Фондация „Урология и ендоурология”, Българското дружество по ендоурология и ЕКЛ, под егидата на Европейската асоциация по урология,  организираха традиционния научен урологичен форум от 8 до 10 юни т. г. в гр. Сандански. Участваха над 150 уролози, онколози, общопрактикуващи лекари от цялата страна. Лекциите бяха над 40, представящи екипи от водещи клиники и отделения от страната.
Основната тематика обхващаше многообразието от аспекти и нюанси в урологичната патология: доброкачествена простатна хиперплазия, карцином и възпалителни заболявания на простатната жлеза; свръхактивен пикочен мехур; уролитиаза и нейната диагностика, лечение и профилактика; тумори на урогениталната система; отворени и минимално инвазивни оперативни техники – ендоскопски, лапароскопски и робот-асистирани операции, и мн. други.
Специално за „Форум Медикус” събитието коментира председателят на организационния комитет проф. Димитър Младенов.
- За пореден път слънчевият град Сандански бе домакин   на нашия симпозиум, събрахме се за 28-ми път. Бих могъл да кажа с ръка на сърцето, че такова научно събитие, особено в областта на урологията, у нас няма друго.
Ще изтъкна, че преди години започнахме форума с акцент върху заболяванията на простатната жлеза. Но с течение на времето се промениха техниките, начините и методите в лечебния процес, подходите днес са други – всичко това естествено се отрази върху същността и тематиката на научното събитие. Това се доказва и от факта, че на 28-мия симпозиум още от първото заседание водещи бяха темите, свързани с лапароскопското и минимално инвазивното лечение, споделен бе натрупан опит, дискутирани бяха тънкости и различни подходи в тези модерни иновативна технология. Но, разбира се, не бяха пренебрегнати и нозологичните единици, които лекуваме консервативно.
В отделно заседание обсъждахме казуистични случаи от практиката, които предизвикаха интересни дискусии. Броят на участниците, сред които се открояваха младите колеги и специализанти, показва големия интерес на урологичната общност и към научната работа. Както и към опит от света – имаше участници от Германия, Австрия, Северна Македония. Тъй като симпозиумите са част от календара и на Европейската асоциация по урология,с интерес бе изслушана лекцията на д-р Надир Осман от Клиниката по урология в Шефийлд, Великобритания, който говори за „Нови  лечебни подходи при стриктури на уретрата”.
Обликът на научното събитие бе допълнен от сателитни симпозиуми, които винаги но-
сят ново познание за различни аспекти на новостите в диагностиката, лечението и проследяването на болните.
В заключение бих искал да подчертая, че докато в миналото нашите оперативни програми бяха свързани с отворените оперативни интервенции, сега те се срещат по-рядко, а повечето са минимално инвазивни. Известно е, че понякога сега младите колеги започват да работят минимално инвазивна хирургия, преди да са овладели отворените хирургични интервенции. Но в момент, когато се наложи конверсия на операцията, възникват трудности, няма кой да извърши отворената интервенция, освен от по-възрастните хирурзи. Лапароскопските и робот-асистираните операции не са нов вид, просто достъпът е нов и различен, но видът на интервенцията е един и същ. Те си имат своите предимства и недостатъци – извършват се по-бавно, струват доста по-скъпо, но пък пациентът по-бързо бива възстановен, кратък е болничният престой.
Бих искал да подчертая още, че в медицината въобще, а и в нашата специалност има неща, които не бива да се променят – лекарят трябва да работи с желание по специалността си, да бъде отдаден на своите пациенти. Дали лекарят се „скрива” зад апаратурата и забравя пациента? Отговорът е, че това е строго индивидуално, може някои колеги да се осланят само на апаратите, но други пък общуват със своите болни дълго след това.
Не бих казал, че за изминалите години от историята на нашия симпозиум нещо е настъпило изведнъж. Новостите идват у нас по-късно, вече сме се запознали с тях на международните форуми, прочели сме в списанията и в интернет. Вярно е, че всичко се развива, но постепенно. Навремето едно от нещата, което бе революция, е въвеждането на екстракорпоралната литотрипсия у нас през 1986 г. И до днес смятам, че това е настина революция, защото вместо да се прави разрез за елиминиране на конкремента, просто камъкът се дезинтегрира и изхвърля. Няма друга революция. Но от друга страна, днес няма част от отделителната система, която да не може да бъде достигната по ендоскопски път. Няма скокове напред, медицината се развива плавно и постепенно, като често старите методи стават база за появата на нови.
В заключение ще кажа, че вече започваме подготовката на симпозиума догодина – между 6 и 8 юни. И пак ще изтъкна, че макар научните срещи да отминават за един ден, те са плод на усилията на много хора, защото обобщават труда на много колеги през цялата година.