Д-р Никола Пенчев – управител на Областния диспансер по пневмофтизиатрични заболявания със стационар в Пазарджик, специално за „Форум Медикус”:
Промяна в закона не означава реформа
- Както е известно, на 31 юли т.г. влязоха в сила промените в Закона за лечебните заведения. Един от текстовете предвижда диспансерите да бъдат преобразувани в медицински центрове, в специализирани болници или да се влеят към отделенията в многопрофилните болници. В заключителните разпоредби към закона е заложен 3-месечен срок, в който лечебните заведения трябва да се пререгистрират и/или преобразуват.
На първо място бих желал да споделя, че е изключително трудно този срок да бъде спазен. Известно е, че през август голяма част от институциите у нас не работят. За съжаление това се отнася и за общинския съвет в Пазарджик. Още на първото възможно заседание на 30 септември т.г. общинският съвет единодушно гласува диспансерът да бъде пререгистриран като специализирана болница. Но първите два месеца вече бяха изгубени и все още не можем да съберем необходимия набор от документи, които да внесем в МЗ за издаване на разрешение за дейност.
Успоредно с това в Закона за местното самоуправление съществуват клаузи, които дават юридически статут на решението след 14 дни. На практика разполагахме с
около две седмици
за да изпълним всички условия в ЗЛЗ, а те не са никак малко.
По тази причина група народни представители внесоха законопроект, според който времето за пререгистрация да бъде удължено до края на годината. За пръв път бе поискана и нашата позиция от председателя на Комисията по здравеопазване г-жа Десислава Атанасова, което й прави чест. Изложих пред нея нашите аргументи и се надявам да срещнем разбиране. Надявам се законопроектът да бъде гласуван спешно от Комисията по здравеопазване още през тази седмица (25-29 октомври – б.а.), срокът да бъде удължен, а ние да продължим да изпълняваме нашите функции до края на годината. Според мен това решение е разумно и ще ни позволи да се подготвим с нужните документи.
В момента сме подали молба за т. нар. Единен идентификационен код (ЕИК), който е задължителен за всяко търговско дружество. Все още обаче не разполагаме с информация кога ще получим такъв код. А времето за пререгистрация изтича само след 3 дни. За да финализираме процедурата по преобразуване на лечебното заведение, необходимо е да бъде извършена комплексна проверка от РЦЗ и РИОКОЗ, но оттам ни отговарят, че без ЕИК това няма как да стане.
Не мога да не коментирам факта, че наредбата за правилника за реда и устройството на лечебните заведения излезе едва на 22 октомври т.г. – един от основните документи, които трябва да представим в МЗ. Това ни създава допълнителни затруднения, защото се налага да преработим вече подготвените правилници, за да се съобразим с наредбата.
Според мен прекалено
бързо и повърхностно се разсъждаваше
когато се променяше статутът на диспансерите. Не бих могъл да приема някои от изказаните мотиви, че диспансерите са отживелица, лечебни заведения от системата „Семашко”, постсоциалистически „издънки” и т. н. Преди няколко месеца на страниците на „Форум Медикус” д-р Камен Гърдев много точно и ясно обясни, че: произходът на думата е френски; първите диспансери са се появили във Франция, Германия, Швеция, Швейцария; диспансерният метод се е наложил в конкретни сфери. Любопитен е фактът, че макар терминът диспансер да отпада като вид лечебно заведение, понятието диспансеризация продължава да съществува в ЗЛЗ и след промените. Самият живот е доказал, че за болестите, които са обект на диспансерно наблюдение, това е най-добрият метод. Разбира се, става дума и за кожните, психичните и онкологичните заболявания.
Много неприятно бяхме изненадани, че с промените в закона пневмофтизиатричните диспансери останаха някак изолирани. Така например другите видове диспансери получиха възможност да се преригистрират в центрове със запазване на леглова база, докато ние имахме два варианта – да се преобразуваме в медицински център, което е доболнична структура без стационар, или в специализирана болница. Налице е обаче една
колизия с духа на реформата
която се опитваме да реализираме. Предишните двама министри на здравеопазването твърдяха, че легловата база у нас е доста раздута и е необходимо да се търси съкращаване на леглата. В същото време единият от вариантите (по-реалистичният), е диспансерът да прерасне в специализирана болница. Наблюденията ми показват, че по-голяма част от тези лечебни заведения кандидатстват именно за такъв статут. И навсякъде общинските съвети подкрепят това виждане.
Друг е въпросът, че критериите, посочени в медицинските стандарти, са доста завишени, което действително ще ни затрудни. По традиция Пазарджик е добре наситен в кадрово отношение – разположението на града между София и Пловдив създава условия за реализация на лекарите. Благодарение на политиката, която диспансерът е водил през последните 15-20 години, ние разполагаме с достатъчно специалисти. Не така обаче стоят нещата с диспансерите в някои гранични региони като Кърджали, Смолян и т.н., където недостигът на кадри е сериозен проблем – тези лечебни заведения по никакъв начин няма да успеят да отговорят на критериите на стандартите. Дори и ние ще бъдем затруднени. Налице са някои изисквания, които не мога да си ги обясня. Така например в стандартите е заложено наличието на отделение по образна диагностика в бъдещото лечебно заведение. Няма логика да бъде разкривано цяло отделение в една малка специализирана болница, която разполага с 30 легла. Съществуват и други критерии, които се надявам МЗ да преразгледа и да смекчи. Защото в противен случай ще се получи така, че единици ще бъдат тези бивши диспансери, които ще могат да отговорят 100% на изискванията. Разбира се, трябва да се стараем да повишаваме нашата квалификация и качеството на работа. Съгласен съм, че именно това е целта на стандартите и ги одобрявам. Но не е необходимо
да се стига до крайности
Много е трудно да бъде даден еднозначен отговор на въпроса как ще се промени дейността след преобразуването в специализирани болници или в отделения към многопрофилните лечебни заведения – крайният вариант, в случай че не успеем да спазим сроковете.Защото до този момент дейността на диспансера бе точно и ясно дефинирана: активно издирване, диагностициране, лечение и периодично наблюдение на болните с туберкулоза, хронични белодробни болести и т.н. Ежедневието и духът на работа в едно отделение са съвсем различни. Няма болница, която активно да издирва пациенти, да проследява и да контролира състоянието на болните. Това са основните неща, които различават диспансерния метод на наблюдение и стила на работа в едно отделение или в специализирана болница.
От друга страна, ще ни бъде трудно да отговорим на изискванията за изпълнението както на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата, така и на Програмата за повишен контрол на туберкулозата, финансирана от Глобалния фонд. А ние сме лечебното заведение, което със заповед на министъра е изпълнител на тази програма в пазарджишкия регион. Така например всяка година организираме по 4-5 седмици на отворените врати – всеки желаещ може да дойде, да бъде анкетиран и прегледан за туберкулоза. Как може тази инициатива да бъде осъществена в рамките на едно отделение, което работи по график? Споделяли сме всичко това с директора на Програмата за повишен контрол на туберкулозата д-р Тонка Върлева и срещаме разбиране. Но за съжаление законодателството не се е съобразило с тези неща и въпросите остават отворени.
От изключително значение е
какво ще се случи със специалистите
след като бъдем преобразувани. Няма да скрия, че след публикуването на промените в ЗЛЗ настъпи известна демобилизация сред колегите. Само през последните два месеца трима от специалистите от диспансера си закупиха кабинети и не скриват намерението си да започнат частна практика като специалисти в доболничната сфера. Анализирайки човек по човек, никой от експертния персонал, с който разполагаме, няма да се влее в едно бъдещо отделение в многопрофилната болница в града. Споделял съм тези неща с ръководството на болницата. При нас например работи единственият специалист по детска пневмология и фтизиатрия в региона. Как тя ще намери място в едно отделение към МБАЛ? Какво ще работи там? Дейността й е кабинетна и е съвсем естествено да се насочи към доболничната помощ. За съжаление ще я изгубим като специалист.
Най-лошият изход от ситуацията е да бъде изгубен персонал, който е обучаван в продължение на години. А е добре известно колко трудно е изграждането на един специалист. Част от колегите ще се ориентират към частните болници, от които получават примамливи предложения. Единственият вариант да бъде спрян процесът е да бъде запазен статутът на лечебното заведение като самостоятелна структура.
Прави чест
на общинския съвет, че всички гласуваха диспансерът да се запази като самостоятелна структура. Това е нормално, защото един общински съвет е еманация на общественото мнение, а то в момента е за запазване на тези доказали се лечебни заведения. Нашият диспансер е с 65-годишна история, като през това време сме успели да изградим авторитет сред обществото, той е познат на хората от областта и на специалистите – консултираме колеги от Панагюрище до Велинград и Батак.
До момента финансирането на нашия диспансер се осъществява чрез работа по клинични пътеки и чрез държавна субсидия, която се формира на базата на преминал болен. Средствата от държавата са за лечение на пациентите с туберкулоза, за която липсва клинична пътека. При евентуално вливане на диспансера към многопрофилната болница, ще трябва да бъде потърсено решение и на този въпрос – или болницата да продължи да получава държавната субсидия, или да бъде създадена клинична пътека.
Остава да бъде решен въпросът с материалната база на диспансера. Личното ми мнение е, че най-добрият вариант е да бъде запазен сградният фонд. Разположени сме в непосредствена близост до болницата и понякога дори използваме леглова база, за което плащаме наем. Поликлиничната част е редно да бъде запазена, защото тук е регистратурата и цялата документация, която позволява на лекарите да се върнат десетилетия назад и да направят справка за някой болен. Специализираните кабинети също би трябвало да продължат да функционират под някаква форма. Разполагаме с отлична рентгенова апаратура, клинична лаборатория, както и с единствената за региона микробиологична лаборатория, която работи приоритетно в областта на туберкулозата. На практика налице са прекрасни условия, които позволяват на специалистите да изпълняват всички дейности, свързани с изследване и контролиране на болните. Хубаво е при едно преливане на структурите тази сграда да продължи да функционира поне година-две – докато свикнат хората.
Преди около три месеца на посещение при нас бе тогавашният министър проф. Борисова. В началото тя започна много добре, но впоследствие директно заяви, че диспансерът ще бъде трансформиран в отделение. Опитах да обясня, че това не е целесъобразно и законът предвижда и други възможности. Бе ми отговорено, че законът ще излезе във вида, в който трябва, а основната цел е съкращаването на персонал. Репликирах, че без работа ще останат един счетоводител, деловодител, касиер, които поради възрастта им трудно ще си намерят работа и на практика от медицински те ще се превърнат в социален проблем. В крайна сметка мотивие не бяха взети под внимание.
Не е тайна, че болниците в България са много, а диспансерите са тип болнични заведения. С трансформирането им като центрове, отделения и т.н., на практика рапортуваме пред Брюксел, че през тази година намаляваме болниците с около 40. А в същото време продължава разкриването на нови и нови лечебни заведения, като последният пример е от преди около месец в Пловдив. Струва ми се, че законодателството се прилага по един начин към частните болници и по различен към държавните и общинските структури.
Всички колеги сме за промяна в стила и начина на работа, което ще доведе до по-добро обслужване на пациентите, а оттам и до достойно заплащане на труда на лекарите. Но една промяна в закона не означава реформа. Реформа е, когато променяш собствеността или статута на лечебните заведения, създаваш нов модел на финансиране и т.н. Не е реформа да промениш закона и да ликвидираш лечебни заведения, които имат традиции и са доказали своята ефективност.
Б.Р.
Интервюто с д-р Пенчев бе проведено на 26 октомври т.г. Ден по-късно на извънредно заседание Комисията по здравеопазването отхвърли законопроекта, в който се предвиждаше удължаване на срока за преобразуване и пререгистрация на диспансерите в страната. Т.е. срокът изтече.
