Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Всички сме неудовлетворени

Всички сме неудовлетворени

Вече години наред всички професионалисти от системата на здравеопазване в България изразяват недоволство от случващото се. Това бе основната причина да напусна хубавата си професия, за да дойда да администрирам. Това е нещо, което не съм правила, но мисля, че ще се справя добре.

Промени са нужни във всички сфери на здравеопазването у нас – в доболничната помощ, в обучението по медицина, в работата с медицинските сестри и т.н. Неведнъж съм казвала, че всеки ден един български лекар напуска страната. Защо? Защото всички ние сме неудовлетворени от работата си тук, в тази система на здравеопазване, която е крайно време да реформираме.

Необходимо е да бъдат приети национални програми за хроничните заболявания, както и да обърнем внимание на скрининговите програми. Най-честата причина за смъртност в България са сърдечно-съдовите, следвани от онкологичните заболявания. В тези две сфери трябва да работим много усърдно, за да овладеем положението. Не по-малко важни са електронното здравеопазване, както и възможностите за въвеждане на втори и трети осигурителен стълб.

Основната ми задача през следващите месеци обаче ще бъде болничната реформа. Тя не може да се случи едномоментно, но в моите оптимистични прогнози се надявам до края на годината да приключи успешно. Промяната ще бъде реализирана в редица стъпки.

Статистиката сочи, че 84% от болните, които се преглеждат при ОПЛ, са насочвани към специалист в извънболничната помощ или директно към болница. С други думи, личният лекар се прескача в известна степен или той не решава проблема. Неслучайно констатацията на Eurostat показва, че у нас хоспитализациите увеличават прогресивно и от 1,2 млн. през 2001 г. нарастват до 1,85 млн. през 2009 г. Това означава, че всеки четвърти българин е постъпвал в болница. Защо? Изследването и диагнозата за функциите на щитовидната жлеза например в амбулаторни условия струва 50 лв. – за хормоните и за една консултация при специалист ендокринолог.

Уви, у нас тази диагноза се поставя в болницата, а пътеката струва 300 лв. На практика изразходваме шест пъти повече средства. Това е истината днес. И хоспитализациите се увеличават. Ние хоспитализираме болни, за да сложим прости диагнози и да извършим прости процедури. Данни на Eurostat показват, че само в България този показател нараства.

СЗО алармира, че докато през 1990 г. делът на хроничните заболявания е бил в света 45%, то през 2020 г. се очаква той да бъде от две трети до три четвърти от всички заболявания. Това се дължи на факта, че в цял свят населението застарява.

И как се готвят другите държави? Те съкращават броя на леглата за активно лечение. Така например от 1990 г. до 2004 г. Естония е намалила леглата си в болниците за активно лечение с 60%, Финландия – с 50%, Франция – с 35%, Унгария – с 15%. Намален е и средният престой на пациентите в лечебните заведения във всички тези страни.

Още през 2007 г. Световната банка ни препоръчва 3,5-4 легла на сто души. Статистиката обаче показва, че ние разполагаме с най-много легла за активно лечение от всички други страни. По този показател дори Македония е по-европейска държава от нас. От друга страна, броят на леглата за долекуване е най-нисък. И дори не става дума за легла за долекуване, а за рехабилитационни легла. Същността на нашата реформа се състои именно в това – да увеличим броя на леглата за долекуване за сметка на леглата за активно лечение.

Ние ще вземем част от леглата за активно лечение и ще ги направим на легла за долекуване. Нищо повече. В това се състои болничната реформа. От първия ден, в който поех поста министър на здравеопазването, ясно заявих, че болници няма да бъдат закривани. Ние просто ще сменим типа на дейност на тези лечебни заведения.

Бих обърнала внимание и на съотношението между доболничната и болничната помощ. В България в доболничната помощ се лекуват около 24% от пациентите, докато в Европа те са 31%. Необходимо е да увеличим този дял, да укрепим доболничната помощ и да изнесем голяма част от дейностите извън лечебните заведения. Това би могло да стане.

Четири са задължителните условия за преструктуриране на болничното здравеопазване: ясна стратегия; политическа подкрепа; мерки за преструктуриране; потребности от инвестиции.

Необходимо е да се прегледа къде са налице дублиране, ефективност, кадри. Изключително тежък проблем се явяват кадрите. Не мога да допусна съществуването на отделения, в които липсват достатъчен брой специалисти. Как си представяте детско хирургично отделение, в което да няма специалист, който да погледне детето и да констатира, че то е за операция.Това е недопустимо.

Все още е ненормална обстановката и по отношение на броя на болниците на 100 хил. души население. В България функционират над 400 лечебни заведения, което, съпоставено с останалите европейски страни, е много повече.

Сериозен проблем за държавата е броят на болничните лекари, които прогресивно намаляват. В момента разполагаме със „снимка” на системата. Държа да подчертая, че става дума за здравна карта на отделните области. Ние изпратихме тази „снимка” на директорите на РЦЗ и ги помолихме да направят предложение как да реформират структурите в своята област. Някои от тях свършиха много добра работа, но други си превишиха правата или просто не разбраха за какво става дума. За пореден път ще повторя, че болници няма да бъдат закривани. Задачата на директорите на РЦЗ е да върнат обратно информацията с предложенията и централната комисия да ги разгледа, област по област, като представи собствени идеи.

Впоследствие процедурата изисква срещи с областните комисии, които по Закона за лечебните заведения са оглавявани от областния управител и включват кметове, представители на БЛС, на БАПЗГ, на БЗС, на синдикати и т.н. Описвам всичко това, защото до мен достигна информация, че някои директори на РЦЗ извършват дейност, за която не са упълномощени. Те са нашата връзка с областта и само са помолени да дадат предложенията. Нищо повече.

Моментната снимка на болниците показва, че средно за страната 14% от лекарите са в пенсионна възраст, 15% са без специалност, а в същото време е налице късна специализация. Така например в Софийска област лекарите пенсионери са 27%. Наред с това съществуват лечебни заведения, в които този процент е катастрофално висок – 44%, 36%, 29%. Нашите опасения са, че наличието на много пенсионери в системата води до нейната дестабилизация. Това е много опасна ситуация.

Най-малък процент лекари над 60-годишна възраст работят в Стара Загора, а най-много в Кърджали и Силистра. Ще посоча пример от моята специалност, тъй като доскоро оглавявах Дружеството по ендокринология. Установихме, че към днешна дата 76% от всички активни ендокринолози са на възраст между 40 и 60 години. Направих си труда да се поинтересувам каква ще бъде картината след 10 години. Тогава две трети от ендокринолозите ще бъдат на възраст между 50 и 70 години.

Затова е необходимо да вземем мерки лекарите да започнат да специализират веднага след завършване на университета. В противен случай рискуваме да останем без специалисти. Това, което в момента се случва – лекарите да стават специалисти на 40 години – не е полезно за държавата. Не е полезно и за самия лекар, защото твърде късната специализация скъсява времето за активна работа.

Както споменах, 15% от лекарите са без специалност. Оказа се, че най-малък е процентът на специалистите в Пловдив – около 70%, а най-голям във Велико Търново, в София, Варна и Бургас – между 88 и 94%.

Както е известно, Национални здравни карти бяха изработвани през 1999 г., през 2003 г. и през 2005 г. Те обаче не бяха задължителни. Бъдещата здравна карта ще бъде задължителна. Другият нов момент е, че в нея ще бъдат заложени освен минимален (както бе досега), така и максимален брой легла. Това е изключително важно, защото ние ще можем добре да знаем и да контролираме какво имаме в „портфейла” си.

Медицинските стандарти са нещото, което стои в основата на изграждането на новата национална здравна карта. Националната карта ще бъде съвкупност от всички 28 областни карти. Медицинските стандарти са изработени от съответните дружества. Това е наложително, за да се изравним с европейските изисквания за работа в областта на здравеопазването. Стандартите са публикувани в „Държавен вестник” и за нас те вече са закон. Облягайки се на тях, ние работим върху националната здравна карта.

Наясно съм, че мнозина от директорите на лечебни заведения се вълнуват от нивата на компетентност. На равнище общинска болница нашите изисквания са силно занижени. Условията се повишават на второто ниво, което обхваща областните лечебни заведения, а за университетските и националните специализирани болници изискванията са най-високи – брой специалисти, налична апаратура, обем дейност. Да вземем за пример хирургията. На лечебните заведения от третото ниво ще разрешим да извършват съвсем малък процент от по-леките операции (10-15%), колкото да се обучават студентите и специализантите. Но тези интервенции няма да бъдат основна част от работата.

При определянето на потребностите от болнична медицинска помощ ние се опираме освен на минималния и на максималния брой болнични легла, на тяхната използваемост. Данните сочат, че през 2004 г. използваемостта на болничните легла в страната е 78%. Целта е тя да бъде между 75 и 80%.

Структурата на болнични легла за активно лечение предвижда 50-60% да бъдат терапевтични: 10-15% – педиатрични; 20-25% – хирургични; 10-15% – акушеро-гинекологични. Предвидено е допустимо отклонение от 5% от посочените параметри, а до 25% от болничните легла за активно лечение могат да бъдат преразпределени динамично, като болните бъдат насочени към болница в друга област – в случаите, в които е необходима сложна процедура. Държа да подчертая, че всички предложения са заимствани от европейските практики.

Тези болнични легла, които не могат да покрият изискванията за квалификация в съответната структура, ще бъдат преобразувани в легла за долекуване и продължително лечение. Възможно е това да бъдат цели болници или някои отделения. Възможностите са големи.

Вторият принцип, който спазваме, е във всички общински болници да осигурим три типа легла – терапевтични, педиатрични и неврологични. Известно е, че вътрешни болести е най-широко разпространената и необходима в практиката специалност. Категорична съм, че трябва да осигурим нашите деца. Именно по тази причина няма да се заглеждаме чак толкова в обема дейност, който осъществяват педиатричните отделения. Спряхме се на неврологичните легла, защото страната ни заема едно от водещите места по брой на мозъчните инсулти. Дали ще има хирургични, акушеро-гинекологични или легла за други специалности, зависи от конкретния случай – от обема дейност, от броя на специалистите, от наличието на сектор за интензивно лечение и на микробиологична лаборатория. Ако всички тези условия са налице, нищо не пречи в общинската болница да функционира адекватна хирургия.

Много коментари бяха направени и относно определения обем дейност – 1000 операции и 300 раждания. Хирургът трябва да се упражнява всеки ден, за да не му трепне ръката. Следователно, той трябва да има достатъчно обем, за да могат пациентите да му се доверят.

При диспансерите нещата са малко по-сложни. Ние ще ги подтикваме да откриват центрове по съответните специалности или да се влеят като отделения в областните лечебни заведения. Някои от онкологичните диспансери обаче са в отлично състояние – разполагат със специалисти, с модерна апаратура, организацията е добра. Очевидно е, че те ще трябва да останат да функционират като специализирани онкологични болници. Не бива да пренебрегваме и факта, че в момента политиката на МЗ е много открита в областта на онкологията. Това ще бъде нашата задача през тези месеци.

Болничните структури, които ще бъдат преструктурирани, ще получат средства. За преструктуриране са предвидени 295 млн. лв. От тях около половината – 147 млн. лв., са за общинските болници. Условието на министър Плевнелиев обаче е, най-късно до 30 юли да му изложим списък – какво е необходимо и за коя болница. Затова трябва да решим въпроса бързо. Още 148 млн. лв. ще бъдат отделени за високотехнологично оборудване на избрани центрове, които ще бъдат включени в националната стратегия на МЗ.

Министър Анна-Мария Борисова

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.