140 години от рождението и 73 години от смъртта на д-р Стамен Григоров.
В целия свят има само един единствен музей на киселото мляко! Той се намира в трънското село Студен извор, родното място на д-р Стамен Григоров, откривател на лактобацилус булгарикус, на чудото, което направи България известна по всички краища на планетата. Музеят е открит на 29 юни 2007 г. в двуетажна къща до центъра на селото, като на първия етаж е разположена битова стая с традиционна селска уредба, а на втория етаж в библиотеката и изложбената зала може да се открие много информация, която да запълни празнините в историята за епохалното българско откритие.
В семейството на Звезда и Гиго Григорови се ражда деветото дете Стамен, което за безкрайна радост на родителите си оцелява, след като предишните им деца умират едно след друго. Бащата е дюлгерин, но се захваща с амбулантна търговия, за да осигури препитанието на семейството и образованието на сина си. Стаменко се отличава с изключителна любознателност и трудолюбие. Даскал Андон Митов от селското основно училище казва, че е имал по всички предмети шестици, но ако можел, би му писал не шестици, а три пъти по толкова. В Трънската прогимназия е останал споменът за реферата на седмокласника отличник на изненадващата тема „За живота и смъртта“, който впечатлил всички преподаватели, а Стамен бил награден с книгата на Чарлз Дарвин „Произход на видовете“. Това било настолното четиво на ученика от Първа мъжка гимназия в София, която тогава е най-престижното средно училище в България. И там Григоров изненадва всички с блестящ реферат на тема „Еволюцията на животинския мир и религията“.
Завършил гимназията с отличие, юношата е на кръстопът: Даскал или Доктор? Да образова хората от неукия трънски край или да ги лекува от смъртоносните болести? Щастливата звезда на съдбата не забравя прилежните и надарените. За Стамен тя изгрява с приятелството му със сина на френския посланик в София. Потомъкът на аристократичен род е поразен от широтата на знанията и общата култура на „българското селянче“, а също от изисканото му поведение и доброто владеене на френския език. С помощта на посланика Григоров заминава да учи в Института по естествени науки в Монпелие. Там поразява колегите и преподавателите с неутолима и неизтощима страст, с която се отдава на научните и лабораторните занимания. Младежът решава да завърши предсрочно факултета по естествени науки и да запише медицина. Наполеоните на дядо Гиго обаче са на привършване и едва след помощта на богатия родолюбив трънчанин Наум Янков-Цинцарина Стамен успява през 1901 г. да се запише студент в Медицинския факултет в Женева. Там работи известният бактериолог проф. Леон Масол, който бързо оценява качествата на българина и го прави свой главен асистент.
Облаците на недоимъка и мъчнотиите се разведряват. Стамен решава и семейното си положение. Сключва брак с някогашната си съученичка Даринка, с която макар и разделени от години и разстояния, са свързани със сърдечни чувства. След сватбата тя редовно изпраща на мъжа си рукатка (глинен съд от бусински грънчари) с трънско кисело мляко. В един щастлив ден той най-после намира отговор на въпроса, който го е измъчвал в продължение на много месеци: каква е причината за подквасването на млякото? През микроскопа в лабораторията на проф. Масол след многобройни и последователни опити българинът вижда „една пръчица“, която успява да изолира. За нея той доказва, че е причинителят за българското кисело мляко. Първоначално д-р Григоров описва пръчковидния микроорганизъм като “ Бацил А“, но днес той е наречен в негова чест „Лактобабацилус булгарикус Григоров 1905″. Откритието си ученият докладва в Института „Луи Пастьор“ в Париж, където по това време е директор емигриралият от Русия биолог, физиолог и патолог Иля Мечников (1845-1916), по-късно лауреат на Нобелова награда. По негова идея в 36 държави е направена анкета за броя на столетниците в съответната страна. Изненадващо на първо място се оказва бедна България – 4 столетници на 1000 души население. Правят повторно проучване и резултатите се повтарят.
Според Мечников стареенето на човека е болест като всяка друга и тя може да бъде лекувана. Той предполага, че белтъчните вещества в дебелото черво „загниват“, при което се получават токсини, вредни за човека. Те се абсорбират в организма и предизвикват старчески изменения, които довеждат до преждевременна смърт. Мечников смятал, че с подходящи средства може да се намали вредното действие на тези токсини и затова с интерес възприел откритието на д-р Григоров, повторил опитите му, потвърдил резултатите и въз основа на тях доизградил своята теория за стареенето.
С това за първи път пред световната общественост са доказани на научна основа хранителните, диетичните и лечебните качества на българското кисело мляко. На българина са предложени високи постове – професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Пауло, Бразилия, а проф. Леон Масол го кани да поеме неговата катедра.
Д-р Стамен Григоров отказва всички предложения – обещал е на баща си да помага и да служи на хората в своя роден край и на България. Той се връща в родината и поема длъжността околийски лекар и управител на болницата в Трън. На коледното тържество в градското читалище „Младиня“ на 26 декември 1905 г. неговата съпруга Даринка гордо го представя на своите съграждани. А той е само на 27 години!
В Трънския край няма друг лекар и д-р Григоров с двуколка обикаля труднодостъпните села. От болните взема кръв и храчки, изследва ги внимателно под микроскопа, подарък от проф. Масол и предписва лекарства с начини за лекуване. В него е жив духът на първооткривател, което го подтиква към нови дейности. Тогава все още е непобедена туберкулозата. Д-р Григоров създава малка примитивна лаборатория, в която през 1906 г. прави още едно голямо откритие – синтезира противотуберкулозна ваксина. Изследванията му са публикувани в брой 12 от 26 декември 1906 г. на парижкото списание „Ла Прес Медикал“. Политическите събития обаче са неблагоприятни за нашия учен. През Балканската война той е началник на полева болница на Южния фронт. Получава “ Кръст за храброст“ и от поручик е повишен в чин санитарен капитан. През Първата световна война отново е полеви лекар в болница край Петрич. Прави всичко възможно да ограничи върлуващата на фронта холера, за което по-късно е удостоен с „Орден за храброст“ и златен медал „Червен кръст“.
След войните д-р Григоров превръща трънската болница в център за лекуване на туберкулоза (предимно гръдна и костно-ставна). Успешно провежда клинични изпитвания на своята ваксина. Лекува болни във В. Търново, Горна Оряховица, Провадия, в санаториумите в Искрец и Трявна. През 1935 г. е поканен да работи като лекар в санаториума за гръдноболни в Милано, където му обещават добри условия за прилагане на неговите методи. Въпреки напредналата възраст той заминава за Италия с цялото си семейство. Там става известен с методиката „кура булгара“ (Българско лечение). Тя е описана в „Ла Прес Медикал“ и дори днес според специалисти заслужава внимание. Придобил огромна популярност, нашенецът получава покани да лекува височайши особи в Рим, Швейцария и Англия.
През 1944 г. д-р Стамен Григоров се завръща в родината и се установява в Новоселци, днес гр. Елин Пелин. В Милано остава синът му – д-р Александър Григоров, който продължава работата на баща си. Стамен е осъществил мечтата си да има наследник, който да следва неговия път. Но е останала една неизпълнима мечта – да се спаси човечеството от старостта. Вероятно с такава мисъл той е издъхнал неочаквано и внезапно на връх 67-ия си рожден ден – 27 октомври 1945 г. Името му остава да се слави като първооткривател на българското чудо – разгаданата тайна на вълшебното кисело мляко – синоним на дълголетието.
