Българската възрожденска и революционна журналистика достига своя връх във вестниците, редактирани от Христо Ботев: „Дума на българските
емигранти“ (1871 г.), „Будилник“ (1872 г.), „Знаме“ и „Нова България“. Най-значителният от тях е в. „Знаме“ – последователен и безкомпромисен форум, борец срещу турското иго, предтеча на българския прогресивен печат. На факсимиле от първата страница се чете, че това е „Вестник политически и книжевни“, излезли са 27 броя (от 8 декември 1874 г. до 14 септември 1875 г.). Във в. „Знаме“ Ботевият журналистически гений се изявява най-отчетливо и
най-пълноценно.
В брой 6 от 19 януари 1875 г. е публикувана следната бележка: „…4-ма български студенти, които с успех са следвали ме-
дицина и блистателно защитаваха своите дисертации – г. Славков из Търново, г. Чобанов и г. Странски из Калофер, и г. Хаканов из Казанлък, от всичките тия млади доктори само г. Хаканов се е решил сега-засега да си отиде в България. Ние би желали щото единът и другите да обичат народа си така също, както са обичали и обичат науката.“ Макар че от тези редове лъха известно недоверие, което Ботев изпитва към младежите, току-що „встъпили в Храма на Хипократ“, не може да се отрече благородният патриотичен призив, отправен към тях от вече самоотвержено отдалия се на освободителната борба техен връстник и сънародник. Нека проследим жи-
тейския им път и да се убедим, че апелът на Ботев не е бил отправен напразно.
l Панайот Атанасов Славков е роден през 1846 г. в Търново. През 1875 г. завършва Факултета по медицина и фармация в Букурещ. Постъпва на работа в аптеката на болницата „Свети Пантелеймон“. Може би под въздействието на критичната бележка от вестника на Бо-
тев доктор Славков е предоставил медикаменти и превързочни материали за Ботевата чета. Участва в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г.) като доброволец. След Освобождението се включва активно в изграждането на Третата българска държава. Първоначално работи като управител на общинските аптеки в
Търново и Горна Оряховица и разкрива филиали в Павликени, Трявна и Свищов. Изявява се и като активен общественик. Членува в Народнолибералната партия на Стефан Стамболов и е издигнат за народен представител в IV ОНС, III ВНС, V, VI и VII ОНС. През 1892-1893 г. е бил министър на правосъдието и първи министър на земеделието. От 1893 г. е избран за кмет на Търново. Подвизавал се е като верен стамболовист и за разлика от патрона си доживява до 78-годишна възраст. Починал е на 10 март 1924 г. в Търново.
l Христо Рачов Чобанов е роден на 25 май 1849 г. в Калофер. Той е братовчед на Ботев и след дипломирането си като лекар пръв се връща в България, за да се посвети на своя професионален дълг. Отдаден на благородната си мисия, той е починал през 1911 г. на 62-годишна възраст.
l Георги Иванов Странски е роден на 13 август 1847 г. в Калофер. От 1864 г. е в Букурещ, където завършва военномедицинското училище и медицина в университета. Като много близък приятел на Ботев е кумувал на сватбата му с Венета Везирева и е кръстник на тяхната дъщеря Иванка, родена на 13 април 1876 г. Двете исторически писма, датирани „Вапор „Радецки“, 17 мая 1876″ от „вашия Ботйов“ са изпратени до доктор Странски и той има заслугата те да останат като реликва в паметта на народа. В Румъния лекарят издава книгата „Медицински беседи“ и е сред основателите на „Българското човеколюбиво общество“. По време на Сръбско-турската война участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската война е военен лекар в румънската армия. След Освобождението работи като лекар в Плевен и е народен представител в Учредителното събрание (1879). Установява се в Пловдив с лекарска практика и активна обществена дейност. Веднага след Съединението, на 9.IX.1885 г. княз Александър Батенберг назначава доктор Георги Странски за „Комисар на Южна България“ с помощници Петко Славейков и Йоаким Груев. Те ръководят автономната област Източна Румелия до нейното окончателно съединение с
Княжество България. След Сръбско-българската война доктор Странски е дипломатически агент на България в Белград (1886-1887), министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов, министър на външните работи и вероизповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887-1890), народен представител в V и VI ОНС. След оставката на Стамболов доктор Странски подновява лекарската си практика. През 1897-1899 г. е управител на Александровската болница, а през 1899-1900 г. е окръжен лекар в Русе. От 1900 до 1904 г. е председател на Върховната сметна палата. Умира на 17 януари 1904 г. в София. Неговото име носи УМБАЛ в Плевен.
l Георги Константинов Хаканов е роден през 1851 г. в Казанлък. Като емигрант в Румъния участва в дейността на българското читалище „Братска любов“. През 1873 г. завършва Медицинското училище в Букурещ. По време на Руско-турската война работи в Градската болница в Търново. След Освобождението е лекар в Стара Загора и Пловдив. След Съединението се установява в София. През 1892-1897 г. е управител на Александровската болница. Умира на 28 май 1899 г. в Париж.
Броят на вестник „Знаме“ от 11 януари 1875 г. е посветен на емиграцията, а едни от най-ярките й представители са тези лекари. Може би точно тях е имал предвид Ботев, като е написал:
„… колкото повече се увеличава числото на нашата емиграция отсам Дунава и колкото повече в тая част от народа ни се появяват развити, здрави и способни личности, толкова повече се осигурява началото на нашата политическа свобода, и толкова повече шансове придобива нашата свята и необходима народна революция“.