Белоградчик
Критичен делегиран бюджет за ноември
В началото на миналата седмица от Центъра за защита правата в здравеопазването съобщиха, че болницата в Белоградчик спира работа до края на месеца заради изключително ниския делегиран бюджет, а медицинският персонал на лечебното заведение излиза в неплатен отпуск. Специално за „Форум Медикус” д-р Петя Рускова – управител на общинската болница, коментира неприятната ситуация:
- На 10 ноември т.г. от РЗОК ни информираха каква ще бъде сумата на делегирания бюджет за ноември. Оказа се, че бюджетът на лечебното заведение е намален с 40% спрямо този за октомври т.г. Всъщност ние научихме каква сума ще получим след началото на месеца и не знаехме с какъв бюджет ще разполагаме.
В момента (17 ноември – б.а.) в болницата все още има пациенти на стационарно лечение. От началото на месеца поради повишена заболяемост от респираторни заболявания, част от тях протичащи с усложнения, нарасна и приемът в лечебното заведение. В един момент дори се наложи да направим временно преструктуриране, защото разполагаме в Детското отделение само с 10 легла, а се наложи да лекуваме 19 деца с усложнения като бронхиолит и пневмония. Справка за хоспитализациите през последните 3 години показва, че през всеки ноември през лечебното заведение преминават най-много болни.
Ден след като бях запозната със стойността на делегирания бюджет, се оказа, че до края на месеца разполагаме едва с около 6 хил. лв. Освен това през почивните дни в лечебното заведение бяха приети болни с мозъчни инсулти, с белодробна тромбемболия, деца с пневмонии. И на 15 ноември т.г. вече бяхме превишили средствата за месеца…
Писмено съм уведомила директора на РЦЗ, председателя на Общинския съвет (собственика – болницата е 100% общинско дружество), както и кмета, че при създалата се ситуация ще трябва да спрем приема на пациенти, тъй като изразходваните средства над делегирания бюджет няма да ни бъдат заплатени от НЗОК. При тази стойност на делегирания бюджет ние не можем да осигурим дори фонд работна заплата. В такъв случай и да има неизползвани платени отпуски, няма как да ги изплатим. Ето защо ще се наложи екипът на лечебното заведение да излезе в неплатен отпуск. Председателят на общинския съвет е изпратил декларация до министъра на здравеопазването и до УС на НЗОК с молба да бъде преразгледана стойността на определените средства. Постоянно общувам и с директора на РЗОК във Видин, който също е изпратил докладна до НЗОК с предложение да бъде коригиран делегираният бюджет.
Потърсих съдействие от директора на РЦЗ, за да създадем такава организация, че болните, дори и спешните пациенти, за които сме преценили, че могат да бъдат транспортирани до Видин чрез филиала на спешна помощ, да бъдат пренасочени към областната болница. Изключение ще бъде правено за животозастрашаващи състояния, при които няма как да откажем прием, дори лечението да остане за наша сметка.
Общината отделя средства за болницата, но те не са в такъв размер, че да покрият задължения, които ще натрупаме. Срещам разбиране и от кмета, и от председателя на Общинския съвет, които са много разтревожени от ситуацията.
В болницата работят 90 души, от които 22 лекари и 49 медицински сестри и лаборанти. Искрено се надявам да не се наложи да излезем в неплатен отпуск. Подобно развитие на ситуацията ще бъде най-неприятното и неудобно решение за нашите пациенти. Ние обслужваме 25 хил. души от 4 общини – Белоградчик, Димово, Чупрене и Ружинци. Някои от населените места в тези общини се намират на 90 км от областната болница във Видин. Повечето селища са малки и отдалечени едно от друго, разпръснати в труднодостъпен планински район. 47% от населените места нямат всекидневен транспорт до Белоградчик, да не говорим до областния град.
Проблем ще възникне и в доболничната помощ. В общинската болница не функционира спешно приемно отделение. Съгласно Наредба №25 от 1999 г. лекарите от болниците осъществяват консултации във филиалите на спешната помощ, когато има нужда от невролог, интернист, кардиолог, хирург, както и необходимите лабораторни и образни изследвания за сметка на лечебното заведение. Всъщност ние изпълняваме държавните функции в спешната помощ, което също финансово ни „тежи”. Ето защо сегашната ситуация ще се отрази и на работата на спешните филиали.
Настроенията сред колегите са минорни. Всеки от нас, когато е започвал работа, е предполагал, че ще извършва своята строго специфична дейност и винаги ще се отзовава на хората, които се нуждаят от лечение. Сега на практика се налага да правим сметки колко и кои болни да приемем. Не съм човек, който лесно се предава, но непрестанните проблеми с осигуряването на финансиране за здравеопазването действат демотивиращо. Години наред всеки месец ситуацията е една и съща. Според НРД ние сме длъжни да осигуряваме лечение 365 дни в годината. А на всички е известно, че стойността на клиничните пътеки не покрива разходите на лечебното заведение. Още от 2006 г. бяха изнесени данни, че по клинични пътеки се осигуряват едва 60% от средствата за лечение и за разходи за издръжка на лечебните заведения.
Каварна
Пример за публично-частно партньорство
На 16 ноември т.г. болницата в Каварна получи нов дигитален рентгенов апарат. Лентата на официалното откриване прерязоха кметът на общината Цонко Цонев и областният управител на Добрич Желязко Желязков.
Средствата за новия дигитален рентгенов апарат Siemens в размер на 422 хил. лв. са осигурени от американската компания AES Geo Energy, която е изградила ветроенергиен парк в морската община. По време на тържеството кметът на Каварна съобщи, че това е първият пример в Добричка област за публично-частно партньорство, в който световноизвестна компания дарява скъпа медицинска апаратура.
Пред репортер на „Форум Медикус” д-р Живко Жеков – завеждащ Отделението по образна диагностика в общинската болница, съобщи, че едно от предимствата на модерния рентген е възможността за по-лесно архивиране на образите. Специалистът подчерта, че апаратът създава изображения с изключително високо качество, с което субективният фактор при получаването на образа и вероятността за грешки са сведени до минимум. Съществува и възможност за постпроцесинг на образа – лекарят може да настрои дигиталното изображение според своите изисквания за широчина, център на прозореца и т.н. Освен това при необходимост от консултация със специалист от друго населено място образът може да бъде изпратен за консултация бързо и лесно чрез интернет.
Д-р Жеков допълни, че изображението може да се съхранява на компактдиск в определен формат, но все още малко лечебни заведения разполагат с необходимия софтуер за „отваряне” на изображението. Например в ТЕЛК все още изискват старите графии, стана ясно още от думите на д-р Жеков. Той допълни, че с дигиталния апарат могат да бъдат правени и конвенционални рентгенографии на филм, а специалистите от отделението ще се съобразяват в какъв вид да изготвят образа в зависимост от мястото, за което е предназначен.
ФМ