Вие сте в: Начало // Всички публикации // Кой и как прилага хомеопатично лечение?

Кой и как прилага хомеопатично лечение?

Години наред сме свидетели на безпрепятствено практикуване на метода хомеопатия от хора, които не само не са лекари, но и нямат никакво медицинско образование. Те се рекламират в интернет и в медиите, пишат статии, издават книги, регистрират сдружения и организации, провеждат семинари и онлайн обучения за други хора без медицинска квалификация.

Явлението е добило застрашителни размери, въпреки че в Закона за здравето този въпрос е регламентиран категорично и ясно. В глава 6, чл. 167, алинея 2 е записано:

„Право да практикуват хомеопатия имат български граждани и граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ по професионално направление „Медицина“ или „Дентална медицина“.

Практикуването на медицински метод от хора без лекарско образование е рисково за здравето на българските граждани, защото поради липсата на квалификация е невъзможно извършването на адекватна диагностика и преценка кога състоянието на пациента позволява лечение само с хомеопатия, и кога тя може да се прилага като допълващ метод. Това съответно води до опасно забавяне на първата консултация с лекар и затруднява цялостния лечебен процес.

Известно е, че са налице и други, влизащи в разрез със съществуващите законови разпоредби практики като изготвяне на медикаменти в домашни условия от самопровъзгласили се „лечители“ – хомеопати, и директната им продажба на пациента.

Има ли надежден механизъм за контрол на тези опасни практики? В Закона за здравето са предвидени санкции и институции, които да предотвратяват подобни практики.

Днес е време тези въпроси да бъдат зададени на висок глас, тъй като са от изключително значение за осигуряване безопасността на пациентите.

В същото време има стотици лекари хомеопати, които практикуват метода съобразно изискванията на закона. Повече от 300 лекари членуват в Българската медицинска хомеопатична организация /БМХО/, която е колективен член на Българския лекарски съюз. БМХО е призвана да защитава правата на лекарите хомеопати, а с това и правото на пациента да получава квалифицирана лечебна помощ.

Време е да се говори открито.

Практикуване в противоречие със закона е обществено опасно

Адвокат д-р Мария Петрова отговаря на въпроси на „Форум Медикус“

– Уважаема д-р Петрова, нека започнем с въпроса регламентирано ли е законово приложението на хомеопатичния метод на лечение в България?

– Разбира се, хомеопатията е регламентирана. Нейната регулация е застъпена в Закона за здравето, „неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве“- чл. 166, т.4 от Закона. Бих искала да обърна специално внимание, че законодателят ни не я определя като лечебен метод, а като такъв, който благоприятно въздейства – това е важно с оглед характера ѝ, както и очакванията на пациентите/болните.

Може би тук е мястото да направим едно много важно пояснение. В действащата нормативна уредба няма легална дефиниция за понятията „лечение“ и „ лечебен метод“. И двата термина обаче намират широка употреба в редица законови и подзаконови нормативни актове. От своя страна по смисъла на Наредба № 7 01.03.2005 г. „неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху човешкото здраве“ е метод, който се характеризира със следното:

-        не е включен в учебните програми на висшите медицински училища;

-        не трябва да предизвиква влошаване на здравословното състояние на гражданите;

-        използва се единствено с цел постигане на благоприятно въздействие върху човешкото здраве.

Редом с хомеопатията, като неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното човешко здраве, Законът за здравето в чл. 166 посочва още акупунктура, акупресура, диетика, лечебно гладуване, използване на нелекарствени продукти от органичен и минерален произход, и др.

– Кой може да практикува хомеопатия?

– За разлика от останалите методи за благоприятно въздействие върху човешкото здраве, които изброих, хомеопатия може да практикува единствено и само лице, което е:

1. Български гражданин, гражданин на държава – членка на ЕС, държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария.

2. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по професионално направление „Медицина“ или „Дентална медицина“- чл. 167, ал. 2 от Закона за здравето. т.е. хомеопатията е единственият неконвенционален метод, който се практикува само от лекари!

Това обаче да бъдеш лекар не е достатъчно, за да се практикува хомеопатия. Законът задължава лицата, които практикуват хомеопатия, да се регистрират, като може да им  бъде отказана регистрация. Ако един лекар вече има регистрирана практика, за него няма законова пречка да може да предписва хомеопатични лекарствени продукти без допълнителна регистрация на такава дейност.

Хомеопатията не е нелегална, може да се извършва само от лекари, които са регистрирани. Има ли и други изисквания към тяхната работа? Какво може да информира болния дали някой има или няма право да практикува, къде той да провери това, преди да се довери?

– Регионалната здравна инспекция води публичен регистър на всички лица, практикуващи неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, включително и хомеопатия. Всеки лекар, който е регистриран и практикува хомеопатия, предоставя в регионалната здравна инспекция нарочна книга на посещенията, която се прошнурова, подпечатва и регистрира от РЗК. Книгата за посещения следва да съдържа информация за датата и поредния номер на посещението на всяко лице, потърсило практикуващия хомеопатия, индивидуализиращи данни за това лице, неговите оплаквания и предписаните хомеопатични продукти. Това позволява на регионалната здравна инспекция да контролира дейността на лицето, практикуващо хомеопатия, като органите на инспекцията имат право по всяко време да я изискват.

Лекарите, практикуващи хомеопатия, по закон са длъжни да разясняват подробно на гражданите, потърсили помощта им, какъв е очакваният резултат от прилагането на метода и да получат изрично писмено съгласие на лицето за неговото приложение. В своята практика могат да използват единствено разрешени за употреба хомеопатични лекарствени продукти, като изрично се забранява всякаква форма на въвеждане в заблуждение на лицата, потърсили тяхната помощ за възможностите, по които хомеопатията може да повлияе върху здравословното им състояние. Т.е. всякакви „самозванци“, „билкари“, „чудаци“, „магове“ и други лица, на които думата хомеопатия им звучи много престижно и избират да я ползват, за да придадат значимост, тежест на работата си и да убедят гражданите във възможностите си, трябва да знаят, че това тяхно поведение е в противоречие със закона.

– Свидетели сме на рекламиране на дейността на хомеопати, които не са лекари. Тяхната практика очевидно е в разрез със закона. Има ли механизъм за контрол и санкциониране на подобни практики? Коя институция трябва да прилага този контрол?

Разбира се, държавата се е погрижила за това, но се изискват огромно съдействие и внимание от страна на гражданите, които следва да сезират съответните институции. Тези хора, които представят себе си за „хомеопати“, а не са лекари, могат да бъдат съдени дори за измама, а човешкият живот и здраве не бива да бъдат излагани на толкова рискова карта. Всеки гражданин, който е избрал да довери здравето и благополучието си на някого, трябва най-малко да е проверил каква квалификация има. Последиците от „сляпото“ доверие могат да имат много негативни, дори фатални резултати. Медицинската общност също трябва да вземе мерки, за да пресече действие на подобни „самозванци“, защото най-малкото също става потърпевша от негативните резултати от техните действия. Сезирането на регионалните здравни инспекции винаги е една полезна първа стъпка в подобни ситуации, защото рекламирането на подобни дейности също не е позволено от закона. В  Закона за здравето е уредена специална административнонаказателна отговорност за лица, практикуващи хомеопатия в нарушение на законовите изисквания- чл. 227. Предвидената санкция е глоба, чийто размер може да достигне 5000 лв. В определени хипотези от тези лица може да се търси дори наказателна отговорност.

В интернет бързо и лесно може да бъде намерена информация, вкл. и кратки филмчета, показваща хомеопатични обучения, в които нелекари обучават нелекари. Има ли механизъм за контрол на подобно „обучение“?

Това е много плашещо. Това показва изключително ниска здравна култура и много занижен контрол, които никога не дават добри резултати както за индивидуалното, така и за общественото здраве. Подобни пазарни практики могат да бъдат пресечени на много нива. Но смятам, че активна позиция от страна на медицинската общност и гражданите винаги би била полезна. Дали ще се сигнализира в Министерството на здравеопазването, дали в регионалната здравна инспекция, дали ще се сезира прокуратурата, защото може да се окаже, че се извършват престъпления като измама, злепоставяне и др., зависи от конкретиката на случая. Но ако тя противоречи на закона, следва да се търси съответната отговорност. Важно е да има активна позиция в борбата срещу подобни изяви, защото те не са просто безобидна информация, а си поставят цели и залагат обещания, които няма как да бъдат постигнати, още повече, че са и опасни.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.