Научен симпозиум по темата, организиран от представителството на фармацевтичната компания Герот-Ланнах (Джи Ел Фарма) в България, фокусира вниманието още при откриването на конференцията по психиатрия.
Лекторът проф. Христо Кожухаров – началник на Втора психиатрична клиника в Университетската болница „Св. Марина” във Варна, започна с факта, че сред големите и сериозни въпроси в психиатричната наука и практика, темите от т. нар. „малка психиатрия” обикновено остават встрани. Поради това сега организаторите са избрали да открият конференцията с лекция за иновация в лечението на безсъние – доказателство, че няма малки и големи теми, когато се говори за здраве. Защото безсънието като здравен проблем се отнася не само към психиатрията, но и към ред други науки.
След атрактивния увод проф. Кожухаров продължи:
- Известни са дефинициите за безсъние – трудно заспиване, затруднено поддържане на съня, преждевременно събуждане рано сутрин. Допълнителните оплаквания включват: влошено качество на съня и наличие на невъзстановителен сън. Медицинската наука и практика задълбочено се занимава със съня и безсънието, внимание заслужава главно класификацията на безсънието според МКБ 10, която включва: G47.0 – нарушения на съня/нарушения в заспиването и продължителността на съня; F51.0 – неорганични разстройства на съня.
Диагностичните критерии за неорганично безсъние включват:
- нарушения в настъпването или поддържането на съня, или лошо качество на съня;
- нарушенията на съня възникват най-малко три пъти в седмицата за период от един месец;
- засегнатите се фокусират изключително върху разстройствата на съня (особено през нощта) и се притесняват от негативните последствия, които могат да предизвикат паническо разстройство;
- недостатъчната продължителност на съня и влошеното му качеството са придружени от висока степен на страдание или нарушаване на всекидневната активност.
По-нататък проф. Кожухаров се спря на факта, че случаите на безсъние се увеличават с възрастта, което подсказва, че всяко терапевтично решение в това направление е добре дошло за практиката. Той изтъкна също, че според статистиката жените страдат два пъти по-често, отколкото мъжете.
Както винаги, акцент бе поставен върху важни за специализираната аудитория релации с видовете заболявания, свързани с безсънието:
- психиатрични: депресивни разстройства, биполярни разстройства, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, шизо-
френия;
- общомедицински: ХОББ, диабет, хронични бъбречни заболявания, онкологични заболявания, ревматични заболявания, хронична болка, сънна апнея;
- неврологични: невродегенеративни болести, фатално фамилно безсъние, цереброваскуларни заболявания, мултиплена склероза, травматични мозъчни увреждания, синдром на неспокойните крака;
- използване на субстанции: алкохол, никотин, кофеин, марихуана, опоиди, дизайнерска дрога, кокаин, амфетамин.
Логично следват дефинираните рискове за здравето поради безсъние:
- сърдечно-съдови заболявания – високо кръвно налягане, инфаркт на миокарда, хронична сърдечна недостатъчност, диабет тип 2, затлъстяване;
- неврологични болести – когнитивни увреждания, атрофия на мозъчната кора, деменция, мозъчни увреждания;
- психични разстройства: генерализирани депресивни състояния, самоубийства.
Известни са и диагностичните процедури в процеса на дефиниране на състоянието и поведението към всеки конкретен пациент:
- клинично интервю – оценка на цикъла на съня, история на съня, анамнеза за психични и соматични заболявания;
- медицински преглед – използване на въпросници за съня, дневник, при нужда (кръвни тестове, ЕКГ, ЕЕГ, маркери на циркадни ритми). Препоръчително е да се пита за употреба на лекарства и други субстанции (алкохол, кофеин, никотин, наркотици).
- актиографията е диагностичен метод за обективна количествена оценка на съня за продължителен период от време (обичайно 14 дни). Най-често се прилага с дневник на съня, попълнен от пациента.
Полисомнографията е високоспециализираното изследване, което е златен стандарт в диагностиката на повечето заболявания на съня.
С интерес специалистите изслушаха и после дискутираха темата за подходите за лечение на безсънието, търсеха отговор на въпроса защо – въпреки годините и натрупаното познание – безсънието остава изпитание за постигане на лечебен ефект.
Лекторът започна от когнитивно-поведенческата терапия /CBT/ при безсъние, която включва:
- психообразование (хигиена на съня и правила за здравословни практики и фактори на средата);
- обучение по релаксация (т.нар. прогресивно отпускане на мускулите, автогенна тренировка, образна релаксация, медитация);
- терапия с контрол на стимулите (да свържеш отново леглото със съня; да възстановиш регулярен график за заспиване и събуждане);
- терапия за ограничаване на съня (да съобразиш часа за лягане с това колко часа ще спиш преди времето, когато трябва да ставаш);
- когнитивна терапия (да идентифицираш, предизвикаш и промениш погрешни схващания за съня и безсънието).
Изводът е, че CBT е силно препоръчана чрез доказателства като лечение от първа линия за хронично безсъние при възрастни от всяка възраст.
В аспекта на фармакотерапията лекторът очерта страничните ефекти на бензодиазепин-рецепторните агонисти – BZRAs/BZ, които често са влошени от полифармация, особено при възрастни пациенти: замаяност, нощно объркване/дезориентация, падания, възвръщане на безсънието, толерантност, зависимост . Малко са научнообоснованите данни за потенциала на BZ/BZRAs, а и се знае, че субстанциите с кратък полуживот индуцират зависимост по-бързо.
Обобщени изводите от проучвания и клиничен опит сочат, че антипсихотици, мелатонин, антихистамини и фитотерапия не са препоръчителни.
Проф. Хр. Кожухаров продължи лекцията с аргументация защо медикаментът Esogno® може да бъде определен като иновация в лечението на безсънието.
Кратката характеристика сочи, че активната съставка е Eszopiclone (есзопиклон) от групата на лекарствата, сродни на бензодиазепина, бензодиазепинови рецепторни агонисти, наречени Z-лекарства.
Терапевтичните индикации на Esogno® са формулирани: за лечение на безсъние при възрастни, обикновено за кратък срок.
Лекторът подчерта още, че психиат-
рите познават есзопиклон, имат опит в предписването, особено когато става дума за качеството на съня. Той изтъкна и извод от много проучвания, че бензодиазепини или бензодиазепин сродни субстанции са показани за лечение, само когато заболяването е тежко, инвалидизиращо или подлагащо пациента на краен дистрес.
- Този факт, повтори проф. Кожухаров, – превръща Esogno® в представител на ново поколение медикамент от групата.
Огласени бяха и противопоказанията за лечение на безсъние с есзопиклон: миастения гравис, тежка дихателна недостатъчност, тежък синдром на сънна апнея, тежка чернодробна недостатъчност, пациенти в напреднала възраст, получаващи едновременно мощни инхибитори на CYP3A4, деца и юноши под 18 години.
Специалните предупреждения към компетентните специалисти също бяха коментирани:
- Трябва да се установи причината за безсънието. При хронично дихателно увреждане трябва да се обърне специално внимание за нарушено стимулиране на дишането. При едновременна употреба на опиоиди е нужно повишено внимание за седация, респираторна депресия – тогава се препоръчват най-ниска доза и най-кратка продължителност на лечението. Тъй като съществува риск от зависимост, се изисква редовно наблюдение при продължително лечение. Възможни са и симптоми като коремна болка, главоболие, повишен апетит. Възможна е поява на възстановено безсъние, изразяващо се в увеличаване на латентността на съня. Не се наблюдава развитие на толерантност към който и да е параметър на измерванията на съня през период на лечение до шест месеца. С особено внимание е нужно да се следи за възникване на депресия и тревожност. А за намаляване на риска от падания при пациенти в напреднала възраст е нужно да се осигурява непрекъснат сън от поне 8 часа. Не бива да се подценява и повишеният риск от психомоторно разстройство на следващия ден (например способност за шофиране), ако се приема по-висока доза или ако се прилага едновременно с други депресанти на ЦНС, или се употребяват алкохол, нелегални субстанции и/или наркотици.
Специалистът предупреди, че при поява на психиатрични и „парадоксални“ реакции като: реакции като безпокойство, влошено безсъние, възбуда, раздразнителност, агресивност, нереални усещания, ярост, кошмари, парасомния, обезличаване, халюцинации, психози, неподходящо поведение и дру-
ги неблагоприятни поведенчески ефекти трябва да се обмисли спиране на есзопиклон.
Със силата на доказателствата лекторът подчерта, че са проведени над 41 клинични проучвания за натрупване на данни за ефективността и поносимостта на есзопиклон при над 5000 души, като фокусът е поставен върху оптимизиране на дозата по отношение на ефикасността (включително бързо започване на действието и поддържане на съня през цялата нощ), както и върху безопасността и поносимостта, като съще-
временно се търси минимизиране на ефектите на следващия ден.
Проф. Кожухаров отново изтъкна, че доказано разпространението на безсънието е особено високо при по-възрастните хора и затова са важни някои основни предимства на BZRAs в сравнение с бензодиазепините: по-кратък полуживот, по-добро запазване на архитектурата на съня, по-малко случаи на възвръщане на безсънието и симптоми на абстиненция, по-нисък риск от падане в сравнение с по-старите бензодиазепинови агенти.
Всичко това е основание да се направи извод, че есзопиклон е главният енантиомер, отговорен за успокоителните и анксиолитичните ефекти – следователно Esogno® е „ново поколение BZRA“. Данните сочат още, че Esogno® е единствен Z-медикамент, показан за удължена терапия, не се развива толерантност при употреба до 6 месеца.
Началната доза е 1 mg, дозата се увеличава до 2-3 mg. 3 mg е ефективната доза, която консистентно подобрява съня, доказано чрез следене на параметрите за качеството на съня. При пациенти в напреднала възраст: максимум 2 mg. Продължителността на лечението е 4 седмици, ако е необходимо в определени случаи (например при хронично безсъние) може да се удължи до максимална продНаучен симпозиум по темата, организиран от представителството на фармацевтичната компания Герот-Ланнах (Джи Ел Фарма) в България, фокусира вниманието още при откриването на конференцията по психиатрия.
Лекторът проф. Христо Кожухаров – началник на Втора психиатрична клиника в Университетската болница „Св. Марина” във Варна, започна с факта, че сред големите и сериозни въпроси в психиатричната наука и практика, темите от т. нар. „малка психиатрия” обикновено остават встрани. Поради това сега организаторите са избрали да открият конференцията с лекция за иновация в лечението на безсъние – доказателство, че няма малки и големи теми, когато се говори за здраве. Защото безсънието като здравен проблем се отнася не само към психиатрията, но и към ред други науки.
След атрактивния увод проф. Кожухаров продължи:
- Известни са дефинициите за безсъние – трудно заспиване, затруднено поддържане на съня, преждевременно събуждане рано сутрин. Допълнителните оплаквания включват: влошено качество на съня и наличие на невъзстановителен сън. Медицинската наука и практика задълбочено се занимава със съня и безсънието, внимание заслужава главно класификацията на безсънието според МКБ 10, която включва: G47.0 – нарушения на съня/нарушения в заспиването и продължителността на съня; F51.0 – неорганични разстройства на съня.
Диагностичните критерии за неорганично безсъние включват:
- нарушения в настъпването или поддържането на съня, или лошо качество на съня;
- нарушенията на съня възникват най-малко три пъти в седмицата за период от един месец;
- засегнатите се фокусират изключително върху разстройствата на съня (особено през нощта) и се притесняват от негативните последствия, които могат да предизвикат паническо разстройство;
- недостатъчната продължителност на съня и влошеното му качеството са придружени от висока степен на страдание или нарушаване на всекидневната активност.
По-нататък проф. Кожухаров се спря на факта, че случаите на безсъние се увеличават с възрастта, което подсказва, че всяко терапевтично решение в това направление е добре дошло за практиката. Той изтъкна също, че според статистиката жените страдат два пъти по-често, отколкото мъжете.
Както винаги, акцент бе поставен върху важни за специализираната аудитория релации с видовете заболявания, свързани с безсънието:
- психиатрични: депресивни разстройства, биполярни разстройства, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, шизо-
френия;
- общомедицински: ХОББ, диабет, хронични бъбречни заболявания, онкологични заболявания, ревматични заболявания, хронична болка, сънна апнея;
- неврологични: невродегенеративни болести, фатално фамилно безсъние, цереброваскуларни заболявания, мултиплена склероза, травматични мозъчни увреждания, синдром на неспокойните крака;
- използване на субстанции: алкохол, никотин, кофеин, марихуана, опоиди, дизайнерска дрога, кокаин, амфетамин.
Логично следват дефинираните рискове за здравето поради безсъние:
- сърдечно-съдови заболявания – високо кръвно налягане, инфаркт на миокарда, хронична сърдечна недостатъчност, диабет тип 2, затлъстяване;
- неврологични болести – когнитивни увреждания, атрофия на мозъчната кора, деменция, мозъчни увреждания;
- психични разстройства: генерализирани депресивни състояния, самоубийства.
Известни са и диагностичните процедури в процеса на дефиниране на състоянието и поведението към всеки конкретен пациент:
- клинично интервю – оценка на цикъла на съня, история на съня, анамнеза за психични и соматични заболявания;
- медицински преглед – използване на въпросници за съня, дневник, при нужда (кръвни тестове, ЕКГ, ЕЕГ, маркери на циркадни ритми). Препоръчително е да се пита за употреба на лекарства и други субстанции (алкохол, кофеин, никотин, наркотици).
- актиографията е диагностичен метод за обективна количествена оценка на съня за продължителен период от време (обичайно 14 дни). Най-често се прилага с дневник на съня, попълнен от пациента.
Полисомнографията е високоспециализираното изследване, което е златен стандарт в диагностиката на повечето заболявания на съня.
С интерес специалистите изслушаха и после дискутираха темата за подходите за лечение на безсънието, търсеха отговор на въпроса защо – въпреки годините и натрупаното познание – безсънието остава изпитание за постигане на лечебен ефект.
Лекторът започна от когнитивно-поведенческата терапия /CBT/ при безсъние, която включва:
- психообразование (хигиена на съня и правила за здравословни практики и фактори на средата);
- обучение по релаксация (т.нар. прогресивно отпускане на мускулите, автогенна тренировка, образна релаксация, медитация);
- терапия с контрол на стимулите (да свържеш отново леглото със съня; да възстановиш регулярен график за заспиване и събуждане);
- терапия за ограничаване на съня (да съобразиш часа за лягане с това колко часа ще спиш преди времето, когато трябва да ставаш);
- когнитивна терапия (да идентифицираш, предизвикаш и промениш погрешни схващания за съня и безсънието).
Изводът е, че CBT е силно препоръчана чрез доказателства като лечение от първа линия за хронично безсъние при възрастни от всяка възраст.
В аспекта на фармакотерапията лекторът очерта страничните ефекти на бензодиазепин-рецепторните агонисти – BZRAs/BZ, които често са влошени от полифармация, особено при възрастни пациенти: замаяност, нощно объркване/дезориентация, падания, възвръщане на безсънието, толерантност, зависимост . Малко са научнообоснованите данни за потенциала на BZ/BZRAs, а и се знае, че субстанциите с кратък полуживот индуцират зависимост по-бързо.
Обобщени изводите от проучвания и клиничен опит сочат, че антипсихотици, мелатонин, антихистамини и фитотерапия не са препоръчителни.
Проф. Хр. Кожухаров продължи лекцията с аргументация защо медикаментът Esogno® може да бъде определен като иновация в лечението на безсънието.
Кратката характеристика сочи, че активната съставка е Eszopiclone (есзопиклон) от групата на лекарствата, сродни на бензодиазепина, бензодиазепинови рецепторни агонисти, наречени Z-лекарства.
Терапевтичните индикации на Esogno® са формулирани: за лечение на безсъние при възрастни, обикновено за кратък срок.
Лекторът подчерта още, че психиат-
рите познават есзопиклон, имат опит в предписването, особено когато става дума за качеството на съня. Той изтъкна и извод от много проучвания, че бензодиазепини или бензодиазепин сродни субстанции са показани за лечение, само когато заболяването е тежко, инвалидизиращо или подлагащо пациента на краен дистрес.
- Този факт, повтори проф. Кожухаров, – превръща Esogno® в представител на ново поколение медикамент от групата.
Огласени бяха и противопоказанията за лечение на безсъние с есзопиклон: миастения гравис, тежка дихателна недостатъчност, тежък синдром на сънна апнея, тежка чернодробна недостатъчност, пациенти в напреднала възраст, получаващи едновременно мощни инхибитори на CYP3A4, деца и юноши под 18 години.
Специалните предупреждения към компетентните специалисти също бяха коментирани:
- Трябва да се установи причината за безсънието. При хронично дихателно увреждане трябва да се обърне специално внимание за нарушено стимулиране на дишането. При едновременна употреба на опиоиди е нужно повишено внимание за седация, респираторна депресия – тогава се препоръчват най-ниска доза и най-кратка продължителност на лечението. Тъй като съществува риск от зависимост, се изисква редовно наблюдение при продължително лечение. Възможни са и симптоми като коремна болка, главоболие, повишен апетит. Възможна е поява на възстановено безсъние, изразяващо се в увеличаване на латентността на съня. Не се наблюдава развитие на толерантност към който и да е параметър на измерванията на съня през период на лечение до шест месеца. С особено внимание е нужно да се следи за възникване на депресия и тревожност. А за намаляване на риска от падания при пациенти в напреднала възраст е нужно да се осигурява непрекъснат сън от поне 8 часа. Не бива да се подценява и повишеният риск от психомоторно разстройство на следващия ден (например способност за шофиране), ако се приема по-висока доза или ако се прилага едновременно с други депресанти на ЦНС, или се употребяват алкохол, нелегални субстанции и/или наркотици.
Специалистът предупреди, че при поява на психиатрични и „парадоксални“ реакции като: реакции като безпокойство, влошено безсъние, възбуда, раздразнителност, агресивност, нереални усещания, ярост, кошмари, парасомния, обезличаване, халюцинации, психози, неподходящо поведение и дру-
ги неблагоприятни поведенчески ефекти трябва да се обмисли спиране на есзопиклон.
Със силата на доказателствата лекторът подчерта, че са проведени над 41 клинични проучвания за натрупване на данни за ефективността и поносимостта на есзопиклон при над 5000 души, като фокусът е поставен върху оптимизиране на дозата по отношение на ефикасността (включително бързо започване на действието и поддържане на съня през цялата нощ), както и върху безопасността и поносимостта, като съще-
временно се търси минимизиране на ефектите на следващия ден.
Проф. Кожухаров отново изтъкна, че доказано разпространението на безсънието е особено високо при по-възрастните хора и затова са важни някои основни предимства на BZRAs в сравнение с бензодиазепините: по-кратък полуживот, по-добро запазване на архитектурата на съня, по-малко случаи на възвръщане на безсънието и симптоми на абстиненция, по-нисък риск от падане в сравнение с по-старите бензодиазепинови агенти.
Всичко това е основание да се направи извод, че есзопиклон е главният енантиомер, отговорен за успокоителните и анксиолитичните ефекти – следователно Esogno® е „ново поколение BZRA“. Данните сочат още, че Esogno® е единствен Z-медикамент, показан за удължена терапия, не се развива толерантност при употреба до 6 месеца.
Началната доза е 1 mg, дозата се увеличава до 2-3 mg. 3 mg е ефективната доза, която консистентно подобрява съня, доказано чрез следене на параметрите за качеството на съня. При пациенти в напреднала възраст: максимум 2 mg. Продължителността на лечението е 4 седмици, ако е необходимо в определени случаи (например при хронично безсъние) може да се удължи до максимална продължителност от 6 месеца. Приемът е еднократен, веднага преди лягане.
Симпозиумът на Герот-Ланнах (Джи Ел Фарма) продължи с професионална дискусия за съня и безсънието, за формирането на зависимост към лекарствата, за умението на лечителя да преценява рисковете и ползите в търсене на оптимална ефикасност от назначеното и проследеното лечение.
ФМлжителност от 6 месеца. Приемът е еднократен, веднага преди лягане.
Симпозиумът на Герот-Ланнах (Джи Ел Фарма) продължи с професионална дискусия за съня и безсънието, за формирането на зависимост към лекарствата, за умението на лечителя да преценява рисковете и ползите в търсене на оптимална ефикасност от назначеното и проследеното лечение.