Вие сте в: Начало // Всички публикации // Пробив в лечението и превенцията на Алцхаймер

Пробив в лечението и превенцията на Алцхаймер

След дългогодишни безплодни опити за установяване на лек срещу коварната болест Алцхаймер, учените са на прага на откритие, което би могло да доведе до съществен напредък. Налице е убедително доказателство, че болестта се причинява от бактерия, отговорна също и за развитието на пародонтит в устната кухина. Пробивът би могъл да спомогне за откриване на ефективни терапии в борбата с Алцхаймер и дори за създаването на ваксина.

70% от смъртността сред хората над 65-годишна възраст се дължи на болестта. С нарастване на дела на застаряващо население този процент се увеличава. Пациентите, диагностицирани с Алцхаймер, страдат от прогресивна загуба на памет и когнитивни способности. Болестта прогресира с години, което е мъчителен процес както за болните, така и за техните близки.

Състоянието предизвиква натрупване в мозъка на два типа протеини – амилоид и тау. Увеличената им концентрация е сред първите сигурни маркери на болестта. Образуват се т.нар. „протеинови плаки“. Известно е, че тези отлагания се състоят предимно от пептида амилоид бета, който е силно токсичен и разрушава околната нервна тъкан.

По-голямата част от проведените досега изследвания се концентрират именно върху тази „амилоидна хипотеза“. Провеждани са десетки експерименти с лабораторни мишки, генетично модифицирани да синтезират амилоид в големи количества, за да се установи възможно най-точно действието му върху мозъчната тъкан. Инвестирани са огромни суми в разработване на лекарства, които да блокират или напълно да унищожат амилоидите.

Вече стана ясно, че този подход не е успешен. Бюджетът, отделен от САЩ за проучвания, свързани с Алцхаймер възлиза на 1,9 млрд. долара само за 2018 г. Въпреки това, от години не се отчита съществен напредък.

Поради тази причина учените променят гледната си точка и започват да обръщат все повече внимание на факта, че са известни множество случаи на пациенти с наличие на протеинови плаки, но без следа от деменция.

Д-р Брус Вайсъл от Университета по нанотехнологии в Сидни, Австралия, заявява:

- Няма достатъчно научнообосновани данни, според които да заключим, че протеинът амилоид е основна и единствена причина за появата и развитието на Алцхаймер.

През 2016 г. изследователите установяват, че плаките действат като бариера срещу една всъщност добре позната бактерия – Porphyromonas gingivalis, предизвикваща пародонтит в устната кухина. Учените инжектират значителни количества от нея в мозъчната тъкан на лабораторни мишки. Оказва се, че именно амилоидът неутрализира развитието на бактерията.

Основният проблем, който стоял пред екипа, бил дали Porphyromonas gingivalis е истинският причинител на Алцхаймер или бактерията просто е способна да навлиза във вече увредената от болестта мозъчна тъкан.

Много научни състави потвърждават, че пародонтитът е един от рисковите фактори за развитие на болестта, наред със заседналия начин на живот, фамилната обремененост и други.

Д-р Кейси Линч, представител на фармацевтичната компания Cortexyme, базирана в Сан Диего, споделя:

- Невероятно е, когато такова революционно откритие се потвърди от много различни независими лаборатории.

Екипът от Cortexyme, както и учени от няколко различни медицински университета установяват, че в 99% от изследваните проби на поразен от Алцхаймер хипокампус се откриват два токсични ензима, които всъщност са хранителна среда на Porphyromonas gingivalis.

Учените откриват генетичен материал от бактерията и в мозъчната кора на пациенти, незасегнати от болестта, но в далеч по-ниски концентрации. Този факт изяснява и причинно-следствената връзка между болестта и бактерията – Porphyromonas gingivalis не навлиза в мозъка като резултат от Алцхаймер, но би могла да бъде причина за развитието му. Това се установява и емпирично, когато изследователите разболяват лабораторните си мишки от пародонтит – това води до мозъчна инфекция, амилоидни плаки и невронна увреда в онези части от мозъка, които обикновено биват засегнати от Алцхаймер. Изследването отговаря на т.нар. постулати на Робърт Кох, които са основен метод за определянето на причинно-следствената връзка в историята на инфекциозните заболявания. Те включват изпълнението на четири точки:

l микроорганизмът трябва да се установи при всички заболели организми, но да отсъства при здравите;

l микроорганизмът трябва да бъде изолиран от болни организми и да се отглежда в чиста култура;

l култивирани микроорганизми трябва да водят до заразяване при въвеждането им в здрав организъм;

l микроорганизмът трябва повторно да се изолира от специално заразен експериментален приемник, като той трябва да бъде идентичен с първоначално изолирания специфичен причинител.

Все още не е установено със сигурност по какви начини Porphyromonas gingivalis навлиза в мозъка, но със сигурност има сведения за много такива случаи. В устната кухина обичайно съществува голямо многообразие от бактерии, които не представляват проблем. Но ако се допусне натрупване на дентална плака под венеца, биха могли да се образуват възпалени „джобове“, които са идеална среда за развитието на опасната бактерия.

Всичко това довежда до хронична пародонтоза и загуба на зъби, а скорошно проучване показа, че пациенти с по-голяма загуба на зъби е по-вероятно да се разболеят от Алцхаймер.

Влошеното състояние на устната кухина води до навлизане на микроорганизма в кръвотока чрез всекидневни неизбежни дейности като хранене, миене на зъби и други.

Кръвно-мозъчната бариера би следвало да предпазва от навлизане на бактерии, но специално Porphyromonas gingivalis се настанява в белите кръвни телца и преминава в мозъка.

Вече е известно, че бактерията би могла да причини деменция, след като премине бариерата. След това съществуват две възможности – ще се образуват амилоидни плаки като опит на организма да я унищожи, или тя ще нанесе директни поражения върху мозъка, предизвиквайки сериозен имунен отговор, който вместо да предпази невроните, ще ги умъртви.

В отговор на проучванията, д-р Дейвид Рейнолдс от Националната Алцхаймер фондация в Англия заявява:

- Оставам скептичен към новопоявилите се изследвания относно централната роля на Porphyromonas gingivalis в развитието на Алцхаймер. Основната причина за болестта е генетичната предразположеност, срещу която, за съжаление, засега медицината е безсилна.

Двете хипотези не влизат в противоречие, тъй като отново ДНК определя доколко организмът е податлив на инфектиране и съответно в каква степен би могла Porphyromonas gingivalis да засегне мозъчната тъкан.

Известно е, че много пациенти имат наличие на бактерията в устната си кухина, но далеч не всички заболяват от Алцхаймер. Тъй като болестта може да се развива с години и междувременно част от засегнатите да починат поради други причини, много е трудно да се определи точно нейният ход.

В заключение д-р Линч обобщава:

- Алцхаймер е коварна болест, която може да се отключи, но не и да се развие напълно в рамките на човешкия живот. Смятам, че открихме универсалната хипотеза за патогенезата на болестта.

Ако хипотезата бъде потвърдена в бъдеще, това ще доведе до много иновативни терапии. Екипът се надява, че болестта ще бъде не само стопирана, но и напълно обратима чрез химически синтезирани блокери, подобни по състав на амилоидния протеин. Вече са проведени успешни тестове с лабораторни мишки, а идната година ще започнат и проучвания с пациенти.

Планират се клинични изпитвания и на лекарство, което да намали възможността за развитие на пародонтит. Усилията са насочени и към създаване на ваксина срещу болестта, която, ако се окаже успешна, би могла да бъде сериозно оръжие в борбата срещу един от бичовете на нашето съвремие – заболяването Алцхаймер.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.