Проф. Атанас Кехайов е не само професор, но и “международен човек на годината“ за 1991 и 1992, Световен интелектуалец за 1993 година, номиниран от престижния Интернационален биографичен център в Кеймбридж, Англия. Университетът на Северна Каролина в САЩ го удостоява с почетното звание “Най-адмирираният човек на десетилетието”, а след получаването на високата награда за постижения в медицинската наука през XX век той е поканен за член и на Американската асоциация по космическа медицина.

Едва ли на 30 ноември 1924 г. от поляните на с. Мамарчево, Елховско, раздиплило се в живописния Странджански край, са се виждали тези невероятно високи върхове. Тогава там се е родил малкият Наско в трудолюбиво патриархално семейство, което тачело народните обичаи и предания, радвало се на звуците от гайди и кавали, благоговеело пред древните митове и легенди. Още тогава малкото дете се сблъскало с някои безмилостни прояви на природата – с помощта на бащата Никола, майката Екатерина и народни лечители цели 11 години то било лекувано от “еластично туморно образувание на шията”, за което много по-късно като професионалист, с присъщото си чувство за хумор ще си спомня: Въпреки нескопосаното лечение победих заболяването!. Родителите му са средно заможни селяни, грижат се освен за него още и за брата Михаил, и за сестрата Сотира.

Завършва средното си образование в Ямбол през 1943 г. и постъпва в Школата за запасни офицери в София. Взема участие във военните действия на фронта в Югославия, където е ранен и отново се налага да бъде лекуван, този път в болница – тогава твърдо решава да посвети живота си на медицината.

През 1945 г. го приемат в Медицинския факултет и след самоотвержен труд се дипломира през 1951 г. Веднага постъпва като авиационен лекар във ВВС на летището в Ямбол. След конкурс за научен сътрудник през 1954 г. е назначен в Авиомедицинския институт в София. В работата си среща неизяснено предизвикателство. Здравите и силните летци не боледуват, но се оплакват и страдат от световъртеж при височинните полети с висш пилотаж. Това заболяване е сложно за тълкуване, още по-трудно за лекуване. В решаването на този проблем д-р Кехайов намира своето призвание. По това време проф. Георги Янков, безспорен ерудит в медицината, завеждащ на Клиниката по ушни, носни и гърлени болести в Медицинския факултет, предлага на обещаващия млад учен да работи при него. Той не се колебае, напуска армията в края на 1955 г., постъпва като ординатор, а след това и като асистент към Катедрата по оториноларингология при ВМИ в София. Защитава дисертация и е удостоен с научното звание доцент през 1968 г.

В края на 1973 г. преминава на работа в БАН като завеждащ секция по биомеханика на вътрешното ухо. Там е избран за професор (1973 г.), но поради неблагоприятни условия е принуден да напусне и след известен период на безработица постъпва в Катедрата по професионални заболявания при Медицинската академия в София. Въпреки житейските превратности д-р Кехайов не е изгубил интереса си към патологията на вестибуларния анализатор и през 1980 г. основава първата в света Клиника по отоневрология. В нея са лекувани и чуждестранни граждани срещу заплащане, което допринася за обогатяването на страната със значителни валутни средства.

Издигнат е за ръководител на Катедрата по УНГ, но административните задължения не го отдалечават от научните задачи, които си е поставил. От висотата на служебното си положение успява да създаде направление за всестранно изучаване на вестибуларните функции и свързаните с тях механизми на зрителните, слуховите и ларингиалните възприятия. Разширява изследванията за вкусовите и обонятелните анализатори като фактори в състоянието на световъртеж. Не прекъсва започнатите в БАН  биомеханични и биохимични разработки върху структурата на вестибуларния апарат. В резултат на всичко това са създадени оригинални научни прибори и медикаменти, какъвто е препаратът Канвертиж. Автор е на 5 монографии, 4 изобретения и 86 научни труда на български, английски, руски, френски и немски език, повече от които са публикувани извън България.

Проф. Атанас Николов Кехайов се пенсионира през 1990 г. и още през същата година е избран за депутат в парламента, където полага усилия промените в страната да стават плавно, без груби политически сблъсъци. Както не е имал никакви сблъсъци в щастливото си семейство, което е създал още през 1948 г. със състудентката си д-р Мирона Димитрова Тодорова, с която отглеждат двама сина – Николай и Димитър. От тях имат две внучки – Мирона и Полина, както и двама внуци – Атанас и Николай. Те са най-голямата радост за интелектуалеца на света от миналия век и надежда за продължаване на семейната традиция за стремеж към още по-големи постижения през настоящото столетие.

Доц. Тодор КЕРИН