовка изгражда лекари хомеопати, които съчетават конвенционалната медицина и неконвенционалния терапевтичен метод, компетентно и щадящо организма на пациента.
Пресичането на незаконните практики не само ще предпази пациентите, но ще затвърди общественото доверие в тази дисциплина.
Наскоро проведено във Франция проучване сред над 8000 пациенти показва, че тези, които се лекуват при лекари хомеопати, приемат 2 пъти по-малко антибиотици, обезболяващи и противовъзпалителни, 3 пъти по-малко психотропни медикаменти. Анализът е категоричен, че когато можем да спестим лекарства, които имат странични ефекти, прилагайки ефикасен метод без странични ефекти, ползата е за всички.
Д-р Слави Филчев:
Проблемът е в самозванците
- В становище на Канадската педиатрична асоциация от 2018 г., на база на метаанализ на няколкостотин проучвания за ефективността и безопасността на хомеопатията, са записани няколко извода:
l Лечението с хомеопатия трябва да стане рутинна практика в педиатрията, особено за децата с хронични заболявания;
l Педиатърът трябва да бъде в състояние да информира родителите относно хомеопатията и да отговаря на всички техни въпроси по темата;
l Проучванията, доказващи позитивния ефект от хомеопатията, сочат, че тя трябва да се прилага от добре обучени специалисти.
Много ми се иска и Българската педиатрична асоциация да излезе с такава декларация. Мисля, че у нас хомеопатията в педиатричната практика се приема много добре от обществото, от медицинските специалисти, от академичната общност. Мои пациенти не са отказвали да им изпиша хомеопатично лекарство, дори питат може ли да не ползват друг медикамент. Всъщност хомеопатията е екзотична само за неинформирани хора, които се поддават на манипулативен ПР. В нашата клинична практика методът е част от ефикасното и безопасно лечение. Една проста сметка показва, че лекарите хомеопати, които вече са над 2400, за 10 години например са лекували стотици хиляди пациенти… които продължават да се връщат при тях. Затова смятам, че обществото няма проблем с хомеопатията. Проблемът е в самозванците.
Пенка Георгиева:
Контролът да бъде постоянен, а не само по сигнали
- Ще споделя примери, които добре илюстрират ситуацията с практикуването на хомеопатия у нас.
Когато се запознах с хомеопата д-р Райна Томова, тя спечели доверието ми като каза, че ако пациентът е със специфични оплаквания, тя първо го изпраща на съответните изследвания, после определя диагнозата и предписва лечение…
Наскоро в нашата организация постъпи сигнал от пациенти срещу госпожа, която по радиото е презентирала в интервю своята дейност на хомеопат. Хората, подали сигнала, бяха смутени от чутото и имаха въпроси. Изслушах записа и бях потресена. Дамата даваше съвети в ефир кои заболявания с какви хомеопатични препарати трябва да се лекуват. Обясняваше, че подготвя конференция по хомеопатия с лектор от една източна страна, при когото тя е завършила 3-месечен курс. Изпратихме сигнала до директора на радиото и до МЗ. От радиото ни дадоха право на отговор и обещаха, че занапред ще си подбират гостите. От столичната РЗИ ни отговориха, че е извършена проверка, има закононарушение, документирано в административен акт, и ще последва санкция.
Пациенти често ни питат имат ли право хомеопати да дават лекарства в кабинетите си, очевидно приготвени на място. Обясняваме, че хомеопатичните лекарства по закон са регистрирани в ИАЛ и се продават само в аптеките.
Факт е, че хората не са информирани и затова е лесно да им се въздейства, особено когато някой им обещава чудеса. Необходимо е институциите да осъществяват по-сериозен контрол, не да реагират предимно на сигнали. Достатъчно е да влязат в интернет и бързо ще разберат какви застрашителни размери е придобила незаконната практика на лъжехомеопатите…
Б.Р. „Форум Медикус“ отваря своите страници по темата многократно. Защото екипът е дълбоко убеден, че независимо от „чудотворците“, единствено и само лекарят може да избира и предлага лечебни и поддържащи здравето методи. Защото вихрещата се у нас самозвана „лечителска“ мафия разчита на неосведомените хора, на сломените от болестта хора, на доверчивостта на объркания в болката си човек. Експертите твърдят, че нерегламентираните неконвенционални методи на лечение виреят най-много в страни с бедно население и с несъвършена здравна система.
Бихме добавили – такива хора богатеят и в условията на слаб контрол. Следователно изходът е многопосочен – нужно е да се работи както за по-информирани пациенти, така и за по-малко бедни болни. И не на последно място – нужна е нормативна регулация за силен контрол.
