- По програмата „Инициативи за обществено здраве – BG07“, нашият център участва с проект „Подобряване на контрола и информационни системи в превенцията на риска в здравеопазването“. Основната идея в частта по нейонизиращи лъчения по този проект бе създаване на условия за въвеждане на електронен регистър, свързан с контрола на електромагнитните полета в населените места. Изпълнението на проекта приключи на 30 април 2017 г. Единствено все още очакваме необходимите законодателни промени от МЗ, което обаче е труден и бавен процес.
За създаването на регистъра екипът на лаборатория „Физически фактори“ към НЦОЗА обработи огромна база данни за източниците на електромагнитни лъчения в страната – основно базови станции за мобилна комуникация и телевизионни станции. Данните, събирани от години, бяха съхранявани на хартиен и електронен носител (в Access) …
Вече месеци наред електронният регистър е активиран, достъпен е в Google map и може да се ползва. Въведената в него информация е разпределена в два основни раздела – за публичен и за специален достъп.
От публичния раздел гражданите могат да получат информация и визуализация за местонахождението на наличните базови и телевизионни станции, регистрирани в НЦОЗА, както и данни за ниво на лъчение, за пределно допустимите нива, за отклонения от тях.
Специалният раздел е с ограничен достъп, предназначен е само за контролиращите органи – РЗИ и главния държавен санитарен инспектор, който следи информацията и реагира при поява на проблем (разбира се, и за НЦОЗА, който е основен оператор на електронния регистър). В този раздел, наред с общата информация, са посочени и техническите характеристики на съоръженията – мощност, честота на излъчване, азимут и др. Друга опция е достъпът до протоколите от измервания за проверка на хигиенно-защитните зони около излъчвателите, където са вписани данни, необходими при извършването на някои процедури – въвеждане на излъчващите обекти в експлоатация, проверки след подадени жалби и др.
И двата раздела са активни и работят. Попълването им обаче се затруднява от някои проблеми. Първият етап на контрола на един обект, който предстои да влезе в експлоатация, е да се оцени вероятността той да облъчва съседни сгради. За да се извърши тази оценка, подготвя се определен обем документация, която се приема от съответния отдел към НЦОЗА, след което обектът се въвежда в регистъра, поддържан от центъра. Вторият етап е измерване на стойностите на електромагнитното поле и проверка дали са спазени нормите според декларациите на собственика на обекта. Често обаче се оказва, че тази информация не може да бъде събрана, защото освен националния център и РЗИ, измервания имат право да правят и частни фирми, които не са задължени да дават данни.
В повечето европейски страни държавата, т.е. Министерството на здравеопазването, сключва договори с мобилните оператори, в които освен клаузите, гарантиращи защита на общественото здраве има и клаузи за задължително подаване на съответните данни (протоколи) с цел поддържане на национана база данни. У нас подобни договорни отношения между МЗ и операторите няма и това сериозно затруднява контрола.
Затова е необходимо законодателно регламентиране със задължителен характер – резултатите от измерванията да бъдат предавани в едномесечен срок на РЗИ, които контролират въвеждането на обектите в експлоатация, както и на НЦОЗА, където се поддържа националният електронен регистър. Но тъй като нормативни промени все още не са приети, на практика липсват протоколи, които да бъдат въведени в регистъра, освен тези, при които измерванията са извършени от НЦОЗА.
Необходимост от актуализиране на нормативната база има и в други аспекти на контролната дейност. Например хигиенните норми за пределно допустими нива на електромагнитно лъчение у нас са адекватни, но сравнително стари – изискванията на европейската Препоръка 1999/519/ЕО не са въведени. Наредбата е от 1991 г. и нейното тълкуване днес е коренно различно. Например изискванията в нея са били, че собственикът на обект тогава е правил еднократно измерване, докато сега напълно излишно в рамките на месец – два се правят първоначални измервания за получаване на разрешение за въвеждане в експлоатация, и второ – за регистриране на обекта в РЗИ като обект с обществено предназначение.
През 2004 г. предложихме законодателно да се избегнат тези проблеми, като оттогава на всеки две години подновявахме предложението. Последното, през 2017 г., е подадено в МЗ с идеята за законови промени и за нова наредба. Нямам информация защо процесът толкова се бави. Всъщност това забавяне отлага във времето въвеждането на европейските практики.
Имаме съмнение за лобиране на определени частни фирми, тъй като ние изискваме промените да включват и сериозна проверка на компетентността на лицата, които извършват измервания. Скоро например се оказа, че частна фирма, наета от мобилни оператори, в продължение на 2-3 години е правила измервания с уред, неподходящ за целта и непозволяващ получаването на адекватни данни от измервания за целите на въвеждането на обектите в експлоатация. Това означава, че извършените стотици изследвания за базови станции не са били верни… И тази фирма не е единствената…
Като цяло бихме искали да запазим нашите правила за защита на здравето, въведени в действащото законодателство в момента, но и да приложим европейските принципи и практики, които позволяват в зони, отдалечени от населени места, каквито са планините например, мобилните оператори да не бъдат задължени да спазват прекалено ниските норми (от 45 до 100 пъти по-защитаващи от тези в Препоръката на Съвета) – решение, което би било полезно и за тяхната дейност.
Много е важно измерванията да се извършват от компетентни лица. В повечето европейски страни съществуват структури, подобни на нашия НЦОЗА, и там се прилага система за проверка на компетентността. В английската агенция например (подобна е практиката в Германия, Франция) има списък на специалистите, оторизирани да извършват измервания – само техните протоколи се вземат предвид при оценка на риска, при въвеждане на обекти в експлоатация и при всички други обстоятелства, свързани с контрола. Тези хора всяка година се тестват, за да запазят мястото си в списъка.
Смятам, че този пример е много добър и би било полезно да го приложим.
Обектите, подлежащи на контрол у нас, са повече от 7000 – нито РЗИ като контролен орган, нито националният център, който има право да реагира само при подадени жалби, са в състояние за кратко време да осъществяват контрол.
Наскоро главният държавен санитарен инспектор д-р Ангел Кунчев, който е силно мотивиран да се сложи ред в дейността по контрола на електромагнитните лъчения в населените места, заедно с екипа си, подготвиха указание до РЗИ за въвеждане на данните за новите обекти, както и за обучение, което нашият център да провежда. Освен това на РЗИ вече се доставя нова измервателна апаратура за осигуряване на актуална информация за електронния регистър.
Информацията, въведена в регистъра, както вече казах, е разделена на общодостъпна и на специализирана – с ограничен достъп, поради спецификата на данните в протоколите от изследванията. Това предполага специализираната информация да постъпва в националния център. За целта има създаден Експертен консултативен съвет към Министерството на здравеопазването по защита от нейонизиращи лъчения с председател д-р Кунчев. Съветът обединява представители на всички заинтересовани, дори конкуриращи се страни – мобилни оператори, индустрия, енергетика, Комисия за регулиране на съобщенията, МЗ, НЦОЗА, контролни органи, общини. Провеждат се регулярни срещи, постига се консенсус по различните актуални и дискусионни теми. Колкото и странно да изглежда, че хора с различни, често противоположни интереси могат заедно да обсъждат и решават проблеми – в този съвет това се случва. Може да се каже, че девизът ни е „не с война, с дипломация се решават проблемите“. Вероятно защото всички участници съзнават, че имаме важна и отговорна цел, свързана със здравето на населението.
