Инициативата се провежда под егидата на СЗО, а целта е да се повиши обществената ангажираност към опасната болест, която е един от основните фактори, причиняващи смърт в световен мащаб.
Специално за „Форум Медикус“ доц. Галина Куртева – национален консултант по медицинска онкология/химиотерапия, посочва тенденциите в разпространението на тежката патология, разказва за организацията на онкологичната мрежа в нашата страна, коментира предизвикателствата пред съвременната медицина и пред българските специалисти.
Кауза за цялото общество
- Уважаема доц. Куртева, какво показват тенденциите при разпространението на онкологичните заболявания?
- Не е тайна, че ракът е втората най-честа причина за смърт сред хроничните неинфекциозни болести, след сърдечно-съдовите усложнения. Потвърждава го и статистиката, която сочи, че в световен мащаб 21% от умиранията се дължат на някакво онкологично заболяване. За съжаление прогнозите сочат, че в бъдеще броят на болните ще нарасне почти два пъти – от над 12 млн. души през 2008 г. до 21 млн. души – през 2030 година. Изчислено е, че всяка година в света се регистрират 3 млн. новозаболели и 1,7 млн. смъртни случая. Тази негативна тенденция е резултат от факторите на околната среда, тютюнопушенето, затлъстяването, липсата на физическа активност, начина на хранене и др.
Данните за България са аналогични като ги съпоставим с броя на населението. През последния период, анализиран от Националния раков регистър, са установени 34 хил. новозаболели и малко над 17 хил. починали. Цифрите са наистина внушителни. У нас ракът заема 17% в структурата на болестите, като по-засегнати са представителите на мъжкия пол. Това се отдава на тютюнопушенето, употребата на алкохол, както и на професионални вредности. Водещите локализации при мъжете са ракът на белия дроб, на кожата, на простатата, на дебелото черво, а при жените – на млечната жлеза, кожата, маточното тяло, дебелото черво. Както е известно, с възрастта нараства и заболяемостта.
Най-важното, за нас онколозите, е заболяването да бъде установено в ранен стадий. При много от локализациите обаче това не се случва – откриват се много късно и по този начин намалява шансът за пациента. Частично изменение в кривата наблюдаваме единствено при рака на гърдата, на тялото на матката, на тестиса и на пикочния мехур – увеличен е процентът открити болни в І и във ІІ стадий. Но други чести локализации се откриват много късно, което затруднява лечението.
Късното диагностициране на онкологичните заболявания неминуемо корелира с 5-годишната преживяемост на пациентите в страната. Така например последните отчетени данни от Националния раков регистър, които са много надлежно проследени и сравнявани от доц. Здравка Валерианова, показват, че 5-годишната преживяемост в страната е 47,6%. За сравнение в Европа цифрата варира между 53 и 57%.
- Какви действия се предприемат в нашата страна за преодоляване на негативната статистика?
- По идея на Евгения Адърска – председател на АПОЗ, министърът на здравеопазването структурира група от специалисти от различни области. Задачата бе да изработим Национален противораков план за борба с онкологичните заболявания, който да включва различни топици. Програмата е заимствана от шотландския модел, който най-добре може да бъде адаптиран към нашите условия и позволява да бъде почерпен достатъчно опит. Целта е да открием слабите страни на всяка една от областите – ранна диагностика; скринингови програми; лечение; борба с болката и с други усложнения на заболяването; палиативни грижи, и всичко това да се оцени във финансова рамка. В резултат на анализа ще могат да бъдат потърсени механизми, които да променят кривата на заболяемостта и на смъртността. Разбира се, търсим и по-далечни резултати.
Програмата е доста амбициозна и залага на ранното откриване на онкологичните заболявания, както и на подобряване на възможностите в чисто организационен аспект. Разчитаме, че с вложените 148 млн. лв. за строителство и апаратура ще бъде осигурена възможност за ранна дагностика. Сериозно внимание се обръща на квалификацията и на обучението на кадрите, за да могат те да се справят с новите изисквания и технологии. В това направление също стартират програми. Третата опорна точка е лечението. Задачата е да променим кривата, като установим заболяването в начална фаза, когато не се изискват агресивни химиотерапия или лъчелечение. По този начин ще можем да намалим и разходите за лекарства. Разбира се, съществуват и други механизми – като определим точно пациентите, за които медикаментите са показани, и индивидуализираме дозата при всеки болен по един способ, утвърден от проф. Добрин Свинаров; като намерим геномния набор, който да определя дали съответният пациент е чувствителен към едно или друго лекарство. Това е доста амбициозна цел, която е залегнала в бъдещото развитие на антираковата програма. Но си мисля, че освен финансирането, освен структурирането и ремонта на лечебните заведения, освен обезпечаването с апаратура – все пак и образованието на населението е много важно.
- В този ред на мисли може би е необходимо да се заложи повече на скрининговите програми.
- Скрининговите програми са неизменна част от борбата с онкологичните заболявания. Целта е именно ранното откриване и проследяване на ефекта от лечението, ако вече е налице диагноза. Част от тези програми вече се провеждат у нас, а други предстои да стартират. Но е важно да се отбележи, че за да започнем да отчитаме резултати, е необходимо да мине известен период от време. Само за пример ще посоча Шотландия, където програмата за скрининг на рака навърши 25 години и там вече се наблюдават промени в кривата на преживяемостта. Безспорно това е по-евтиният метод за противодействие на онкологичните заболявания, но е необходимо да бъде завършен и всички компоненти да са налице. У нас тепърва започваме да говорим за тази възможност, което означава, че ще можем да отчетем резултати след десетилетия.
Все пак поставянето на началото трябва да бъде отчетено като напредък. Преди дни зам.-министърът на здравеопазването д-р Минчо Вичев обяви, че програмата „Спри и се прегледай“ ще стартира през март т. г. Разбира се, предстои доста работа по организацията – какъв контингент ще бъде обхванат, както и някои чисто технологични моменти. Но фактът, че тръгват подобни програми, е успех. Възможно е в началото да има неточности, неизчистени или недобре структурирани неща, но така е в цял свят. Затова съществува т. нар. периодика – резултатите се отчитат на две години, анализират се, а допуснатите грешки се изчистват през следващия период. Така постепенно ще успеем да структурираме една постоянна програма.
Ще припомня, че вече започнаха имунизации за рак на шийката на матката, като по данни на МЗ около 5 хил. момичета на 12-годишна възраст вече са ваксинирани. Това е единствената възможност да профилактираме болестта по начин, който е с доказана ефективност.
Ракът на гърдата също може да бъде обхванат много добре в една ранна скринингова програма, тъй като органът е съвсем достъпен, а голяма част от жените са добре информирани за заболяването и знаят към кого и как да се обърнат.
- С какви възможности разполагат българските онколози в терапевтичен план?
- Важно да се отбележи, че в България можем да прилагаме съвсем нови молекули. След като те получат европейска регистрация, минава не повече от месец и половина-два преди да се появят и на нашия пазар. Но както е известно, преди да бъде показан за лечение, съответният препарат минава дълга процедура на изпитвания, която продължава 10-15 години. Много често е обсъждана възможността за съкращаване на този период, като смисълът е пациентите да стигат максимално бързо до формулата, за която се знае, че има ефект при определено заболяване. Защото непрекъснато се появяват нови и много интересни възможности. В последно време все по-често се говори за индивидуализирана терапия – лечението при всеки болен се определя според характеристиката на тумора, хистологичния вид, самите генетични и клетъчни механизми вътре в самия тумор. Това направление в медицината тепърва ще се развива, но вече правим първи стъпки и в тази посока.
Също така е важно да се посочи, че в България начинът на лечение отдавна е унифициран. Изработили сме т. нар. стандарти по медицинска онкология, които се адаптират всяка година. Придържаме се към американския и към европейския стандарт за лечение на рака. Наред с това български специалисти участват в различни онкологични форуми, което допълнително позволява да опресняват знанията си. В нашата специалност нещата се развиват много бързо. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че преди 25-30 години се работеше с няколко препарата, а сега всяка година на пазара излизат десетки нови медикаменти.
- Как е организирана онкологичната мрежа у нас?
- Изградената в България онкологична мрежа от диспансери (сега вече специализирани центрове) е най-смислената в световен мащаб – като проследяване, смисъл на лечение, начин на поведение. Организацията позволява на всеки болен, след като е бил опериран у нас или в чужбина, да получи последващите грижи. Дали ще бъде подложен на химиотерапия или на лъчетерапия, пациентът минава на онкологичен комитет в съответните звена и след това бива насочен към профилно лечение. Когато предвидената терапевтична програма приключи, следва проследяването, което отново се извършва от центровете на определен период – на 3, на 6 месеца и т. н. Пациентите се наблюдават за друго заболяване, за рецидив или втори тумор. Ако евентуално бъде установен проблем, отново се изпращат за операция, за лъчетерапия, за химиотерапия.
Забелязала съм, че в някои чуждестранни програми има изискване за времето от поставяне на диагнозата до започване на лечение, или от появата на симптоматика до поставяне на диагнозата. При тях това е проблем. За щастие у нас не е така. В момента, в който болният се обърне за помощ, той има право да избира къде да бъде лекуван, проследяван и т. н.
- Една от ролята на бившите диспансери бе активното издирване на пациенти…
- Според мен това бе много смислено, защото болните се търсеха и проследяваха активно от мрежа, която също беше закрита по незнайни причини. Нямам против да бъде преустановена една дейност, но когато е налице някаква алтернатива. При условие, че няма такава…
Така или иначе мрежата съществува и независимо че нямаме активност в събиране на данните за онкологично болни, задължаваме центровете да предоставят информацията на Националния раков регистър. Смисълът на раковия регистър е точно този – във всеки един момент да знаем каква е честотата, какво е разпределението по региони, по стадий, къде има проблем с хистологичната верификация, в кои звена са налице пропуски в документацията. Националният раков регистър е и мястото, от което черпим данни за наука.
- Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в битката с онкологичните заболявания?
- В нашите бази не можем да започнем пълни изследвания на всички пациенти, за да установим заболяването. Обикновено това се прави извън онкологичната мрежа, а при нас болните идват вече хистологично потвърдени за съответната терапия.
Общопрактикуващите лекари са тези, които могат да направят много по отношение на оплаквания и симптоми на болестта и навреме да насочват болните за по-подробни изследвания. Разбира се, съществуват някои локализации – невроендокринните тумори например, които са трудни за диагностициране дори от самите онколози. Но от първичната доблнична помощ могат да ни ориентират за рак на гърдата, на дебелото черво, на простатата.
- А самите общопрактикуващи лекари мислят ли в тази посока?
- През последните години организираме много форуми, провеждаме интерактивни обучения, различни курсове, които са насочени към семейните лекари. Наред с това по проблемите на онкологичните заболявания се шуми доста, личните лекари са интелигентни и се интересуват. В нашия център дори имаме специализантка, която работи в първичната доболнична помощ. Колегите трябва да знаят, че могат да специализират при нас и да получат необходимите знания поради практическия опит, който сме натрупали.
- Наскоро отбелязахме Световния ден за борба с рака – 4 февруари. Какъв ден е той за вас?
- Все така натоварен е, както и останалите дни. Хубавото бе, че колегите организираха концерт, с който да отбележим Световния ден за борба с рака. Проявата имаше и благотворителен характер, чиято цел бе набиране на средства за апарат, който ще провежда лъчетерапия по време на хирургичната интервенция на тумори на гърда, на ректум. Става дума за много авангардна и уникална технология, която се надяваме, че ще бъде закупена в нашия център.
- Но могат ли един ден годишно, един концерт или една пресконференция да допринесат за подобряване на ситуацията? По какъв начин информацията може да достигне до по-малките и отдалечени населени места?
- Мисля, че всяка една инициатива допринася информацията да достига до повече хора. Разбира се, най-важното е непрекъснато да се мисли за онкологичните заболявания. Много важно е медиите да пишат за проблема, но това трябва да се прави интелигентно. Не бива да се създава в усещане за обреченост и безпомощност в обществото.
В Националния противораков план са заложени прицелни групи, до които информацията трябва да достига. Но това може би ще бъде разработено на следващ етап. Важно е да започнем отнякъде, за да можем структурирано да търсим и слабите места, и възможностите за информираност на всички контингенти. Разбира се, ще бъде трудно да се достигне до всеки един град, до всяка една къща. Затова разчитаме на медийна подкрепа, в която да се изтъкват успехите на онкологията, а не само негативите.
Моето лично убеждение е, че битката с рака трябва да се превърне в кауза на цялото общество – управляващи, държавници, лекари. Това е начинът да образоваме повече хора, да променим мисленето и техните нагласи. Само така ще постигнем добри резултати.
