Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Медицинската сестра у дома

Медицинската сестра у дома

Неотдавна Комисията по здравеопазване към Народното събрание прие на първо четене поправка в Закона за здравето, с която се урежда възможността медицинските сестри да предоставят грижи по домовете, „Форум Медикус” (бр 32/2010 г.). Специално за вестника председателят на БАПЗГ проф. Станка Маркова коментира необходимостта от промяната, както и вижданията на съсловната организация за развитието на здравните грижи у нас.

Надяваме се на по-голяма подкрепа

- Идеята за сестрински грижи по домовете не е нова за България. Внасяхме предложението в два поредни парламента, но за съжаление не намирахме подкрепа нито от МЗ, нито от депутатите. Изключително сме удовлетворени, че най-накрая срещнахме разбиране в лицето на настоящия здравен министър. От БАПЗГ бяхме изпратили писмо до МЗ, проф. Борисова ни покани на среща, сподели, че е впечатлена от холандския опит в тази сфера и обеща подкрепа. Както е известно, поправката в Закона за здравето бе приета на първо четене. Това ни дава надежда, въпреки че очакваме да има опозиция, защото в момента голяма част от процедурите се осъществяват от личните лекари. Според мен обаче конфликт на интереси не съществува и на общопрактикуващите лекари може да продължи да им бъде заплащано, ако извършват съответните манипулации по домовете. Но данните сочат, че България е единствената държава, в която в извънболничната сфера липсват структури за сестрински грижи по домовете.

Искам да припомня, че още по времето на ОДС след много усилия успяхме да прокараме в закона идеята за създаване на акушерски практики към ДКЦ. Идеята бе акушерките да откриват бременните жени рано, да ги наблюдават, да ги насочват към лекар и след раждането да ги посещават. Защото в наши дни много от жените не раждат в собствения си град и след като бъдат изписани, трябва да бъдат посетени от някого. Парадоксът е, че новородените не са здравноосигурени, защото все още нямат ЕГН. В такъв случай, ако една родилка иска да бъда посетена, е необходимо да си плати. В София и в големите градове хората, които имат възможност, си плащат и викат лекар. Но съществуват някои неща, за които не е необходим лекар – например как да бъде къпано бебето. Това е работа за акушерката. Тази дейност е уредена законодателно от три години, но не е разкрита нито една практика, защото все още не е ясно кой ще заплаща.

Именно финансирането бе един от въпросите, които обсъждахме с министър Борисова. Така например някои пациенти след операция не е необходимо да прекарат една седмица в болница за долекуване само за да им махнат конците. Всеки, който има условия, ще предпочете да си отиде вкъщи. Същото важи за някои болни след инфаркт, инсулт, както и за родилки. Но е необходимо те да бъдат посетени у дома от медицинска сестра, фелдшер или акушерка, които да извършат съответните процедури.

Тази дейност би излязла много по-евтино, защото в болниците за долекуване лекарствата, отоплението, храната и поддръжката изискват средства. А и болните ще лежат по-дълго. Убедена съм, че голяма част от населението ще предпочете грижите по домовете – след като са ясни диагнозата и лечението, пациентът се нуждае само от рехабилитация, от превръзване, от инжекционно поставяне на лекарствата или да се следи дали си взима медикаментите. Тези хора са осигурени и имат право на такава грижа.

Оплакваме се, че в България е налице свръххоспитализация. Пациентите отиват в болницата, защото у дома няма кой да ги обгрижва, от една страна, а лекарствата и грижите в болниците са безплатни – от друга.

Затова ние настояваме да бъдат създадени практики -

центрове по здравни грижи

които да бъдат ситуирани към ДКЦ или към болниците. И когато пациентът бъде изписван, получава назначенията на най-близкия до дома му център. Ако човекът е от друг град, ще бъде поет от центъра в съответното населено място. В по-големите градове пък личните лекари ще могат да изписват назначения на центровете в различните квартали. Ако такива центрове съществуват в кварталите, това много ще улесни нещата – сестрите ще получават назначенията от ОПЛ, от специалистите в ДКЦ или от болниците.

Разбира се, известен е недостигът на специалисти по здравни грижи у нас. Тогава изниква въпросът, кой ще работи в центровете. Ние предлагаме това да бъде уредено в наредба на МЗ, като тези структури да бъдат ръководени от една сестра, да разполагат с телефонист и евентуално счетоводител. А всички други – сестри, акушерки, фелдшери, да бъдат наети в извънработно време. Идеята е на съответния пациент да бъде назначена една сестра, която да го обслужва изцяло. Разбира се, в зависимост от времето могат да бъдат и повече. Но целта е да познават пациента, а не да го посещават формално. В същото време и медицинските  сестри ще получат възможност за допълнителни доходи. Ние популяризирахме идеята в нашата интернет страница и вече получихме доста запитвания от колеги.

По този начин работят и в много други държави. Така например в Дания общината заплаща на тези медицински сестри. В Белгия и Франция пък съответната осигурителна институция реимбурсира 80% от медицинските манипулации, а останалите 20% допълва пациентът. Световната сестринска организация е издала документ за обслужване в дома, в който се регистрира всичко извършено и болният се подписва. По този начин се води отчетност. На практика тази дейност съществува в целия свят и ние няма да открием „топлата вода”. Въпросът е, че за осигурените лица е необходимо НЗОК да заплаща медицинските манипулации, а за социално слабите, за децата и т.н. – държавата да поеме своята отговорност. Защото, ако не бъде уреден проблемът с финансирането, коя сестра би открила такъв център. У нас има горчив опит – сестри, които разкриха хосписи в Русе и в Хасково, фалираха, защото хората нямат финансовите възможности. Не е редно пациентът, който е бил осигуряван цял живот, после да заплаща за всичко.

Европейският опит показва, че съществуването на центрове по здравни грижи помага и за по-ранно откриване на някои форми на рак. От друга страна, голяма част от младите хора отиват да работят в други градове или държави. По този начин техните по-възрастни родители остават самотни и няма кой да ги погледне. Дори веднъж седмично сестра или болногледач да посетят възрастния човек, за него ще бъде облекчение.

Има неща, които фелдшерите, сестрите и акушерките могат да извършват.

Затова едно от предложенията ни е медицинските сестри и акушерките да имат право да разкриват

индивидуални практики

В едно по-голямо село например те биха били много полезни, защото често пъти личните лекари обслужват по няколко населени места. По същия начин акушерката би могла да наблюдава жените в селата или в малките градчета, в които раждаемостта е голяма.

Една от промените в Закона за здравето, които бяха приети на първо четене, предвижда фелдшерите да бъдат преименувани на лекарски асистенти. Но всъщност медицинските сестри и акушерките са лекарски асистенти. А фелдшерите разполагат с повече самостоятелни дейности, които обаче досега не са им признавани. Защо? Налице е наредба за компетенциите, която е излязла през 2005 г., но нито един министър не желае да я подпише. В наредбата е описано какво има право да извършва медицинската сестра, акушерката, фелдшерът, лаборантът и т.н. Предложението ни е компетенциите на фелдшерите да бъдат разширени, да имат право да изписват определени лекарства и да придобият специалност по спешна медицина. Известно е, че от 1993 г. фелдшери у нас не се обучават. Средната им възраст е 51 години, те са хора с голям опит и за една година биха могли по-усилено да усвоят най-важните допълнителни неща. Когато специалността им бъде призната, ще се разширят още повече компетенциите. И не е необходимо да бъдат преименувани. Изниква въпросът колко време ще продължава обучението им при положение, че медицинските сестри учат 4 години? Може би 5 години, но в такъв случай защо да не се подготвят направо за лекари? Името лекарски асистент ги поставя в зависима позиция. Вече три-четири години се борим и правим всичко възможно да решим този проблем. Често ми се обаждат фелдшери от системата на спешна помощ и питат как да извършват дейности според компетенциите си при положение, че те не са разписани никъде. Участвали сме в работни групи в три министерски екипа, обсъждали сме въпроса многократно, но когато се стигне до подписване на наредбата, всичко приключва.

За да компенсираме липсата на специалисти по здравни грижи, ние желаем постепенно в болниците да бъдат

обособени три съсловия

които да работят „под” лекаря: чистачи, които не пипат болния; здравни асистенти – извършват всички базови грижи за пациента; медицинските сестри – осъществяват само медицинските назначения, асистиране и управление на грижите. Но хигиена, хранене, раздвижване, всичко да бъде извършвано от т.нар. здравни асистенти.

Лицензирайки център за професионално обучение към БАПЗГ, ние стартирахме всички процедури в регистъра на професиите в България да бъдат записани професиите здравен асистент и болногледач.

Идеята е болногледачите да практикуват предимно в извънболничната помощ, в хосписи с терминално болни и т.н.

Избрахме термина здравни асистенти, а не помощник сестри, защото бихме желали да привлечем и мъже. Статистиката сочи, че в света почти половината от медицинските сестри са мъже. Заради наименованието обаче в България все още не можем да достигнем това ниво.

Възнамеряваме да предложим проект към МТСП, чиято цел е за здравни асистенти да бъдат обучени и част от санитарите в болниците – тези със средно образование или поне със завършен десети клас. Всеки директор или главна сестра ще могат да определят кои от санитарите са достатъчно интелигентни и образовани, за да бъдат подготвени на място. Те биха могли дори да завършат съкратени курсове, защото много от нещата са ги учили и по-бързо ще ги усвоят.

В извънболничната сфера идеята ни е да привлечем мъже дори от домовете за хора без родителска грижа, които да подготвим за работа в спешната помощ. Защото в тази сфера съществуват стандарти, които у нас няма как да бъдат изпълнени. Така например има изискване как да бъде поставен болният върху носилката. В България обаче на адрес отива един фелдшер или лекар и много често се налага на шофьора на линейката да върши работа, за която не е длъжен. Разбира се, ако има желание, би могъл да премине курсовете и да получава допълнително заплащане. Известно е, че на Запад в линейките не работят лекари, а парамедици, които са преминали шестмесечна подготовка.

Желанието ни е да се заемем и с профилирането на стоматологични сестри, за които у нас не се провежда подготовка от 15-20 години. Тези, които в момента практикуват, са в напреднала възраст. Става дума за доста еднотипна работа и една медицинска сестра, която е учила 4 години, няма мотивацията да отиде да асистира на стоматолога, защото по този начин ще се деквалифицира. Но създаването на стоматологични сестри ще ни позволи до известна степен да компенсираме недостига на кадри.

В момента в България годишно се приемат за обучение 370 медицински сестри и 150 акушерки – това е официалният отпуснат брой, който невинаги се запълва. Това обаче е нищожно малко, като се вземе предвид, че средната възраст на медицинските сестри у нас е 47 години. Изчисленията ни показват, че ако приемаме по хиляда кандидати всяка година, пак ще са необходими 30 години, за да запълним празнината. Това е при положение, че никой не напусне, не се пенсионира и т.н. А в момента в системата работят около 3000 пенсионерки. Но колко години още те биха могли да издържат?

Данните сочат, че в страните от ЕС на 100 хил. души население се падат по 750 медицински сестри, а у нас техният брой е 425 на 100 хил. души. Вижда се за каква огромна разлика става дума. А в целия свят нуждата от сестрински грижи нараства неимоверно. В САЩ например са изчислили, че са им необходими още 11 млн. медицински сестри.

Преди време присъствах на конференция, по време на която бе подчертано, че ХХІ в. ще бъде век повече на грижите. Докато в диагностиката и дори в терапията новите технологии навлизат с пълна сила, човешката грижа с нищо не може да бъде заменена. Първо – не всеки притежава необходимите качества да работи с хора, и второ – когато възнаграждението е обидно ниско, желанието се изгубва.

Управляващите казват, че ще си „внесем” кадри от чужбина. През всичките 20 години след промените участваме в комисията към МЗ, която отговаря за чужденците. През този период един единствен африканец дойде, но когато разбра, че е необходим български език, изчезна. Защото тази професия изисква да говориш с човека. От друга страна, защо да идва да учи български език и да получава ниска заплата – би могъл да отиде в много по-развита държава.

Предлагаме също така да бъдат създадени

хосписи по здравни грижи

които ще бъдат дневни или денонощни. Денонощните и сега съществуват, но там услугите се заплащат от пациентите. Дневните хосписи са много важни, защото много възрастни и самотни хора попадат в социална изолация. Там те ще могат да отиват през деня, да бъдат полагани съответните грижи за тях, да общуват с други хора и т.н. Разбира се, това ще става срещу заплащане, но някои хора могат да си го позволят.

В заключение искам още веднъж да изразя надежда депутатите да разберат исканията ни. Защото сме убедени, че нашите предложения ще повишат удовлетвореността на населението от здравеопазването, ще поевтинят услугата и ще намалят заболяемостта.

1 Отговор to " Медицинската сестра у дома "

  1. Чета поредното изказване на уважаемата проф.Маркова и немога ,да се въздържа ,да не коментирам поредното внушение какво е „лекарски асистент“ според нея.
    Казвам внушение ,защото „лекарски асистент“ не е всеки ,който участва с определена медицинска дейност и е в помощ на лекаря ,както твърди тя ,а съвсем точно определена професия с ясен профил ,който препокрива длъжностната характеристика на фелдшерите в България.
    Тезата ,която много упорито прокарва Дамата от БАПЗГ може , да бъде видяна и по всички форуми в ,които уважаемата госпожа има възможност ,да участва и тя е защитава горещо .
    Причината за това е само една и когато повторим 100 пъти нещо погрешно ,то се превръща в истина. .Истината в случая е само една , обаче – Госпожа професорката не иска ,да изгуби членската маса на фелдшерите от своята организация на мед.сестрите,признавайки нова професия „лекарски асистент.“.
    Не иска да признае ,че тяхното място никога не е било в БАПЗГ,а в отделна организация по една единствена причина – те са професионалисти работещи по медицински профил ,а не са специалисти по здравни грижи.
    Госпожа професорката иска ,да размие техните функции ,като бърка образователни нива пр.като бакалавър по здравни грижи и фелдшер ,което е професия с опр.компетенции.
    Това си пролича тези дни ,когато в медиите изтече информация ,как в училищата ще работят фелдшери и бакалаври по здравни грижи т.е медицински сестри.
    Чудя се кога ще свърши този ужас.
    Кога фелдшерите ще имат най-сетне собствена съсловна организация, официално призната по закон и ще могат да се грижат за професионалния си имидж и просперитет.
    До тогава ще тръпнем в ужас ,дали госпожа професорката Маркова няма ,да прокара собственото си влияние в наредба от името на БАПЗГ за професионалните компетенции на фелдшерите.Тогава парадоксът ,че за за да напишем една рецепта ,ще молим за членство в сестринския съюз ще бъде официализиран ,а ние дамгосани да принадлежим на чужда организация отново незнайно до кога…

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.