- Отитите представляват възпаление на слуховия анализатор, които в зависимост от топологията разделяме на заболяване на външното, на средното и на вътрешното ухо. Проблемът е особено актуален, защото именно през есенно-пролетния сезон възпаленията са най-чести. В зависимост от динамиката на протичане на заболяването отитът може да бъде остър и хроничен.

Най-честата причина за острата форма при отита на външното ухо е т.нар. фурункул, който представлява възпаление на мастните и на потните жлези. Характерното е, че започва със слаба болка, която с течение на времето е възможно да се засили. Не е придружен от заболяване на вътрешното ухо, въпреки че в редки случаи процесът може да пропагира назад към тъпанчето. Отитът на външното ухо се диагностицира най-често при оглед на самия слухов канал или когато във възпалителния процес са ангажирани лимфните възли, които дренират инфекцията от ушната мида и от външния слухов канал. Познава се още и при натиск на трагуса, когато болката се засилва.

В зависимост от стадия на заболяването се подбира и подходящото лечение. Така например в по-ранна фаза се прилагат загряващи и подсушаващи компреси, както и мазила, които водят до узряване на самия процес, спонтанна перфорация и изтичане на гнойта. Ако възпалението е авансирало, се осъществява инцизия с премахване на жилото на космения фоликул и с приложение на широкоспектърни антибиотици.

Другото остро възпаление на външното ухо е т.нар. отомикоза, която се развива вследствие на засягане на ушния канал от микотична инфекция. Известно е, че по принцип върху кожата съществуват сапрофити, които при интактна кожа не създават усложнения. При честото почистване на ушите обаче сапрофитите навлизат в ухото, размножават се и увеличават субективното чувство за сърбеж. Така се получава гъбичната инфекция. Характерното е, че може да бъде придружена от различни кокови инфекции – пневмококи, стрептококи и т.н., и процесът да се усложни. При чистите гъбични инфекции средното ухо не е засегнато, липсва и активация на лимфните възли. Диагнозата най-често се поставя чрез отоскопия – наблюдават се белезникави друзи, които обхващат канала. Лечението се извършва чрез почистване на друзите със спирт, както и с помощта на съвременни антимикотични медикаменти. Много важен момент от терапията е спазването на хигиенно-диетичен режим, което изключва всякаква възможност за самопочистване на ушите. Необходимо е също така ушният канал да бъде подсушаван (най-често с тинктура на Кастелани), защото влажната среда създава условия за развитие на гъбичните инфекции.

От хроничните инфекции на външното ухо можем да изтъкнем т.нар. екзема. Представлява възпаление, което ангажира кожната повърхност на канала, а в някои случаи – и на ушната мида.

Причините за инфекцията не са известни, но се знае, че могат да бъдат ендогенни и екзогенни. Ендогенни са факторите, свързани с нарушена свръхчувствителност на местно ниво по отношение на обмяната на веществата на организма. Характеризира се с повишена свръхчувствителност и увеличена дразнимост в участъците.

Екзогенните причини могат да бъдат най-разнообразни – обеци, шампоани, лакове за коса и т.н. Екземата се представя като залющване на външния слой или пък на ушната мида, придружено от сърбеж. Тези симптоми се наблюдават в началото на заболяването. В случай че не се вземат мерки, се стига до загрубяване на кожата с атрофично представяне на кожната повърхност. Лечението е трудно – прилагат се кортикостероиди под формата на мази, като е необходимо и спазването на хигиенно-диетичен режим в зависимост от причините.

При отита на средното ухо възпалението също може да бъде остро или хронично в зависимост от скоростта на протичане.

Основната функция на евстахиевата тръба е да дренира секрета, който нормално се секретира в клетките на тъпанчевата кухина, и в същото време да аерира цялото това пространство, за да може слуховият анализатор да изпълнява нормално своите функции. Когато функцията на евстахиевата тръба е нарушена, се стига до обтурация, блокиране на голямо количество трансудат (невъзпалителен секрет) с последващ оток на лигавицата на тъпанчевата кухина, което води до по-трудно раздвижване на слуховите костици и респективно – до ограничаване на слуха.

Най-честите причини за запушване на евстахиевата тръба са алергичният процес, засягащ горните дихателни пътища, а при децата – увеличената трета сливица и аденоидните вегетации. Причини могат да бъдат също туморни процеси в епифаринкса. При хроничните възпалителни заболявания от изключително значение е да бъде открита първичната причина за запушването, за да бъде проведено правилно лечение. Оплакванията при острото запушване на евстахиевата тръба водят до тежест в ухото, с ретракция на тъпанчето, съответно заглъхване. В случай че процесът на запушване продължи повече от два месеца, се променя характерът на трансудата – става по-голям като количество и по-гъст като консистенция. Вероятността той да се дренира самостоятелно през евстахиевата тръба е абсолютно невъзможна. Наблюдава се излив, при който трансудатът се вижда през мембрана тимпани, тя задебелява, помътнява, а анатомичните подробности също се замъгляват. Единственото лечение е да бъде извършена тимпаностомия – прави се парацентеза и се поставят дренажни тръбички, които имат за цел да осъществят вентилацията на тъпанчевата кухина. Терапията е трудна, като крайният стадий е развитието на тимпаносклероза, която за съжаление съвсем не е рядко срещана диагноза.

Възпалителните заболявания, които засягат самата тъпанчева кухина, също могат да бъдат остри и хронични. Острото възпаление обикновено преминава през три стадия. Така например при стадия на ексудация инфекцията пробива лигавицата на тъпанчевата кухина с клетките на възпалението, които ангажират както лигавицата на тъпанчевата кухина, така и едно съпътстващо възпаление на клетките на мастоидния израстък.

Най-честата възможност за осъществяване на острата инфекция е тубтимпаналният път– чрез хроничен синузит, ринит или ангина инфекцията може да достигне до средното ухо. Другият начин е хематогенният път, като това най-често се среща при детските инфекции – морбили, скарлатина и т.н. Средното ухо може да се зарази и посредством предварително налична перфорация, резултат от травма или от заболяване на ухото.

С развитието на възпалителния процес започва хиперемия на тъпанчето със замъгляване на анатомичните подробности, болният се оплаква от слаба, но прогресираща болка и заглъхване на ухото. Ако не бъдат взети мерки, процесът прогресира, образува се излив в тъпанчевата кухина, който в по-късните стадии става гноен, изчезват анатомичните подробности, лигавицата се зачервява и е налице възможност тя спонтанно да перфорира, при което се получава т.нар. цицковидна перфорация. Лечението е активно, като се осъществява ранна парацентеза с аспирация на гнойното съдържимо, взема се секрет за микробиологично изследване и в зависимост от резултатите от антибиограмата се назначава антибиотична терапия, както и редовно почистване на тъпанчевата кухина от секрета.

Важно е да се знае, че инфекцията на ухото винаги е съпътствана от въвличане на мастоидния израстък във възпалителния процес. Въпреки въвеждането на нови антибиотични препарати, съществуват и условия за появата на т. нар. интракраниални усложнения, които се срещат по-рядко при острите отити.

Интракраниални усложнения могат да бъдат представени като: епидурален абсцес – набиране на гнойна колекция между твърдата мозъчна обвивка и костната стена; субдурален абсцес между мозъчните обвивки; синус сигмуидеус – образуване на тромбоза на синуса от възпалителния материал и разпространение на тромба през артериалната система до всички органи (синусотромбоза). Други вътречерепни усложнения са: т.нар. пахименингит; развитие на малкомозъчен и голямомозъчен абсцес, в зависимост от това дали е засегната задната или средната черепна ямка.

Екстериоризацията на възпалението на мастоидния израстък може да бъде както по отношение на горната стена, така и на долната повърхност на мастоида. В този случай е налице проникване на гнойната инфекция в дълбоките шийни фасции, като възможността за развитие на медиастинит е твърде реална. Когато инфекцията засегне задната стена на мастоидния израстък, инфекцията се концентрира в тилната част на черепа и тогава могат да бъдат опипани самите гнойни участъци. Този процес може да екстериоризира в задушната област с излизане на ушната мида напред и спадане на горната задна стена на външния слухов проход. Когато мастоидът засегне горната част на слуховия канал, възможно е да се самодренира чрез пробив на горната задна стена на костния канал на външния слухов проход. Може да засегне също така и зигоматичната кост.

Най-честата причина за интракраниалните усложнения е хроничното възпаление на средното ухо с развитието на т. нар. холестеатом – образувание на горната част на тъпанчевата кухина. Холеастомът има възможност да уврежда костта както на цицковидния израстък, така и на средното ухо – в зависимост от посоката на пораженията са налице и съответните усложнения. В случай че холеастомът пробие костната капсула на лабиринта, се развива заболяване на вътрешното ухо – лабиринтит. Ако пък се насочи към горната повърхност, която граничи с ендокраниума, започват ендокраниалните усложнения, като например епидуралния абсцес – набиране на гной между костта и твърдата мозъчна обвивка. За това заболяване няма специфична клинична картина и диагнозата най-често се поставя на операционната маса. Друго усложнение е резултат от засягането на синус сигмуидеус. Обикновено инфекцията започва като възпалителен процес, който с течение на времето обхваща външната и вътрешната стена на синуса, а в по-късните стадии води до образуване на тромб. Той може да се разнесе както каудално, така и краниално – най-често по посока на вена югуларис интерна. Ако обаче тромбът е съпътстван от някаква кокова инфекция, тогава той се размеква и започва емболизация на процеса в артериалната система и разнасяне на гнойни метастази във всички органи. При пациентите са налице постоянно висока температура, обща отпадналост на организма, промяна на кожата, на дишането, на флуктуационните проби. Лечението се осъществява оперативно, в комбинация с мощна антибиотична терапия.

При пациентите с голямомозъчен абсцес (когато е засегната средната черепна ямка) са налице общите симптоми на възпалението – главоболие, повишено налягане в ендокраниума, висока температура. На по-късен етап се наблюдава хронично огнищна симптоматика с развитието на афазии. Така например при сензорната афазия болният не би могъл да назове името на определен предмет, но може да каже за какво служи. Съществува и т.нар. моторна афазия, при която пациентът чува, но не може да разбере какво му се приказва – контактът с него става труден. Лечението на това състояние се извършва чрез радикална трепанация, почистване на твърдата мозъчна обвивка, вземане на микробиологична проба, както и венозно назначаване на широкоспектърни антибиотици.

Възпалението на вътрешното ухо или лабиринтит е третата форма на отита. Характеризира се с вътрешновестибуларни нарушения, които се изразяват в намаление до пълна загуба на слух, със засягане на т. нар. невросензориум. Във възпалителния процес е въвлечен и вестибуларният апарат, който се проявява със: спонтанен нистагъм, нарушена походка, патологични проби, адиадохокинезия. При лечението се прилага радикална трепанация с почистване на гнойното огнище в областта на костната капсула и мощна антибиотична терапия. При вътрешния отит също са налице няколко форми в зависимост от динамиката на процеса. Така например фудроянтният лабиринтит протича много манифестно, задължително с усложнение от гноен менингит, приключва за няколко дни, като изходът е летален. Съществува и по-бавно протичаща форма на усложнението. Възможно е също така лабиринтитът да бъде ограничен в определен участък или да засяга целия организъм.

Менингитът е друго от усложненията на вътрешния отит – посредством дуплус вестибули инфекцията може да достигне до мозъчните обвивки. В случай че вътрешният слухов проход бъде засегнат от възпалението, също може да бъде предпоставка за менингит.

В микробиологично отношение най-честият причинител на възпалението са пневмококите. Клиничната картина се представя от интоксикацията и от повишения вътречерепен натиск. На интоксикацията се дължат високата температура, отпадналостта, загубата на съзнание. При повишения вътречерепен натиск е налице главоболие, т.нар. лодковиден корем, упорито гадене и повръщане, което не се повлиява от традиционните медикаменти, светобоязън, опистотонус – огъване на тялото под формата на дъга, резултат от дразненето на коренчетата на гръбначномозъчните нерви. Клиничната картина е много типична и не може да бъде сбъркана, но е необходимо да се уточни дали става дума за епидемичен менингит или за менингит от ушен характер. Това става ясно чрез извършване на отоскопия, назначаване на рентгенография по Шулер или томография.

Оперативното лечение включва радикална трепанация с почистване на огнището в областта на възпалението, назначаване на антибиотици.

Д-р Николай Русеков – специалист по УНГ болести в Клиниката по алергология в УБ „Александровска