Вие сте в: Начало // Всички публикации // Гневът на доайена срещу бизнес средата в търговията с медицински изделия

Гневът на доайена срещу бизнес средата в търговията с медицински изделия

Елка Бързакова е управител на фирма „ЛК Сърджикъл“ ООД. За 20 години дейност в сферата на трансфузионната хематология и 30 години в търговията с медицински и лабораторни продукти, тя има достатъчно опит и самочувствие, за да анализира ситуацията, в която се намира бизнесът с медицински изделия у нас. Гневна е, защото твърде често правилата не се спазват, заобикалят се, а това поражда напрежение, хаос, непредсказуемост, предпоставка е за недобросъвестно обогатяване и злоупотреби. Възмущава се, че проблемите на пазара в сферата на медицината са известни от години, но ефективни мерки липсват. Нещо повече – ситуацията се влошава. Казва, че е нужен контрол, но сам по себе си контролът също може да бъде деформиран.

Сигурна е, че формулата на успеха е в умно балансирани правила и последователна политика, неповлиявана от различни интереси. Оптимист е, че рано или късно това ще се случи…

- Преди 30 години с партньорите ми от „Комеза–Виена“ сключихме договор, в който подробно бяха описани търговските взаимоотношения с потребителите на нашите изделия. Документът категорично не допускаше нерегламентирани парични или други облаги за клиента с цел сделка на всяка цена. Изключение се допускаше само в случаите, когато за нов продукт се налагаше допълнително обучение за правилно приложение в практиката. Този разход се поемаше от фирмата и надлежно се документираше. Философията на австрийските колеги бе, че в търговията, особено в сферата на медицината, най-важни са качеството на продукта, принципите на лоялната конкуренция и моралните норми на поведение. Аз приех тази философия като своя. И не й изневерих през цялото си дългогодишно присъствие на българския пазар.

За съжаление

днешните бизнес условия

са твърде относителни от гледна точка на партньорството – регламентите или се пренебрегват, или са неефективни. „Битката“ за клиенти стана груба, безскрупулна. Корупцията се превърна в норма… Това вече не е новост за никого. Мога лесно да го илюстрирам с факти от моята практика.

Работила съм и с държавни, и с частни болници. Проблемите обаче винаги са били с държавните.

Директор купи от мен 5 апарата. След две години поста пое нов директор. Той бракува апаратите, които най-малко още 10-15 години нямаше да се нуждаят от ремонт… и купи нови. Когото и да питах каква е причината, никой нямаше обяснение. Ако имаше някакъв технически проблем, той щеше да бъде решен за ден-два от нашите изключителни сервизни инженери.

От софийска болница изявиха желание да закупят ЯМР. Оказа се, че в столицата вече има 14 броя от тези високотехнологични апарати. Те са много и не запълват капацитета си. Има и 52 ангиографа в малка България, но съм убедена, че броят на такива скъпи апарати ще расте. Защото има сериозна причина – колкото по-скъп е апаратът, толкова по-висока е комисионната.

Много ме боли за ситуацията, в която днес се намира

трансфузионната хематология у нас

Финансовото състояние на Националния център по трансфузионна хематология е тежко, оборудването е остаряло. През последните години недостигът на кръводарители се задълбочи драстично, но не се забелязват усилия за промяна. Липсва и цялостна стратегия за решаване на проблема. Аз познавам дейността на центъра от почти 55 години. Беше много добре организиран и работещ. От години чрез спонсори центърът получаваше машини за лечебна плазмафереза, като заплащаше само консумативите, които струваха по 110 лв. Преди 2-3 години обаче бяха предоставени 2 нови машини, аналогични на даряваните, и бяха закупени консумативи за 5 млн. лева, но този път с цена 5000 лв. за един брой. За мен това е някаква схема, защото покупката бе последвана от решение на МЗ, според което анестезиолог трябва да контролира процедурите с новите машини. Години наред не бе необходим такъв специалист и нямаше никакви проблеми, но изведнъж неговата намеса се оказа много важна, въпреки официалното писмо до МЗ на националния консултант по нефрология за нецелесъобразността на това разпореждане.

Доколкото разбрах, по този повод в момента се води журналистическо разследване.

Почти всички

търгове са предопределени

не само в трансфузионната, но и в другите сфери на медицината. За когото се знае, че не участва в „игрите“, обикновено е игнориран. Мисля обаче, че един ден тази картина ще се промени, защото рано или късно парите ще свършат. Бюджетът не е бездънна яма. Колкото и данъкоплатците да я пълнят, тези, които я изпразват, явно засега са повече.

Напоследък, когато някой заговори срещу корупцията, винаги се намира друг, който „напомня“, че корупция има и в другите страни. Да, има, но в България тя е колосална.

Аз познавам здравната ни система и хората, които вземат решения. Повечето от тях с времето смениха къщите, колите и жените си. Явно тази промяна са търсили. Има обаче и друга гледна точка. Ако директорът избере качествен апарат, лесен за експлоатация, максимално щадящ пациента, така той ще осигури голям оборот, от който клиниката и работещите в нея ще печелят повече. Друг е въпросът дали директорът се интересува от тези „подробности“…

Защо всички изброени проблеми не съществуват в частните болници?

Защото партньорството ми с директори на частни болници винаги е било безпроблемно. С тях нерегламентирани разговори са изключени –  компетентни са, говорят по същество, стремят се да купят най-доброто качество на възможно най-ниската цена… и всичко се документира. Изключително коректно изпълняват клаузите в договорите, в т.ч. и заплащането на продукта в срок.

Мисля, че в сферата на медицинския пазар трябва да настъпят

неотложни сериозни промени

Първото най-важно нещо, което трябва да се случи в здравеопазването, е да спре назначаването на политически персони на ръководни постове в системата. В медицината политика е недопустима. Там са нужни умни, компетентни специалисти, които познават добре проблемите в нашата здравна система и постиженията на водещите в тази област страни. Само такива личности ще бъдат в състояние да решат проблемите и да въведат постиженията.

Второ – спешно намаляване на администрацията. Здравеопазването е пълно с хора, които разнасят папки. Преди време конкурсите за държавните поръчки за трансфузионната хематология се провеждаха в министерството. След това прехвърлиха дейността към съответните звена, но от това не последва редуциране на предишния персонал. Той остана и сега „контролира“ работата на звената. В резултат на тази „оптимизация“ процедурата, която преди отнемаше 3-4 месеца, сега продължава 6-7 месеца, дори повече.

Трето – да се преоцени нивото на компетентност на ръководителите на лечебни заведения, особено на несменяемите от години. Нормално е високоотговорната дългогодишна дейност да изхаби човека, той да изгуби предишната си енергия и мотивация. Необходимо е държавата да въведе истинско конкурсно начало за директори, а комисия от корифеи безкомпромисно да ги оценява.

Записа Снежана Бориславова

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.