В редакцията на „Форум Медикус“ бе получено писмо, което поставя два въпроса от сферата на търговията с лекарства.

Предлагаме на читателите компетентна юридическа по поставените въпроси.

Уважаема редакция,

Стана печално известна практиката търговци на едро на лекарства да оферират екскурзии до ИЗРАЕЛ или до ИТАЛИЯ за фармацевтите, които закупят за аптеката лекарства на стойност 10 000 лева с ДДС.

Оферират се и други опции при закупуване на лекарства от аптеки:

за 1500 лева – уикенд в СПА хотел ПИРИН ГОЛФ в Банско

за 2900 лева – екскурзия до БЕЛГРАД

за 10 000 лева – екскурзия до ГЕРМАНИЯ или ИЗРАЕЛ по избор, като датите на тези екскурзионни “програми“ за септември вече са обявени!

Друга практика е при покупка на определено количество лекарства от дадена фирма търговският представител да „подарява“ на аптеката съответно количество мостри (без документ). За съжаление доказателства за обвързването на закупените лекарства с даването на безотчетни опаковки е трудно да се представят – нито даващият, нито приемащият нерегистрирани мостри за продан ще се афишират. Тази широко разпространена практика сериозно ощетява държавата от неплащане на данъци при продажбата на “мостри“.

Двете схеми най-често се прилагат за лекарствени продукти, регистрирани с високи пределни цени.

Получава се парадокс – лекарства, регистрирани с по-ниски цени, което е социална политика на някои добронамерени чужди и български производители, се продават в пъти по-малко поради тези две схеми. Аптеките, закупили големи количества конкретен сироп за кашлица например, за да се възползват от предложена екскурзия, логично биха препоръчвали само този сироп за кашлица и дори биха заменяли лекарства, имащи подобна или близка индикация с него…

Въпрос:

Подобни търговски практики във фармацевтичната дейност отговарят ли на законовите разпоредби в тази сфера?

След направената справка по отношение на поставените въпроси – относно обещание и организация на екскурзии в чужбина от страна на търговци на едро за търговци на дребно /аптеки/ срещу закупуване на определен брой лекарствени продукти, според мен е налице следното:

Безспорно е, че по смисъла на чл. 244, ал. 1 от ЗЛПХМ тези действия на въпросната компания целят реклама. Според чл. 244 (1) реклам�� на лекарствени продукти е всяка форма на информация, представяне, промоция или предложения с цел да се стимулира предписването, продажбата или употребата на лекарствения продукт и включва:

1. Реклама, предназначена за населението;

2. Реклама, предназначена за медицинските специалисти;

3. Посещение на медицински търговски представители при медицински специалисти;

4. Предоставяне на мостри от лекарствени продукти;

5. Спонсорство на промоционални срещи и научни конгреси, посещавани от медицински специалисти, включително и поемането на техните разноски по пътуването и престоя в съответната държава, в която се провежда мероприятието.

Съгласно чл. 246, ал. 4 от ЗЛПХМ рекламата не може да съдържа предложение и/или обещание за подарък и/или друга имуществена или неимуществена облага.

Бедата обаче е там, че текстът на чл. 246 от ЗЛПХМ се отнася до съдържанието на рекламен материал при одобряването му от ИАЛ, докато в обсъждания случай се отнася до действие, целящо реклама на определен продукт, срещу което се предлагат екскурзии до Италия, Израел, Германия и др.

Това, както и сравняването на съответния текст на ЗЛПХМ с чл. 89, ал. 3 от отменения ЗЛАХМ, който е много по-ясен и категоричен – „(3) Забранява се реклама на лекарствени продукти, която обвързва количествата заявени и/или закупени лекарствени продукти с парични и/или предметни награди, допълнителни услуги и друг вид поощрения, разигравани или не чрез томболи, игри и други, независимо от това дали стойн��стта на наградата надвишава или не надвишава цената на рекламираните лекарствени продукти“, следва да ни наведе на мисълта, че по ЗЛПХМ въпросното поведение не е укоримо за разлика от предходния закон – ЗЛАХМ.

Законът за защита на потребителите също не предвижда точно такъв състав на нарушение по този закон.

Не откривам и практика, свързана с обсъждания случай, по реда на чл. 36 от Закона за защита на конкуренцията, уреждащ състави, представляващи нелоялно привличане на клиенти.

Предвид горното предлагам като единствено възможно решение по проблема да се отправи писмено искане за становище относно подобните практики, които съществуват, до ИАЛ.

Считам, че би могло да се инициира и предложение до Народното събрание, където с�� обсъжда Законопроект за изменение и допълнение на ЗЛПХМ, като се предложат законодателни мерки в това отношение чрез подобряване на законовите текстове по рекламата.

Във връзка с въпроса относно практиките на българския пазар, а именно: предоставянето на безплатни бройки опаковки на ръка, без документ, при покупка на определено количество от лекарства, считам, че в тези случаи са налице различни нарушения на закона, както следва:

1. Създадената законова рамка в лицето на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и подзаконовите актове по прилагането му изискват да се води отчетност по отношение на закупените и продадени количества лекарствени продукти по вид, партиден номер. Задължително е да се води строга отчетност за всяка бройка от даден лекарствен продукт, дори на предоставените на правоимащите лица безплатни мостри с рекламни цели, каквито не се явяват продуктите, за които е относимо Вашето запитване.

Следователно липсата на документ за определено количество от лекарствени продукти, налични при търговеца на дребно, се явява очевидно нарушение на разпоредбите на чл. 211 от ЗЛПХМ, създаващ задължение за търговците на едро да създадат и да поддържат система за блокиране и изтегляне на лекарствени продукти, показали несъответствие с изискванията за качество, безопасност и ефикасност.

На основание на разпоредбите на чл. 207 от ЗЛПХМ всеки търговец на едро с лекарствени продукти задължително вписва в документите за доставка партидния номер на доставените лекарствени продукти; има план за действие в извънредни ситуации, който съдържа ефективни мерки за изтегляне на лекарствен продукт от пазара по разпореждане на ИАЛ или по инициатива на производителя или притежателя на разрешението за употреба на съответния лекарствен продукт; съхранява данни за всяка сделка с получени, доставени или реализирани чрез посредничество лекарствени продукти под формата на фактури за покупко-продажба или в електронен вид, или под някаква друга форма, включително: дата на получаване и предоставяне; наименование на лекарствения продукт; получено, доставено или реализирано чрез посредничество количество; име и адрес на лицето, от което е получен или на което е доставен лекарственият продукт; партиден номер и номер на сертификата за освобождаване на партидата и т.н.

Налице е задължение за търговеца на едро и да съхранява документация за покупките и/или продажбите на всички лекарствени продукти за срок най-малко 5 години и да я предоставя при поискване на контролните органи.

Ясно е, че липсата на отчетност и неспазването на изложените по-горе изисквания водят до безспорно нарушение на разпоредбите на ЗЛПХМ.

Считам, че по отношение на подобни практики е налице и нарушение от страна на самата аптека, която е задължена по силата на чл. 3 от Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти да съхранява информация, осигуряваща проследяването на стоковите наличности по асортименти и партиди, която се използва и при получаване на уведомление за блокиране и изтегляне на лекарствените продукти, и да предоставя на контролните органи фактурите или копие от тях, с които са закупени лекарствените продукти.

2. Считам, че по отношение на обсъжданите практики са налице и нарушения по Закона за счетоводството. Така например съгласно чл. 6 от Закона за счетоводството е задължително за всяка стопанска операция да се издава първичен счетоводен документ /фактура/, който съдържа редица реквизити, включително и предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. По смисъла на чл. 9 от Закона за счетоводството не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри! За неизпълнение на разпоредбата на чл. 9 от Закона за счетоводството законът е предвидил глоби или имуществени санкции в размер до 10 000 лв.

Извод

Очевидно е, че се отнася в този случай до т.нар. „сива икономика“. Естествено е, че подобна практика е в нарушение на закона и като такава тя е укорима, ако би могло да се докаже подобно деяние, и наказуема. При продажбата на получени по посочената схема опаковки се ощетява и държавата от неплащане на ДДС и други данъци, за което е възможно да се сезират и органите за финансов контрол.

Считам, че би било добре да се уведоми и БФС за тяхното становище по тези практики. Фармацевтите имат професионален кодекс и това, че подобна практика би довела до препоръчване на определен продукт за сметка на други, и то заради бонуси, мисля, че е недопустимо и по техния кодекс.

Олег ПЕНКОВ, адвокат