„Не подценявайте болестта”, към това призоваха експерти и представители на пациентски организации на специална пресконференция, посветена на Световния ден за борба с коварното заболяване, който бе отбелязан на 17 ноември т.г.
Данните на СЗО сочат, че в света засегнати от болестта са приблизително 200 млн. души. Всяка година в Европа от ХОББ умират между 200 и 300 хиляди болни – повече, отколкото от рак на гърдата и на белия дроб, взети заедно. В наши дни заболяването заема шесто място като причина за смърт, а според някои песимистични прогнози през 2020 г. ще се “изкачи” до трето място.
Тревожните тенденции не подминават и нашата страна. Само за 4 години – между 2004 и 2008 г., броят на пациентите с ХОББ е нараснал с над 4 хил. и днес те са вече над половин милион души.
Най-честите симптоми на ХОББ са: хронична кашлица с отделяне на храчки за три или повече месеца годишно; затруднено дишане, което се усилва при физическо натоварване; чести белодробни инфекции. Проучванията показват, че основните рискови фактори за развитие на болестта са свързани с пушек от биогорива, тютюнопушене, замърсен атмосферен въздух, неправилно хранене и др. Астма с продължително протичане и респираторни инфекции в детството също могат да бъдат причина за поява на заболяването.
- Болестта засяга целия организъм и може да доведе до фатален изход, обясни доц. Коста Костов – председател на Българското дружество по белодробни болести (БДББ). Той наблегна на факта, че често пациентите с тежка и много тежка форма на ХОББ страдат и от захарен диабет, артериална хипертония, сърдечно-съдови нарушения и др.
Един от основните проблеми, с които се сблъскват пулмолозите у нас, е късното откриване на ХОББ – едва 25% от пациентите са диагностицирани навреме. Причината за това се крие във факта, че много често първоначалните симптоми на заболяването са подценявани за дълъг период от време.
Според доц. Костов обаче митът, че ХОББ е нелечима болест, отдавна е разбит.
- Днес знаем повече. Съвременната медицина разполага с широк набор от медикаменти и правилното лечение може да доведе до подобряване както на пациента, така и неговата далечна прогноза, коментира специалистът. От думите му стана ясно, че у нас вече е налице консенсус за борба с ХОББ, при чието изработване са заимствани най-добрите световни практики.
Председателят на БДББ не пропусна да коментира и въпроса за трансформирането на белодробните диспансери. Според него вливането им към болниците за активно лечение ще доведе до осакатяване на процеса на лечение и проследяване на пациентите.
В заключение доц. Костов критикува решението на политиците за поправката в Закона за здравето, с която се отменя пълната забрана за тютюнопушене на обществени места.
Той бе подкрепен и от д-р Маша Гаврилова – началник-отдел „Опазване на общественото здраве” в МЗ, която също наблегна на факта, че тютюнопушенето е основен фактор за развитие на ХОББ. Д-р Гаврилова бе категорична, че министерството прави всичко възможно, за да ограничи този порок сред българското население.
Участие в пресконференцията взе и г-жа Диана Хаджиангелова – председател на Асоциацията на българите, боледуващи от астма (АББА). Тя коментира Хартата за правата на пациентите с ХОББ, като се спря на някои от основните акценти, които включват получаване на навременна и точна диагноза и адекватно лечение на заболяването.
ФМ
tazi godina lejah na bolnica s diagnoza hobb,v na4aloto ne si dadoh smetka 4e zabolqvaneto mi e seriozno,rabotq kato kasier na a-ra Bansko,no izpalnqvame i dl. na higienisti,kasata e taka razpolojena 4e nqmame dostap na 4ist vazduh,imam li pravo na telk