Основно лекарите се делят на две групи – лекари със специалност и лекари без специалност. Правилата за упражняване на лекарската професия по специалности се съдържат в медицинските стандарти.

Въпросите за юридическата отговорност (гражданска, административна, наказателна) на лекарите и лечебните заведения се определят в нормативните актове и се прилагат в зависимост от поведението им – дали то е съобразно утвърдените медицински стандарти, правилата на медицинската наука и последиците за пациента. Медицинските стандарти са задължителни за съответните специалисти и ЛЗ.

В ЛЗ освен лекари със специалност работят и лекари без придобита специалност. Липсва цялостна уредба на правата, задълженията и отговорностите на лицата без специалност. НРД’2010 (както и предходните) прави опит да даде някаква правна регулация на работата на лицата без специалност, но само за дейностите, изпълнявани по договора с НЗОК.

Член  15, ал. 2-4 от НРД’2010 казва, че лекари без придобита специалност могат да извършват дейности от БП (съответно СИМП и СИДП) под ръководство и контрол на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това. Разпоредбите указват реда за работа на лекарите без специалност – в същото ЛЗ по договора с НЗОК да работи лекар специалист, който ще оказва ръководството и контрола. От съществено значение за отговорността на лекарите без специалност са следните въпроси:

1.       Как практически се осъществяват „ръководството и контролът”? Така дефинирана нормата не указва тези „ръководство и контрол” непосредствено ли следва да се осъществяват или не.

Ако отговорът е положителен, то това означава, че лицата със и без специалност следва да работят заедно, с идентичен график, за да се осъществява непосредствено ръководство. При такова тълкуване следва, че лицето без специалност не може да извършва дейности, както и да дава дежурства самостоятелно.

Ако приемем, че отговорът на поставения въпрос е отрицателен, т.е. „ръководството и контролът” не следва да са непосредствени, то ЛЗ е изправено пред други трудности. По какъв начин ще се удостовери осъщественото ръководство и контрол. Наложили са се някои практики, които са опит за справяне с липсата на регламент, а не указват правно регламентирано поведение. Издадените от лицето без специалност медицински документи се преподписват от съответното лице със специалност, заявено по договора с НЗОК. По отношение на болничната помощ съществува и тълкуване, че началникът на отделението/клиниката (с оглед задълженията му по организацията, контрола и отговорността за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи) по дефиниция осъществява контрол на лицата без специалност. Някои регионални практики изискват записите в медицинската документация (терапия, декурзоси и т.н.), направени от неспециалисти, да бъдат преподписвани от съответно лице със специалност или от началника на отделението/клиниката.

Цитираните практики само показват липсата на единен подход и възможните негативни последици за лечебното заведение. Как следва да бъдат практически реализирани разпоредбите на член 15, ал. 2-4 от НРД’2010? Тълкуването следва да бъде дадено от издателите на нормативния акт – НЗОК, БЛС, МЗ. Едно подобно тълкуване или по-прецизна нормативна уредба (с оглед подписването на националните рамкови договори) ще предпази лечебните заведения от грешки, ще внесе единни стандарти в работата им и ще наложи еднакво прилагане на нормата от РЗОК в хода на осъществяваните проверки.

2.       Какви са практическите измерители на понесената от лекаря  специалист отговорност? В правото хипотезите на носене на отговорност за чужди действия са изключение. Така дефинирана отговорността на лекаря със специалност се реализира трудно, с редица уговорки, както и не освобождава от отговорност неспециалиста.

Общата разпоредба на непозволеното увреждане – член 45 от ЗЗД (Закон за задълженията и договорите), задължава всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. гражданската отговорност е лична. Следователно, ако бъде установено, че лице без специалност е причинило увреждане на пациент (без значение е конкретната причина за това – незнание, неумение, липса на опит), лекарят ще носи отговорност. Конкретните факти във всеки случай – поведението на неспециалиста, организацията в ЛЗ, липсата на лицето, което е следвало да го ръководи – са обстоятелства, намаляващи размера на отговорността на лицето без специалност, но не и изцяло изключващи я.

В описаната хипотеза, ако се докаже вината на лекаря без специалност, лечебното заведение, в което той работи, също може да бъде подведено под отговорност. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този (в случая ЛЗ), който е възложил на друго лице (на лекаря без специалност) някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

От практическо значение е какви ще бъдат възможните негативни последици за лицето със специалност, което е било натоварено с „ръководството и контрола” на лицето без специалност. В случай че бъде доказано, че увреждането на пациента е в резултат на бездействието (не оказването на ръководство и контрол) на специалиста, е възможно и на него да бъде търсена гражданска отговорност.

В наказателното право личната отговорност е въздигната в основен принцип. Съгласно чл. 35, ал. 1 от НК наказателната отговорност е лична. Следователно, ако при осъществяване  на медицинската дейност лицето без специалност е извършило престъпление, същото ще бъде наказано. Поведението на други лица – началник на отделение, ръководител със специалност, управител на ЛЗ, ще бъде преценявано, за да се определи най-справедливият размер на наказанието, но няма да оневини изцяло лекаря неспециалист.

С оглед казаното, предвидената възможност за лекаря специалист „и носи отговорност за това” среща сериозни юридически критики относно практическото й прилагане. Неясната правна уредба затруднява работата както на ЛЗ, така и на лекарите и „размива” сериозните въпроси, свързани с отговорността на медицинските специалисти.

В едно междинно положение са лекарите, които са в процедура по придобиване на специалност, т.нар. специализанти. След сключването на договора за обучение за придобиване на специалност между спечелилия конкурса и висшето училище (респ. ВМА) за специализанта се пораждат определени задължения, включително и да участва в диагностично–лечебни дейности. В договора за обучение се посочват вкл. и  условията за полагане на дежурства от специализанта в лечебното заведение под ръководството на лекар с придобита специалност. Въпреки наличието на специална уредба, свързана със специализацията, в общ аспект, докато на лекаря не бъде призната специалност, той попада в групата на лекар без специалност и се прилагат нормите, разгледани по-горе.

Разглежданите въпроси придобиват актуалност и във връзка с изпълнението на медицинските стандарти. Едни от най-често съдените лекари за причинено увреждане на пациенти са хирурзите. В медицинския стандарт по хирургия (Наредба 20/23.06.2010) е предвидено, че „в хирургична клиника/отделение работят лекари със или без придобита специалност с хирургична насоченост. Съотношението между хирурзи с придобита специалност и лекари без специалност (зачислени или незачислени за специализация) трябва да бъде в полза на специалистите.  Лекари, зачислени или не за специализация, но без придобита специалност, работят под ръководството на хирург с призната специалност при извършване на ежедневната диагностично-лечебна дейност”. И със стандарта отново се вменяват задължения на лекаря специалист по отношение на неспециалиста. Нормата не определя кой точно лекар ще бъде натоварен със съответните задължения – началника на клиниката/отделението или друг лекар специалист. Това е въпрос, който следва да намери уредба във вътрешните актове на ЛЗ.

В заключение могат да се направят следните изводи:

- Лекарите без специалност (зачислени или незачислени за специализация) носят лична отговорност за причинените на пациента увреждания, които са непосредствена последица от изпълнените /неизпълнените медицински дейности.

- Лекарят със специалност, ръководещ лекарите без специалност, би могъл да носи съответната отговорност, но не за чуждите действия, а за собственото си бездействие по не оказване на ръководство и контрол.

- Ръководителите на лечебните заведения следва да проявят активност и детайлно да уредят положението на лекарите без специалност и отговорните за тях специалисти.

Всеки конкретен случай на реализиране на юридическа отговорност на лекарите е специфичен и изходът му зависи от конкретните факти и събраните доказателства. Но във всеки случай лекарите трябва да бъдат наясно, че носят лична отговорност за последиците от осъществявания от тях диагностично–лечебен процес.

Мария РАДЕВА – юрист