В последните години се заговори за технологии, които обещават нова ера в хирургията. Извършените трансвагинални апендектомии и трансгастрални холецистектомии са доказателства в подкрепа на тази екзотична засега теза. Но историята на ендолуменната хирургия е значително по-стара. Трансаналната ендоскопска микрохирургия (ТЕМ) е познат метод на хирурзите от САЩ и Западна Европа повече от 20 години.
ТЕМ е хирургия на заболяванията над 8-ми см. от аноректалната линия и е сравнително нов хирургичен метод. През 1980 г. работна група от Университетската хирургична клиника в Кьолн, Германия, започва експериментални изследвания за извършване на трансанални ендоскопски операции. Ръководител на проекта е Pich lmaier, а главни негови сътрудници са Rolf Thei, Frieder Hutterer и Samir Said. Експериментите върху опитни животни и първоначално уточняване на необходимата техника и инструментариум продължават до 1983 г.
През 1983 г. в друг германски град – Тюбинген, Gerhard Buess извършва пръв трансанална ендоскопска операция и се приема за първооткривател на този оперативен метод. Първата публикувана научна статия на Buess за резултатите от приложението на ТЕМ e в списание „Endosсopy” през 1985 г. В нея авторът описва оперативната техника и споделя резултатите от приложение на метода при 12 пациенти с полипи на широка основа или с ранен карцином на ректума.
В тези години ТЕМ е известен като TEMS (Transanal Endoscopic MicroSurgery). Две години по-късно същият авторски колектив анализира 75 случая, а разстоянието на тумора от аноректалната линия вече е до 25-и см. През 1988 г. в списание „Surgical Endoscopy” подробно описват техниката на новия оперативен метод. Оттогава и методът става известен с по-лесната абревиатура „ТЕМ”.
В първите години след въвеждането ТЕМ техниката се ограничава в ексцизията на доброкачествени полипи, които не могат да бъдат отстранени колоноскопски, или при втори и трети рецидив след колоноскопия. Първите операции при неоплазми са извършвани при пациенти, които категорично отказват коремна операция.
В САЩ операция по този метод е извършена за първи път през 1990 г. В следващите пет години са регистрирани 153 случая, оперирани от шестима хирурзи, между които P. Caushaj, T. Saclarides, L. Smith. Интересен е фактът, че тези първи случаи са съпроводени от сериозен процент рецидиви и усложнения. Честотата на рецидивите варира от 10% при Т1 стадий на ректалния карцином до 66% при стадий Т3. При половината пациенти се е наложило преминаването към конверсия – ниска предна резекция или абдомино-перинеална резекция, поради липса на адекватен инструментариум, който е набавен в процеса на работа. При 9% от случаите се е преминало към конверсия поради технически трудности и невъзможност хирургът да продължи ТЕМ операцията.
Операциите на ректума изискват от хирурга да спазва две условия: радикалност и качество на живот. Стремежът към абластичност, когато се касае за малигнено заболяване, е безспорен. В световната практика остава открит вторият въпрос: кои заболявания на дисталната сигма и ректума и кой техен стадий позволяват трансанална хирургия със запазване на сфинктерите, без това да увеличи случаите на локални рецидиви?
За да се постигне по-добро качество на живот на пациентите, често се налага отклонение от унифицираните подходи и търсене на различни оперативни тактики и техники. Освен радикално излекуване на карцинома е необходимо и съхраняването на чревния пасаж по естествен път, запазването на сексуалната и уринарната функция, осигуряването на максимална социална адаптация на пациентите.
ТЕМ е щадящ метод с отлични резултати и въпреки че е рутинен в Европа и в САЩ, в нашата страна е малко познат и прилаган.
Първа МБАЛ в София е една от двете болници в България, в която този тип операции са рутинни. Това гарантира адекватно лечение на пациентите – предлагаме им пълния арсенал от хирургични техники и осигуряваме максимално качество на живот след операцията. От друга страна – много важна е икономическата ефективност на този хирургичен метод.
Д-р Георги ГЪРБЕВ – зам.-директор на Първа МБАЛ в София
