Д-р Асен Маринчов Петров е роден на 15 март 1862 г. в Плевен, във възрожденско семейство. Баща му, чорбаджи Маринчо Петров, е обществено активен в качеството си на училищен, черковен и читалищен деец, съмишленик на дейците на Възраждането и на Освободителната борба. Той сътрудничи с Васил Левски, Петко Рачов Славейков, Йоаким Груев, Емануил Васкидович и др. Майка му Лукса Икономова Петрова е дъщеря на свещеник от Бобощица (днешна Албания), по-късно преселила се в Свищов.
Д-р Асен Петров е женен за Елена Григорова Радева, учителка по френски език в Първа девическа гимназия в София. Тя е една от учредителките на Дружеството на българките с висше образование. Имат четири деца: Мария Асенова Петрова-Минкова, филолог; Любчо, починал на 2-годишна възраст; Марин Асенов Петров – лекар, хирург, по-късно професор, Милка Асенова Петрова-Коларова – филолог и писател.
Д-р Асен Петров учи в лицея „Св. Сава“ в Букурещ. След дипломирането си изучава медицина два семестъра в Букурещ, след което се мести в Монпелие, Франция, чийто медицински университет завършва. Там има възможност да работи с професорите хирурзи Dubreuil и Tedenat. По време на летните ваканции стажува и в хирургични клиники в Париж, ръководени от професорите Guyon, Tillaux, de Saint Germanian, Terrier, Reclus, Kirmisson, Tuffier. В по-късни години специализира във Виена при професорите G. Albert, Schauta и Wertheim.
След завръщането си в България той изпълнява различни задачи като млад лекар в периода до 1893 г. Тогава е приет от д-р Роберт Щирлин в хирургичното отделение (ХО) на Александровска болница. През 1878 г. Александровска болница разполага с 65 легла, през 1880 г. те стават 80, а през 1900 г. вече достигат 500. В хирургичното отделение се работи всичко – от малка и голяма коремна хирургия през ортопедия до зъбно изкуство. По препоръка на д-р Щирлин през 1896 г. д-р Петров поема ръководството на хирургичното отделение в болницата, което управлява до 1920 г. в продължение на 25 години.
В края на ХIX в. медицината в България е все още бедна на кадри. Здравната система тепърва се създава и систематизира на регионално и национално ниво. Кадрите са малко, но всички са възпитаници на известни университети и медицински училища в Германия, Франция, Русия, Италия или в съседните Турция и Румъния. Това разкрива поле за хората с организаторски, преподавателски и новаторски възможности. Към тях трябва да бъде причислен д-р Асен Петров с уточнение, че той остава основно клиницист и хирург. Приносът му към националната медицина и здравеопазване може да бъде проследен в четири области: организационно-обществена; новаторство в хирургичната практика; научно творчество; създаване и обучение на кадри. Много от дейностите и приносите през погледа на съвременния лекар звучат архаично и учудващо, но за трудното време след Освобождението от турско робство и поставянето на основите на една съвременна държава те представляват непосилни, нови и важни дейности в полза на здравната система.
l Д-р Асен Петров дава своя принос при строителството, обновяването и модернизирането на болници. Това се провижда първоначално по отношение на хирургичното отделение на Александровска болница и на хирургичното отделение на болницата в Пловдив. Той препоръчва преустройване на операционните стаи с цел изолация, по-добро осветяване и организация на работата. Действа за по-добро снабдяване с достатъчно количество вода, тъй като заварва миене на ръцете и на болните с вода, съхранявана в газени тенекета или добита чрез топене на сняг в автоклав. Разделя операционните зали на асептични и септични /1890/, изпреварвайки дори хирургичната клиника в Монпелие с една година. Въвежда миенето на ръцете със стерилизирана течаща вода, течен сапун и четка, и финално плакнене с 1% сублимат. Облича болничния персонал в бели дрехи, стерилизирани за операционния персонал, и задължава всички да носят бяла шапка, особено при операция.
Чувствителен е и към нехирургични медицински проблеми. Заостря вниманието върху връзката на лошите битови условия с развитието на рахит у деца и възрастни, тежък проблем за времето. Препоръчва строеж на АГ болница по единствения по това време модел на подобно заведение в Москва. Предлага строителство на голяма детска болница за туберкулозно болни деца по Черноморието, реализирана по-късно от Парашкев Стоянов. Създава първото отделение по детска хирургия през 1908 г. Участва в изграждането на санаториум за гръдно болни в с. Искрец, който ползва по време на Първата световна война за настаняване и възстановяване на ранени като част от ръководената от него XI местна военна болница. Препоръчва създаването в България на „ортопедична работилница“, на „работилница за хирургични инструменти“, на „фотографско ателие за анатомични и патоанатомични препарати и операции“. Без колебание въвежда системното аутопсиране на починалите в неговото ХО болни, рядко по това време лекарско решение.
По време на войните между 1912–1919 г. д-р Петров е военнополеви хирург и организатор на военни болници. Достига до чин подполковник. През Балканската война става началник на Първа софийска дивизионна болница, предшественик на бъдещата Военна болница в столицата. По време на Първата световна война е началник на XI местна военна болница в София. Болниците са много добре организирани, с прецизна отчетност, а той е известен като строг началник, но справедлив, толерантен и дружелюбен към всички кадри. Всички болници под негово ръководство показват добра дейност и резултати, а по думите на началника на Софийска област ген. Ценов са „в пълна изправност във всяко отношение“.
l Непосредствено след Освобождението българските лекари, както и всички по света, са предимно поливалентни, с енциклопедични познания по всички заболявания. Доколкото се извършват хирургични процедури, те са предимно спешни за гнойници, счупвания, обтурация на пикочен мехур, трепанации. През последните 20 години на XIX век хирургията търпи прогрес, свързан с навлизането на упойките, с уточняване на бактериалните причинители на инфекциите, технологичния прогрес в болничните инструменти и в гледането на болните. Този период важи в пълна степен за страната ни, а д-р Асен Петров дава свой принос. През 1897 г. той пише: „Антисептиката започва в образцовите клиники да отстъпва мястото си на по-съвършената асептика“. Той заедно с д-р Иван Кожухаров внедрява през 1909 г. йод-бензин и йодова тинктура за дезинфекция на операционното поле. Като общ резултат на мерките смъртността спада до впечатляващия и днес 1,75%. През 1916 г. започва да си служи с памучни ръкавици, които сменя неколкократно по време на една хирургична намеса (гумени ръкавици влизат в употреба у нас едва през 1935 г.). През 1907 г. заедно с д-р Иван Николаев доставят апарата на Richard „за всекидневна хлороформна наркоза в ХО“. Тогава отпада маската на Шимелбуш и започва употреба на титрована смес от по-малко хлороформ и въздух. По това време местната упойка се прави с етилов хлорид (с изстудяване) и кокаин.
Д-р Петров започва подготовка на болните за операция с диета, декотин и натриум арсеникум срещу повръщане, с къпане и сублиматен компрес върху корема на болния от предходния ден. Изисква хистологични резултати. Следоперативно започва степенувано захранване на болните с хранителни клизми и провежда обезболяване с опиати.
Той прави първата стомашна резекция у нас през 1894 г. Изпълнява резекции на колона и ректума /1895/ и овариектомия /1894/. С афинитет оперира съдови аневризми, като през 1901 г. систематизира и представя 16 случая на аневризми с различна локализация и само един екзитус. Работи също ортопедия, гинекология, лицево-челюстна хирургия, детска хирургия, неврохирургия на периферни нерви и трепанации, пластична хирургия. Чести са намесите му при онкологични заболявания с естетичен за времето си завършек на лицевите операции за карциноми. В духа на времето обаче широко място заемат операциите, извършвани по спешност, включително за травми. Интересно и важно е, че още през 1900 г. той препоръчва сполучливо агресивно спешно хирургично поведение при подходящи случаи. В неговото ХО апендицитът се оперира спешно, което противоречи на битуващата до 1935 г. у нас и в света концепция процесът „да се изстуди“ и изчака. При волвулус на сигмата /1911/ препоръчва изпразване на червото през ентеротомия. При травми предлага спешна операция като при необходимост последователно се изпълняват лапаротомия и торакотомия. Така през 1905 г. извършва пробна експлорация на корема с лапаротомия, за да се предпази лекарят „от отговорност пред съдебните власти“. Оперира успешно болен с гръдна и коремна прободна рана, като шие бял дроб и плевра, след което отваря корема, като процедурите завършват с оздравяване. Тъжно признание за професионализма и авторитета на д-р Петров е фактът, че след атентата върху Стефан Стамболов на 3 юли 1895 г. на него поверяват операцията, свързана с ампутация на почти отсечените му ръце и обработката на черепно-мозъчната рана.
l Проф. Бойчо Бойчев, баща на съвременната ортопедия у нас, характеризира д-р Асен Петров като „един новатор от най-голяма класа; учен с прогресивен дух, надарен с изключителни качества да възприема и провежда новото…“. Това личи и от голямото за времето си научно творчество. Д-р Асен Петров има 94 публикувани научни труда, както следва: по обща хирургия – 8, коремна хирургия – 30, гинекология – 2, урология – 2, наранявания на черепа и периферните нерви – 5, лицева хирургия – 3, шийна и белодробна хирургия – 4, ортопедия – 10, съдова хирургия – 6, пластична хирургия – 15 и др. 11 от публикациите са на чужд език – 9 на френски и 2 на немски. Участва с доклади в чуждестранни конгреси. В Мадрид (1903) е избран за почетен председател на хирургичната секция.
Четири негови труда имат международно признание и са цитирани в западноевропейски учебници като методики с неговото име. Иновативни за времето негови приноси и внедрявания на методики и техники са:
- дебелочревна анастомоза след резекция за карцином, като намалява по-широкия отвор от едната страна посредством шев под формата на кесия, 1897 г.;
- изобретява нов вид обтуратор – щипка за запушване на чревните крайща по време на резекцията им, 1906 г., описан във френската литература;
- извършва резекция на целия ляв дял на черния дроб при голяма ехинококова киста – 1909 г., вероятно сред първите в световната литература;
- изобретява леко пружиниращ, минимално травматизиращ нож за отваряне на мозъчни абсцеси, произведен по негова поръчка във Виена и приложен с успех през 1895 г.;
- създава метод за присаждане на остърган с нож епидермис – 1894 г. , една година по-рано от Manegold, който популяризира техниката;
- въвежда метод за операция на синдактилия у деца, възпроизведен в учебника на проф. V. Estor по детска хирургия;
- извършва оригинална модификация при операция на широко базиран карцином на носа и челото – 1896 г., както и на долната устна – 1906 г., с пластично възстановяване на носа и на устните;
- създава нов вид операционна маса – 1904 г.;
- създава нов вид хирургични инструменти – 1910 г., и модифицира превръзката на Микулич;
- дава рационални препоръки за етиопатогенезата на волвулуса на сигмата, наричана по това време colon pelvien, 1911 г.;
- прави оперативно линеарно костосечение при genu valgum с изкривени подбедрици – 1899 г., и талусно-калканеусна резекция при pes valgus – 1904 г.;
- извършва шев при периферни увреждания на n. facialis и n. ischiadicus през 1899 г. и др.
l В хирургичното отделение под ръководството на д-р Асен Петров за различни периоди като ординатори, а дори още като студенти, работят много бъдещи известни лекари. Д-р Христо Тантилов му е верен помощник, а през 1911 г. оглавява по негова препоръка първото ортопедично отделение в болницата и в България. Д-р Иван Доганов и д-р Минко Софрониев са бъдещи уролози. Д-р Стоян Белинов изучава хирургия, но е бъдещ професор по УНГ. Д-р Божидар Татарчев, д-р Иван Кожухаров, д-р Димитър Михайловски в последствие оглавяват хирургичните отделения в Клементинската и в Пловдивската болница, д-р Михаил Минев по-късно става професор по анатомия, д-р Асен Проданов е бъдещ професор по патоанатомия в Пловдив, д-р Евстати Гешов, който през 1910 г. пръв шие прободено сърце, и много други като Ив. Николаев, Ст. Войводов, Р. Цанов, Д. Коларов, А. Киров, А. Бешев, Гребенаров, К. Марков. По време на първата световна война във военната болница под негово ръководство работят студентите, бъдещи професори и доценти Любен Попов – дерматология, Иван Иванов – АГ, Анастас Клисуров – патоанатомия, Ангел Пенчев – неврология, Руси Русев – вътрешни болести, и др.
От 1903 г. д-р Петров организира за първи път в България курсове за обучение на хирурзи, преподавайки новаторски за времето си идеи като миене на ръцете и носене на ръкавици, които били посрещани с неразбиране и дори с явен негативизъм. В хирургичното отделение той работи с минимален брой кадри – 2 ординатори, 2 непостоянни специализиращи лекари, 4 медицински сестри, 1 фелдшер за операционна зала и 1-2 фелдшери или санитари на временна работа. С този състав през 1896 г. ХО отчита 897 постъпили пациенти, а през 1909 г. – 1316, като на други 1237 е отказано постъпване поради липса на свободни места. Идват болни от цялата страна, а има и чужденци. Специално внимание д-р Петров обръща на санитарите, които са малко на брой, със слаба култура. Те прекарвали квалификационен курс, облича ги с бели дрехи, осигурява им помещение за почивка предвид изтощителната работа.
Д-р Асен Петров е сред авторитетните лекари на нова България. Той е включен сред седемте членове на Висшия медицински съвет с председател д-р Марин Русев. На свое заседание на 08.09.1917 г. съветът взема решение да се открие Медицински факултет към Софийския университет, който да се базира в Александровска болница. Д-р Петров е член на организационния комитет и с ентусиазъм работи за превръщането на ХО в първата хирургическа клиника на факултета, за което допринася активната му клинична, операционна, научна, организационна и административна подготвителна дейност през 1918 – 1920 г., наред с всепризнатия му авторитет. Това логично го прави основен кандидат за пръв професор по хирургия. Академичният съвет на СУ обаче се поддава на актуални политически въздействия и дребнави партийни сметки (сменя се правителството, което има свой фаворит) и проваля избора му. Този неочакван удар води до преждевременната му смърт от сърдечен инфаркт на 20 февруари 1920 г., едва на 58-годишна възраст. Чест прави на избрания вместо него проф. Парашкев Стоянов, който казва в негова памет „Велик български хирург. В летописите на българската хирургия името на този великан ще бъде записано на първо място“.
