На 12 години Джей трябва да е навън, да спортува и да се наслаждава на училище и приятелства. Вместо това, 18 месеца след пристъп на COVID-19 и 6 месеца след друга непотвърдена вирусна инфекция, той е у дома, не може да ходи, изтощен е и се чуди кога ще се оправи. Засега няма ясни отговори. И това предизвиква обществена тревога…
Докато излизаме от острата фаза на пандемията от COVID-19, объркващата сянка на дългия COVID продължава. Диагностицирането на това състояние при деца може да бъде особено трудно, тъй като трябва да се изключат други детски заболявания и състояния с подобни симптоми. Трябва да се извърви дълъг път, преди да се разберат механизмите на вируса и да се приложат широкообхватни лечения.
По време на извънредната ситуация с COVID-19 СЗО/Европа сподели опита на широк кръг хора, включително на деца, чийто живот се е променил след срещата с вируса. Ето защо все по-актуална става темата за дългия COVID при деца и юноши. Учените продължават да анализират това, което знаем, да се „борят“, за да запълнят празнините в разбирането и действията.

Проф. Селина Кикенборг Берг е кардиологична медицинска сестра, провела изследване на симптомите след COVID на голяма група млади хора в Дания. Нейните проучвания картографират най-често срещаните симптоми на продължителен COVID при деца и юноши: главоболие, умора, нарушения на съня, затруднения в концентрацията и болки в корема.
- Дългият COVID се среща много по-рядко при деца, отколкото при възрастни, и в повечето случаи ефектите са леки и временни. Винаги казвам, когато ме попитат, че повечето симптоми изчезват след 6 месеца, защото най-често така се случва.
В своето изследване тя е установила, че около 15% от тези, проявявали симптоми след 3 месеца, са ги имали и след 12 месеца. Малцина се нуждаят от хоспитализация, но за децата лошото здраве може да означава пропускане на училище, лишаване от спорт и от социално време с приятели.
- Те са във възраст, в която активно би трябвало да общуват с връстниците си, да посещават училище, да живеят нормално. А тази ситуация ги връща назад в развитието им. Дори един месец изолация може да се стори на детето година, казва тя.
Едно от предизвикателствата на дългия COVID е липсата на окончателен обобщаващ тест, който да помогне за диагностициране на състоянието.
- Знаем, че дългият COVID е реален и съществува. Много е трудно да се диагностицира, защото има толкова много симптоми, които  се групират по много различни начини. Ос-
вен това, докато родителите забележат промени в апетита, концентрацията и настроението на детето, се губи време, защото то не винаги може да обясни как се чувства. Лошото настроение и тревожността са сред симптомите на дългия COVID, но изследването установи, че пандемията повлиява и психичното здраве на децата, обяснява проф. Берг. – За лекарите и изследователите голямо разочарование е настоящата липса на рутинни тестове. На практика виждаме, че децата се изпращат от един специалист на друг, защото симптомите се разглеждат един по един. Най-трудно за всеки родител е, че не може да отговори на въпроса на детето: „Какво не е наред с мен?“ Липсата на отговор кара родителите да се чувстват отчаяни. Те търсят и не намират правилните отговори и се питат: това нещо психологично ли е, физическо ли, тежко ли е, може ли да е опасно? Мога ли да изгубя детето си?… Напрежението влошава и собственото им качество на живот – трябва да напуснат работата си за известно време или да работят от вкъщи, за да се грижат за децата. В крайна сметка огромно е влиянието върху цялото семейство.
Проф. Берг призовава здравните системи и политиците да признаят въздействието на дългия COVID, да увеличат достъпа до здравни грижи за тези, които се нуждаят от тях,
и да създадат мултидисциплинарни здравни екипи за изготвяне на стратегии за лечение.
Проф. Берг вярва, че дългият COVID предоставя уникална възможност за здравната общност да се справи с недостатъчно проучената област „следвирусно заболяване“, което принципно няма да бъде новост за  изследователската история на медицината. Новото днес обаче е броят на хората, които страдат от дълготрайни симптоми.
Всички сме уморени от пандемията, но не повече от възрастните и децата, които все още страдат от нейните последици. Докато надживяваме извънредната ситуация с COVID-19, тревогата от дългия COVID не може да бъде пренебрегната. Броят на засегнатите хора продължава да нараства, а все още имаме толкова малко отговори на въпросите.
Затова все по-неотложни стават инвестициите в повече изследвания и в разработването на ефективни, широкодостъпни рехабилитационни програми за справяне с този често инвалидизиращ проблем. За целта СЗО/Европа призовава за спешна реакция в тази посока за опазване на здравето на хората, живеещи с последиците от COVID-19.
Източник: СЗО/Европа