Българската асоциация за лекарствена информация (БАЛИ), в резултат на работа по проект „Разработване на предложения за подобряване на гражданското участие в процесите на ценообразуване и реимбурсиране на лекарства, формиране и отчитане на публичните/бюджетните средства за здравеопазване в областта на лекарствата“ – № BG05SFOP001-2.009-0022, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма

„Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския социален фондпо Приоритетна ос 2 “Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса”, по процедура “Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство”, в рамките на период от две години (15.01.2019г.–15.01.2021г.) реализира пет дейности.Всяка една от тях бе насочена към подобряване на средата за прозрачно управление и обществена достъпност в отчитането на публичните/бюджетните средства за здравеопазване в областта на лекарствата по лекарско предписание, в партньорство с гражданите и бизнеса

В резултат БАЛИ изведе много препоръки, отправени към Народното събрание, Министерския съвет, МЗ,РЗИ, Министерството на финансите, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, НЗОК. Препоръките бяха изработени от екип, който се включи в проекта, с подизпълнител фирма Фарма – България, над 23 експерти и над 200 участници в обсъжданията. Благодарение на всички тяхбяха реализирании пет основни дейности,с прилежащите им поддейности, разработени бяха анализи по дейностите за цени, реимбурсиране, ОЗТ, отчетност в МЗ, в НЗОК и в лечебни заведения.

На базата на направените седем анализа за системата на лекарствата и тяхната отчетност се представят силните и слабите страни в процесите по цени, реимбурсиране и ОЗТ в страната, които се разпределят между институции като МЗ, НСЦРЛП и НЗОК.

Подготвени са и анализи за отчетността на МЗ, РЗИ, НЗОК и лечебни заведения, които ползват публични и обществени средства за последните 19 години.

Предложени са редица подобрения относно информацията за граждани във водещи институции извън бизнеса, както и редица професионални препоръки за граждани от сферата на бизнеса.

Един от изводите като цяло е,че следва да има прозрачност за новите лекарства, които се заплащат ежегодно  от НЗОК по съответни заболявания, тъй като става дума за значим обществен ресурс. Анализиотносно значението на ОЗТ също следва да бъдат част от прозрачносттапри действията на НЗОК, но е нужно да се намери начин как това да се обективизира. Остава открит въпросът дали ОЗТ като анализ и оценка довежда до желания резултат в рамките на една и повече календарни години от въвеждане на нов лекарствения продукт в ПЛС. Методология и критерии за всичко това също следва да бъдат създадени и прилагане.

Слабост на здравната ни система са годишната отчетност на МЗ, РЗИ, НЗОК и лечебни заведения, които ползват обществени или бюджетни средства, както и липсата на въведена и одобрена методологияза всички институции по важни индикатори, които да извеждат важни резултати за последните 19 години.Всяка институция следва да има утвърдена методология за годишна отчетност, мониторинг и контрол на тази отчетност, което да стане част от електронната ни политика занапред.Това следва да бъде утвърдено нормативно от самите институции или от надстоящите им административни органи.

Лечебните заведения (частни и държавни) не следва да правят изключение, особено ако ползват публичен и обществен ресурс и е нужно да обобщават индикатори. За първи път от 2019 г. на сайта на МЗ започват да се публикуват данни относно разходи на държавни лечебни заведения, но анализи и обобщения не са налични.Не са налични и данни за частните лечебни заведения, които ползват обществен ресурс от здравеопазването.

Няма данни за допълнително отпуснатите средства в здравеопазванетопрез годините в периода 2000-2019г.

Няма проследяемост за задълженията на болниците през годините2000-2019г., а ако има такива, те са частични.

Всичко това навежда на мисълта, че в здравеопазването съществуват много непрозрачни области, които следва да се развиват и надграждат при съответните институции, за да може гражданинът да повярва, че събраните средства от вноски към НЗОК и средствата по бюджета на МЗ, действително достигат до пациентите.

Анализите по Дейност от 1 до 5, със съответните7 поддейности, са качени на сайта на организацията на следния линк:

BADI – BeneficiaryoftheOperationalprogramme “Goodgovernance” (badibg.org)

На база на задълбочена многостранна експертна оценкабяхаизготвенипредложения, насочени към подобряване на гражданското участие по Оперативна програма „Добро управление” /ОПДУ/ към МС, относно:

-процесите на ценообразуване и реимбурсиране и ОЗТ на лекарства;

-формиране на методологии за отчитане на публичните/бюджетните средства в здравеопазването в областта на лекарствата към НС, МС, МЗ, МФ, НЗОК;

-отчетност на лечебни заведения, които ползват публични и бюджетни средства.

Препоръките саразработени в направленията:

-ценообразуване на лекарства – за граждани извън и в сферата на бизнеса с лекарствени продукти;

- препоръки към НСЦРЛП и към процеса нацени и реимбурсиране, и на оценка на здравни технологии; препоръки към НСЦРЛП и НЗОК;

-препоръки относно лекарства за извънболнична помощ към НЗОК;

-препоръки към МЗ, НЗОК и лечебни заведения относно отчетност на лекарствата за болнична помощ;

-препоръки към годишните отчети на МЗ относно достъпа до информация за граждани;

-контрол и прозрачност на разходваните публични и бюджетни средства, които са отправени и към НЗОК;

-препоръки към отчетността на РЗИ относно публична достъпност на информацията за гражданите, както и към МЗ, относно информацията за граждани в областта на лекарствата.

Въз основа на посочените дейности Българската асоциация за лекарствена информация подготви прецизни, практически и документално обосновани препоръки, които са на базата на анализи, публикувани на интернет страницата на БАЛИ в рубриката на сайтана посочения линк,

- BADI – Beneficiary of the Operational programme „Good governance”

които са изготвени по проекта „Разработване на предложения за подобряване на гражданското участие в процесите на ценообразуване и реимбурсиране на лекарства, формиране и отчитане на публичните/бюджетните средства за здравеопазване в областта на лекарствата“, който се  осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския социален фонд.