Вие сте в: Начало // Всички публикации, Научно-приложни статии // Държавата е длъжник на рисковите новородени

Държавата е длъжник на рисковите новородени

Майчиното и детското здравеопазване са основен приоритет на МЗ. И това е логично, дори без да говорим за децата като за бъдещето на нацията, а само с езика на цифрите – те представляват 20% от общото население на страната. Затова и Българската асоциация по неонатология си е поставила основната цел да следи преди всичко неонаталните показатели – раждаемост, перинатална смъртност, неонатална смъртност, както и показателите, определящи прираста на нацията.

Раждаемостта през последните години показва тенденция към повишаване, но все още не сме достигнали нивото на 1990 г., когато тя бе 12.1/1000. През 1999 г. спадна до 8.8/1000, а от 2004 г. насам отбелязва растеж. За 2009 г. тя е 10.7/1000.

На фона на това повишаване обаче относителният дял на рисковите новородени деца се задържа значително висок. Преждевременно родените деца през 1990 г. бяха 7.8/1000, през 2000 г. – 10. 2, през 2004 г. достигнаха 11,6/1000. От 2007 г. този показател започна да намалява и през 2009 достигна 8,5/1000. Въпреки това процентът е по-висок от европейските показатели и се наложи да направим ревизия на определението за новородено дете. Преди за живородено дете се приемаше дете, родено над 1000 г, а сега се приема тегло над 600 г и възраст – над 22-ра гестационна седмица. С тази промяна ние се изравнихме с европейските критерии. След регламентирането на програмата за ин витро фертилизация обаче относителният дял на преждевременно родените деца нараства, защото все по-често се среща многоплодна бременност, а тя понякога налага преждевременно раждане.

Перинаталната детска смъртност е съвкупност от процента на мъртвородените деца и на ранната неонатална смъртност, т.е. починалите деца до 7-ия ден след раждането. През годините от 1990 насам перинаталната смъртност беше висока и се движеше в рамките от 15 – 11/1000 живородени. През 2008 г. тя отбеляза спад до 10.5/1000. През 2009 г. обаче отново се повиши до 11,3/1000. Регистрираното намаляване ясно отчита неонаталните показатели, но процентът на мъртвородените деца продължава да бъде висок. Това показва, че трябва да се търсят и причини, свързани с грижите за бъдещите майки, което е ангажимент на акушеро-гинекологичната помощ.

Неонатологията у нас има сериозни постижения както по отношение на ранната неонатална смъртност, така и на общата неонатална смъртност. През 1990 г. показателят бе 7.7/1000, а през 2009 достигна 5.4, което е в унисон с европейските постижения. Затова искам да акцентирам върху ролята на неонатологичната общност като фактор, който оценява помощта за рисковите новородени като голям резерв за намаляване на детската смъртност. На първо място още през 1993-1995 г. насочихме вниманието си върху структурирането на неонатологичната дейност по подобие на добрите практики в Европа. Проведохме серия форуми за обучение на кадри, което се отрази благоприятно върху организацията на неонаталната помощ. С времето успяхме да утвърдим специалността като самостоятелна и осигурена с висококвалифицирани кадри. Основната цел бе осигуряване на своевременни адекватни грижи за новородените в първите пет златни минути, т.е. подобряване на първичната реанимация във всички родилни отделения.

През 2002 г. създадохме френско-български проекти за актуализация на протокола за първичната ресусцитация в родилните зали и с помощта на френските колеги ги оборудвахме с най-необходимата апаратура за възстановяване на преустановени основни жизнени функции. Снабдихме всички неонатологични звена с АМБУ за подпомагане на дишането, както и с ларингоскопи при евентуална необходимост от интубация. Скоро след това неонаталната общност отчете намаляване на ранната неонатална смъртност. Добрите резултати ни мотивираха да продължим партньорството с колегите от Франция и да реализираме проектите за нозокомиалните инфекции и за неонаталния респираторен дистрес синдром с внедряване на сърфактант терапията. Резултатите бяха рязко намаляване на преждевременно родените деца с неонатален респираторен дистрес синдром от 22% на 7.1%.

Насочихме вниманието си и към организацията на неонаталната помощ по медицинския стандарт от 2002 г., който наскоро бе актуализиран. В него по европейски модел бяха структурирани неонатологични звена на три нива. Всички те бяха окомплектовани по съответните критерии, но все още организацията на работа търпи критика. Недостатъчен е броят на лекарите, които имат неонатологична специалност. По-големият проблем обаче е липсата на достатъчно специалисти по здравни грижи. Техният труд е изключително важен за рисковите новородени деца. Затова сега полагаме усилия да „произвеждаме” бакалаври, които биха желали да работят в тази сфера. Разбира се, мотивацията им не се изчерпва само с обич към новородените, тя трябва да бъде подплатена и с финансов стимул за денонощния високотехнологичен труд, който ще полагат. Едно бебе не може да извика, да даде знак, че страда. Състоянието на жизнените му функции се регистрира на мониторите, които постоянно се наблюдават. Но най-вече се разчита на „живите” монитори – медицинската сестра и акушерката. Текучеството сред тях обаче е много голямо. Съществуват нормативи за полагане на рутинни грижи с най-нисък праг на съотношение лекар – сестра или акушерка – 1:2. Реалността обаче е друга. В страната вече се затварят неонатологични отделения поради липса на персонал, а на много места съотношението е 1:0.8 – 1:1.2. Особено в звената, в които се полагат специални грижи – активно мониториране, постоянна венозна инфузия, фототерапия, съотношението трябва да бъде 1: 3. А за интензивно лечение – 1:4. Сега тези нормативи са неизпълними. До голяма степен реализацията им зависи от държавата, от мениджърите на болници, от лобито на неонатолозите в държавните институции и в парламента.

Известно е, че неонатологичният труд е най-ниско платен. Педиатричните и неонатологичните клинични пътеки са най-ниско финансирани и това демотивира персонала, който все повече търси реализация в чужбина. Държавата не ни подпомага. Оборудването на отделенията със съвременна техника на практика е осигурявано от фондации, Българската Коледа и различни хуманитарни акции, и то благодарение на активните усилия на Българската асоциация по неонатология.

Успехите на неонатологията могат трайно да бъдат реализирани само ако получим подкрепа от институциите, които отговарят за спешната помощ, за неонаталния транспорт и за структурите за инвазивно лечение, които да получат специален статут на финансиране. МЗ може да помогне, като направи национален регистър на рисковите новородени деца, с който да подсигури работата ни с база данни за по-точно определяне на потребностите за рисковите деца, както и за осъществяване на съответния контрол.

Проф. Емилия Христова

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.