Антибиотичната резистентност е нарастваща заплаха за човешкото здраве. В резултат на инфекции, причинени от резистентни бактерии, в света умират близо 700 000 души всяка година, като само в ЕС ежегодно умират 33 000 души и този брой непрекъснато нараства.

Много микроорганизми засягат както животните, така и човека посредством околната среда, която споделят, а 60% от всички заболявания при хората се дължат на животните. Следователно здравето на човека и животните, както и здравословната околна среда са едно единно цяло от гледна точка на борбата с резистентността на бактериите. Подходът „Едно общо здраве“ е единственият възможен начин за постигане на реален напредък в тази сфера в региона и в света.

През тази година от 12 до 18 ноември Европейският регион на СЗО отбеляза четвъртата Световна седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците, като се ангажира да повлияе за насочване на работата, свързана със здравето на човека, животните и околната среда, в посока на „Едно общо здраве“.

В България седмицата бе изпълнена с редица активности. Водещи здравни медии бяха партньори на информационната кампания. Млади медици раздаваха информационни материали и запознаваха с проблема на специален щанд в УБ „Александровска“ и във ВМА. Седмицата завърши с крос в Южния парк под наслов „Всеки от нас има роля“.

Стартът на кампанията за разумно използване на антибиотиците бе даден на пресконференция в Националния център по заразни и паразитни болести в София с участието на представителя на СЗО в България  д-р Скендер Сила, директорът на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев, изп. директор на ИАЛ маг.-фарм. Богдан Кирилов, проф. Христо Даскалов от  Националния център по безопасност на хранителните продукти от животински произход, доц.  Иван Иванов от Националната лаборатория по антибиотиците, доц. Михаил Околийски, експерт „Обществено здраве“ към СЗО.

Д-р Сила алармира, че ако не се вземат мерки за ограничаване на антибиотичната резистентност, се очаква в близко бъдеще милиони хора да изгубят живота си. Към 2050 г. има реална опасност микробната резистентност към антибиотици да се превърне в по-честа причина за смърт от рака.

- Единодушни сме с експертите, лекарите, фармацевтите и пациентите, че е крайно необходим Национален план срещу антибиотичната резистентност, за разумна употреба на антибиотици в България. И въпреки че този план съществува, все още не е официално одобрен от българските държавни институции. СЗО насърчава българското правителство да даде официално одобрение на Националния план и да осигури финансовата му подкрепа. Това е изключителен въпрос за здравната сигурност на страната, подчерта д-р Скендер Сила.

Експертите на пресконференцията се обединиха около тезите, че:

• от критично значение е да се отнасяме с респект към антимикробните средства, които се използват за лечение на инфекции при животните и човека, и да ги използваме разумно;

• като предотвратяваме развитието на резистентност у животните, ние защитаваме и хората;

• няма да бъде възможна промяна, ако не се осигури ангажимент от страна на цялото общество и правителството за предприемане на действия във всички сектори и на всички нива в България.

- Всички институции и експерти трябва да работим заедно за рационална лекарствена употреба в страната, заяви директорът на ИАЛ. Той увери, че е затегнат контролът в аптеките за неправомерно отпускане на лекарства, за които е необходима рецепта. По този повод през 2017 г. са направени над 300 проверки, при които са открити 42 нарушения и за тях са наложени наказателни постановления. Глобите за аптеките са по 1000 лева. През настоящата 2018 г. проверките са нараснали и съответно наложените наказателни постановления са повече от 50.

Ситуацията е спешна по редица причини:

• антимикробните препарати се използват широко в животновъдството;

• едни и същи класове антимикробни средства се прилагат при хората и при животните, които се отглеждат за храна;

• хранителната верига е важен път за предаване на резистентните към антибиотици бактерии;

• всеки един от секторите поотделно не може да реши проблема.

Подходът „Едно общо здраве“ означава да се действа едновременно в секторите на здравеопазването на хората и на животните, както и за опазването на околната среда, за да се признае, че резистентните бактерии, гъбички, вируси и паразити не знаят граници. Това доказва, че различни сектори – общественото здравеопазване, ветеринарното здравеопазване и опазването на околната среда, трябва да обединят усилията си, за да контролират проблема.

Един ефективен начин за защита на човешкото здраве е да се намалят възможностите за развитие на резистентност у животните. Много правителства са предприели значителни стъпки да наложат забрана за употребата на антибиотици като фактор за ускоряване на растежа и профилактиката на здравето при селскостопанските животни и употребата на антимикробни агенти само при изключителни обстоятелства. Много важни са и списъците с основните антибиотици, които са от най-голямо значение за здравето на човека и на животните.

Проф. Христо Даскалов обясни, че от поне 50 години в животновъдството в България се използват антибиотици, и то не само в случай на заболяване, но и за профилактика на заболяванията и за увеличаване на животинската продукция. Ветеринарните власти вече препоръчват антибиотици да се прилагат единствено при лечение на заболяване.

- Проблемът възниква, когато резистентни на антибиотици микроби попаднат в храната на човека и заселят храносмилателния тракт. По този начин антибиотиците няма да действат и на човека в случай на инфекция, заяви проф. Даскалов. – Поради факта, че не е официално приет Националният план за борба с антибиотичната резистентност, няма инструменти, чрез които да се контролира употребата на антибиотици в животновъдството, допълни той.

Микробиологът доц. Иван Иванов потвърди, че и в хуманната медицина все още се предписват прекалено много антибиотици в доболничната и в болничната помощ.

- Ако употребата на трето поколение антибиотици не се ограничи, инфекциите поради антибиотична резистентност ще се изравнят на броя на инфекциите от грип, ХИВ и туберкулоза, взети заедно, заяви доц. Иванов.

Антибиотична резистентност

Факти

• Антибиотичната резистентност (АР) застрашава ефективната превенция и лечението на все повече инфекции, причинени от бактерии, паразити, вируси и гъбички. АР е все по-сериозна заплаха за общественото здравеопазване в цял свят, която изисква действия на всички нива и в правителствените сектори, и в обществото като цяло.

• Без ефективни антибиотици успехът на сериозна операция или химиотерапия при различни видове рак ще бъде компрометиран.

• Цената на лечение за пациенти с резистентни инфекции става все по- висока, спрямо тази при нерезистентни инфекции, поради по-продължителното боледуване, извършването на допълнителни тестове и приемането на по-скъпи лекарства.

• През 2016 г. 490 000 души в световен мащаб са развили мултирезистентна туберкулоза. Резистентността на бактериите към определени антибиотици усложнява и борбата с по-сериозни заболявания като и малария.

• С течение на времето антибиотичната резистентност възниква естествено, обикновено чрез генетични промени. Въпреки това погрешната и прекомерната употреба на антибиотични средства ускорява този процес. Днес антибиотиците се използват повече от необходимото, в погрешна доза – и при хора, и при животни, често без професионален надзор. Примерите за неправилното им използване включват приемане от хора с настинки и грип, стимулиране растежа при животни или използването им за предотвратяване на заболявания при здрави животни.

• Резистентни микроорганизми се откриват при хора, при животни, в храната, в околната среда (водни източници, почва и въздух). Те могат да се разпространяват между хора и животни, включително чрез храни от животински произход, както и от човек на човек. Лошият контрол на инфекциите, неадекватните санитарни условия и неподходящото хранене спомагат за разпространението на антибиотичната резистентност.

• Пациентите с инфекции, причинени от резистентни към лекарства бактерии, са изложени на повишен риск от по-лоши клинични резултати, дори смърт. Те консумират повече ресурси от здравеопазването, отколкото пациенти, инфектирани с нерезистентни щамове на същите бактерии.

• Резистентността при Klebsiella pneumoniae – често срещани чревни бактерии, които могат да причинят животозастрашаващи инфекции, лекувани чрез карбапенеми, вече е налична във всички региона по света. Този вид бактерии са една от основните причини за болнични инфекции като пневмония, инфекции на кръвообращението, инфекции при новородени и при пациенти, нуждаещи се от интензивна грижа. В някои държави карбапенемите не действат при повече от половината от хората, лекувани за инфекции с Klebsiella pneumoniae, поради придобитата вече резистентност.

• Друг вид широко разпространена резистентност е тази на бактерията Escherichia coli към най-често използваните лекарства за лечение на инфекции на пикочните пътища (флуорохинолони). Има много страни по света, където това лечение вече е неефективно при повече от половината пациенти.

• Неуспехът от лечението на гонорея чрез трето поколение цефалоспоринови антибиотици е потвърден в поне 10 държави – Австралия, Австрия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Словения, Южна Африка, Швеция, Великобритания.

• Световната здравна организация наскоро актуализира насоките за лечение на гонорея, за да ограничи все по-разпространяващата се резистентност. Новите насоки на СЗО не препоръчват хинолони поради високите нива на резистентност. Освен това бяха актуализирани и насоките за лечение на хламидиални инфекции и сифилис.

• Резистентността на лекарства от първа линия за лечение на инфекции, причинени от бактерията Staphlylococcus aureus – често срещана причина за тежки инфекции в здравни заведения и населението, също е широко разпространена. За хората с метицилин-резистентен стафилокок има с 64% по-голям риск от смърт, спрямо хора с нерезистентна форма на инфекцията.

• СЗО изчислява, че през 2014 г. е имало около 480 000 нови случая на мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB) – форма на болестта, която е резистентна към двете най-силни лекарства срещу нея. Само около 1/4 от тях (123 000 случая) са били открити и докладвани. MDR-TB изисква курсове за лечение, които са много по-дълги и по-неефективни от тези за нерезистентна туберкулоза. В световен мащаб само половината от пациентите с MDR-TB през 2014 г. са били успешно излекувани.

• Сред новите случаи на туберкулоза през 2014 г. около 3,3% са резистентни към много лекарства. Процентът е по-висок при хората, които вече са били лекувани от туберкулоза – около 20% от всички случаи.

• Изключително резистентна към лекарства туберкулоза (XDR-TB) – форма, резистентна към най-малко 4 от основните лекарства против болестта, е открита в 105 страни. Около 9,7% от хората с MDR-TB имат XDR-TB.

• Към юли 2016 г. резистентност към първа линия на лечение на малария (чрез комбинирани терапии) е потвърдена в 5 страни в региона около река Меконг – Камбоджа, Лаос, Мианмар, Тайланд и Виетнам. На повечето места пациентите с резистентни към артезинин инфекции се възстановяват напълно след лечението при условие, че се лекуват с комбинирани терапии. Въпреки това по протежение на границата между Камбоджа и Тайланд бактерията P. falciparum е станала резистентна към почти всички антималарийни лекарства, което прави лечението по-трудно и изискващо строго наблюдение. Съществува реален риск скоро да се появи мултирезистентност и в други части от този регион. Разпространението на резистентни щамове в други части на света може да предизвика сериозно предизвикателство за общественото здраве и да застраши важни скорошни постижения в контрола над маларията.

• През 2010 г. около 7% от хората, започнали антиретровирусна терапия (ART) в развиващите се страни, са били диагностицирани с резистентен ХИВ вирус. В развитите страни процентът е между 10 и 20. Някои страни съобщават за нива от или над 15% сред болните, започнали лечение, и до 40% сред хората, които и преди са провеждали лечение. Това изисква спешно внимание.

• Повишаващите се нива на резистентност имат важни икономически последици, тъй като лекарствата от втора и трета линия са съответно от 3 до 18 пъти по-скъпи от лекарствата от първа линия.

• От септември 2015 г. насам СЗО препоръчва на всички, живеещи с ХИВ вируса, да започнат антиретровирусно лечение. По-широкото му използване обаче предполага още по-голямо разпространение на резистентността във всички региони на света. За да се постигне максимално дългосрочна ефективност на терапевтичните лечения от първа линия и за да се гарантира, че хората провеждат най-ефективния режим, от съществено значение е да се продължи наблюдението на резистентността и да се сведе до минимум както нейната поява, така и нейното разпространение. Чрез консултации с различни страни, партньори и заинтересовани страни СЗО разработва нов „Глобален план за действие за резистентността на ХИВ към лекарства (2017 – 2021 г.)“.

• Антивирусните лекарства са важни за лечението на епидемичен и пандемичен грип. Досега почти всички грипни вируси А, срещащи се при хората, са били резистентни към една категория антивирусни лекарства – М2 инхибитори (амантадин и римантадин). Обаче честотата на резистентността към инхибитора на невраминидазата озелтамивир остава ниска (1-2%). Антивирусната чувствителност постоянно се наблюдава чрез Системата за наблюдение и реагиране на грип на СЗО.