Вие сте в: Начало // Всички публикации // Проф. Любомир Дянков навърши 85 години

Проф. Любомир Дянков навърши 85 години

Да разгадаваш светлината

Този тип юбилеи са винаги вълнуващи. Думите по такива поводи почти никога не достигат съвършенство. Неимоверно трудно е да се описва толкова богат, дълъг и пълноценен житейски път.

Вероятно е възможно да се започне от раздвоението на младежа, приет да учи литература в университета, но и издържал с отличие изпитите за медицина. Днес можем да гадаем дали литературата е изгубила. Но със сигурност можем да твърдим, че българската медицина, и конкретно образната диагностика, са спечелили от избора на Любомир. Защото науката и практиката в радиологията на границата на два века остават завинаги белязани от задълбочената работа, от неспокойните търсения, от приноса на лекар, учен и изследовател, цял живот изучавал и разгадавал светлината и сенките в човешкия организъм.

Обобщено може да се започне и от 1956 година, когато Любомир Дянков завършва медицина в София, започва по разпределение работа в Благоевград. Цялата група млади лекари тогава се придвижва на мотори до там и обратно до родната столица – млади са, дръзки са, изпълнени са с очаквания, учат с пълна сила сложните уроци на медицинската практика на живо, до леглото на болния, започват да разчитат сложните знаци на здравето и болестта.

После, в рентгеновото отделение на Трета градска в София се формират ориентирите на тясната специализация, тогава д-р Дянков започва своите тайнствени срещи с рентгенологията, открива своята професионална любов, на която остава посветен докрай.

Следващо предизвикателство, повратна точка е основаването на рентгеново отделение към новосформираната Университетска болница по ендокринология. Нови са възможностите за израстване, за преподаване. Примамлива е светлината на научното дирене, осъществявано в затъмнения кабинет, с все по-модерна апаратура, с разкриващи се тайнства в черно-белите образи на патологичните отклонения. Болницата по ендокринология, създадена от акад. Иван Пенчев, е благословена за младия учен и по друга причина. Там той среща своята Лили, биолог в съседна на кабинета лаборатория. Там открива своята лична любов, на която е верен завинаги. Сега – в годината на своя юбилей, Любомир Дянков пише: „Безкрайно съм благодарен на съпругата и дъщерите си за любовта, вниманието и грижите, с които през всички тези години бях обкръжен“.

Всъщност става дума за всички тези години упорит труд, в които – наред с клиничната работа – се появяват над 180 научни публикации на български, английски, руски, френски и немски език, както и 9 книги. Разработките са в приоритетни направления: мускулно-скелетна рентгенология и образна диагностика на ендокринни и метаболитни заболявания, методи за оценка на остеопорозата, рентгенова морфометрия в остеологията и техника на фин анализ на костната структура, рентгенова симптоматология на хормоналните остеопатии, лезии на скелета и меките тъкани при ХБН, визуализиране на туморите на ендокринните жлези. Постиженията на изследователя в сферата на ЕОП-фототехниката и върху диабетната остеоартропатия са цитирани в чуждестранни списания и европейски ръководства. Той е поканен лектор, докладчик и модератор на престижни международни форуми.

През всички тези години проф. Дянков активно съдейства за утвърждаването на българската школа в образната диагностика, днес той е високо ценен в Европейското дружество по радиология, в асоциации, съюзи и организации на много страни…

Светъл бе денят в далечната 1991 г., когато проф. Дянков дойде за пръв път в редакцията на „Форум Медикус“ като главен редактор на списание „Рентгенология/Радиология“. Така започна нашето сътрудничество. Проф. Дянков с тиха настойчивост и упорство, със стремеж към най-доброто и прецизна работа по всеки текст превърна списанието във водещо издание в научната медицинска периодика у нас. „Форум Медикус“ публикува рецензии за всеки брой и така стана писано свидетелство не само на утвърждаването на списанието, но и за развитието, напредъка и възхода на образната диагностика в нашата страна.

Оттогава и до днес всяка среща с проф. Любомир Дянков оставя незабравим пример за екипа на вестника – как с финес, ерудиция, със спокойствие и непримиримост към несъвършенството може да се постига повече и повече. Така се разви и утвърди нашето приятелство.

Юбилеят на професора със светлите очи е чудесен повод ние от „Форум Медикус“ да му благодарим. И да му пожелаем светлината да следва всяка негова крачка в бъдещето.

Дарина Стоева

Учител, който вдъхновява

Професор Любомир Дянков е знаковото лице на българската рентгенология, приобщило съсловието към радиологичната общност на Европа. Големият му принос в образователните дейности му донася най-широко уважение в радиологична Европа, както и високото отличие на Европейската рентгенология – медал на името на Boris Rajewsky, връчен на вълнуваща сесия в двехилядната зала, по време на Европейски конгрес по радиология във Виена.

Всеотдайност към професията и колегията, готовност за помощ към по-младите, изключителна коректност и благородство, широка култура –  всичко това – наред с качествата на учен  и преподавател, – определя изключителното уважение, с което се ползва сред поколения български рентгенолози. За мен лично проф. Дянков е примерът на учителя, който вдъхновява. Пример, който съм се стремял винаги да следвам .

Проф. Васил Хаджидеков

Всички се учехме от него

Един от най-прекрасните хора, с които съм имала шанса, късмета и честта да се срещна в живота си, е професор д-р Любомир Дянков, дмн. Със своите ерудиция, професионализъм, скромност, колегиалност, коректност, етичност, висок морал на човек и лекар, той винаги е бил пример за мен. Познавам проф. Дянков от над 30 години, когато започнах работа в Научния институт по ендокринология и геронтология като редовен аспирант. Работих известно време в лаборатория, която беше до неговия кабинет. Той умееше винаги да намери подход към всеки колега, да му помогне, да го окуражи. Спомням си задълбочените му професионални коментари при обсъжданията на клинични случаи в сряда, когато проф. Дянков анализираше рентгеновите снимки на пациентите и ние всички се учехме от него.

Той има голям принос в областта на костните промени при диабетно стъпало. С огромно удоволствие приех личните му диапозитиви за диабетно стъпало, които ми предостави неотдавна и които ще използвам в лекциите си по този въпрос, споделяйки неговия опит. През годините проф. Дянков искрено ме е поздравявал за професионалните ми успехи, което много ме е трогвало и е било стимул за развитието ми. И досега при всяка среща с проф. Дянков се възхищавам от него! В началото на годината участвах като лектор на курс за следдипломно обучение на Европейската асоциация за изучаване на диабета в Загреб. Професор по образна диагностика от Хърватия, след като разбра, че съм от България, веднага ме попита дали познавам професор Дянков. И когато му казах, че съм работила с него доста дълги години, той възкликна, че съм щастлива от възможността да си сътруднича с този световно признат експерт. Аз познавам и съпругата на професор Дянков – Лили, и винаги съм си мислила как животът е събрал тези прекрасни хора!

Не са много истинските хора, но проф. Любомир Дянков е ЧОВЕК с главни букви!

Прекланям се пред него! Пожелавам му да бъде жив и здрав още дълги години, тъй като ние всички имаме нужда от него!

Проф. Цветалина Танкова

Скромен и етичен колега

С проф. Любомир Дянков се запознах през 1985 г., когато в рамките на тогавашната Медицинска академия се включваха всички университетски болници в България. Със заповед на акад. Малеев бях прехвърлен на работа като доцент от катедрата по вътрешни болести на ВМИ – Варна, в Научния институт по ендокринология, геронтология и гериатрия – НИЕГГ. По-късно осъзнах, че поради предстоящото пенсиониране на редица известни специалисти в този научно-преподавателски институт, акад. Малеев е искал да подготви нови кадри в ендокринологията и геронтологията, за да има приемственост. Проф. Любомир Дянков ми направи още тогава силно впечатление със своята много висока компетентност в образната диагностика и постоянната връзка с лекарите от всички тесни специалности. Беше удоволствие да слушаме интерпретациите му на рентгенологичните снимки и задълбочената и обоснована връзка между рентгеновата находка и клиничната картина на  всеки пациент.

Наред с високата професионална ерудиция, той беше и незаменим учител не само на специализантите в болницата, но и на всички утвърдени вече лекари и преподаватели в НИЕГГ. Не мога да не отбележа, че проф. Дянков е много скромен и етичен колега. Никога той не се е самоизтъквал. Когато се налагаше да коригира допуснати пропуски или небрежност от някой лекар, той много внимателно го съветваше и показваше обосновано пропуските, без да го унижава пред колегите му.

Проф. Дянков се отличава и с много висока обща култура и всестранни интереси. Разговорите с него по различни теми винаги са били  удоволствие за мен и за хората около мен. Изминалите  години не са променили ни най-малко тази всестранно развита и високо компетентна личност. Той е пример за всички колеги, които високо го ценят и уважават.

Пожелавам много здраве и сили на проф. Дянков, за да бъде пример на всички лекари в този труден и много натоварен живот.

Проф. Драгомир Коев

Накратко за дългия път

За Любомир Дянков бях чувал, още преди да се запознаем. Един от колегите в болницата в градче на границата, където бях разпределен след като завърших медицина, ми разказваше за него. Те са работили заедно също някъде из дълбоката провинция.

Буквално дни след като постъпих в Университетската болница по ендокринология Любомир Дянков, тогава все още доктор, защити втората си дисертация. По онова време, та чак до 2011 година това бе изискване condicio sine qua non, без което израстването в науката беше невъзможно. Съвсем не както е сега – в наши дни.

Една негова особеност е неподправената радост от постиженията на колегите. Лично идваше при мен с неговата типична ведрина на лице, за да ме поздрави с всеки мой, дори и незначителен успех.

Любомир Дянков напредваше, но само той знаеше с какви усилия. Дълбоко в себе си изживяваше струпалите се проблеми. Ние можехме само да се досещаме за бремето, което му се бе стоварило и заплашваше неговия възход. Професор Дянков носи в себе си частица от мълчаливия стоицизъм на първите в историята християни. Благият му нрав не подхожда за сегашното настръхнало време на подмолности и грубост. Каменните колони и капители, очукани от времето, свидетелстват за миналото, но само фино обработеното злато, изровено нейде от пепелищата, събужда възхищение.

Прецизен в работата си, той неведнъж при обсъждане на диагнози създава впечатлението, че е несигурен и обстоятелствен. Но нали тъкмо в клиничната медицина колебанието понякога е за предпочитане пред прибързването!

Въпреки завидната възраст проф. Дянков продължава да се движи по билото на избраната от него професия. Мнозина работят, малцина творят.

Животът е интересен, защото истинските постижения не са всекидневие, а годините са озарявани от мъдрост, непостижима на младини…

Проф. Филип Куманов

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.