- Уважаеми акад. Славов, Честита Нова година. – Пожелавам здраве и късмет на всички, които работят в редакцията, както и просперитет на вестника. - Как днес, от дистанцията на дните, оценявате административната случка в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, която преживяхте? Според протокола, Вие не спечелихте конкурса за началник на Клиниката по урология там. – Ако трябва да бъда искрен, това не беше конкурс, а фарс с предизвестен финал. Идеята бе да се освободят клиниката по урология, както и клиниката по ортопедия и травматология /известно е, че проф. Пламен Кинов също не успя да спечели своя конкурс за началник/ от водещите си специалисти. Казвам фарс, защото в състава на комисията имаше хора, които – по мнението на експерти и юристи, не би трябвало да бъдат членове на комисия за конкурс. Дори в моя конкурс участваше и член на Съвета на директорите към болницата – това, дори да е законно, морално е недопустимо. - Може би в болницата има заговор срещу водещите медици?
- Не бих казал, че е чак заговор. Тенденция в „Царица Йоанна – ИСУЛ” е пренебрежението към авторитетите и хората, които са допринесли за развитието на болницата, за въвеждането на иновативни методи и операции, и т.н. Визирам и това как преди време бе отстранен акад. Д. Дамянов, който създаде клиниката по еднодневна хирургия, после бе сменен и директорът на болницата проф. Б. Коруков, сега сме ние с проф. Кинов – явно това е някаква тенденция, която не прави чест на ръководството на институция с дългогодишен авторитет. Държа да подчертая, че първата катедра по урология у нас е създадена именно в ИСУЛ, там са положени основите на специалността,там са израснали водещи лекари и учени в областта на урологията. Клиниката по урология е преместена към Александров- ска болница през 1972 г. със създаването на Медицинската академия, на практика от 1973 г. урология в ИСУЛ не е имало. Чак в края на 2014 г. ръководството на МЗ – визирам министър д-р Таня Андреева, както и себе си като зам.-министър, успяхме да разрешим там да бъде създадено отделение с 5 легла, което да покрива нуждите от андрологична помощ, защото пък андрологията в Александровска бе закрита. Впоследствие и аз се включих към екипа – от 2016 година. Така с решение на МЗ и РЗИ на 24 март 2017 г. в Болница „Царица Йоанна – ИСУЛ” възникна Клиниката по урология със специфична дейност по андрология – с 10 легла и опция за разкриване на още легла в бъдеще. През следващите години клиниката, тръгнала почти от нула, без апаратура, бе развита като модерна структура, която, смея да твърдя, днес е на европейско и световно ниво. Успях, с помощта на влиятелни личности, да осигуря болницата да получи държавна субсидия за оборудване с модерни апарати на базата на създаване на т. нар. Център за съвременна диагностика и лечение на туморите на простатната жлеза. А в частност – за прилагането на метод за лечение на рак на простатата чрез брахитерапия с ниска мощност на дозата. Тогава получихме от МЗ 1 млн. и 200 хил. лева и те до стотинка бяха усвоени. Този метод стана част от дейността на клиниката и което е още по-важно за болните – той осигурява почти 100 процента излекуване. След изключително сложна логистика и утвържаване в дейността по брахтерапия бе включен не само екипът на клиниката, но и колеги от цялата болница – от екипа на клиниката по лъчетерапия, медицински физици, от клиниката по онкология. Отношение имат и специалистите по патоанатомия за точната диагностика, и специалистите по анестезиология и реанимация, защото без добра анестезия тази процедура не би била възможна. Всичко се прави със софтуер, който помага прецизно да се поставят изотопните зърна йод 125, за да се покрие площта на простатата, по този начин да се облъчат карциномните клетки и да се постигне излекуване. Така за повече от 3 години над 80 пациенти получиха модерно лечение, като отчитаме, бих казал, прекрасни резултати. Без усложнения. Един единствен рецидив възникна при един от първите пациенти,който бе насочен към друг вид терапия. - Можем да твърдим, че макар и с кратка история, клиниката по урология днес всъщност определя иновативното лице на болницата. Защото не са много новите неща, които да се случват и да се утвърждават в лечебните заведения у нас?
- Определено е така. Неслучайно тогавашният директор на болницата проф. Б. Коруков възкликна, че такава инвестиция отвън никога не е постъпвала в лечебното заведение, той подчерта и факта, че въведеният метод е изключително иновативен и успешен. - Нищо обаче не би се случило без хората, с които сте работили.
- Екипът на клиниката бе създаден на базата на отделението – проф. Й. Узунова, доц. В. Владимиров, д-р С. Рангелов, д-р Мохамед. Привлякохме и д-р Е. Попов, той стана доцент в клиниката – компетентен и работлив колега, има изключително висок импакт фактор от публикации в чуждестранни списания. - Неслучайно попитах за кадрите, защото след конкурса и след обществения отзвук, който се получи – слава богу, на страната на можещите и знаещите, в обяснението на ръководството на болницата имаше два аргумента. Единият бе за лоши финансови резултати – малко нелогично е и не се връзва с високите технологии. А другият аргумент бе, че на малко легла в клиниката работят много лекари. Това пък звучи и тъжно, и смешно, при положение,че всяка болница се бори да има повече лекари на фона на кадровата криза…
- Отговарям конкретно. Според изчисленията на финансовия отдел на болницата /лично аз не съм убеден в акуратността на формулата, по която се изчисляват приходи и разходи на отделните клиники/, но според изчислениято отчитат 2 млн. лв. загуби на клиниката от 2017 г. до конкурса. Както обаче казах, ние сме осигурили инвестиция за 1 млн. и 200 хил. лева, плюс 600 хил. лв. по проект на Фонда за научни изследвания на МОН – каква тогава е загубата? По аргумента, че е раздут щатът бих обяснил, че поискахме още едно място, защото при нас работят четирима специализанти, един от които междувременно взе специалност. Обучихме и друт специализант, който вече със специалност отиде в частния сектор. Наред с това имам и двама докторанти – д-р Д. Дмитренко е пред защита, доц. Е. Попов подготвя дисертация за доктор на медицинските науки, на която съм консултант. Това е. Ще кажа още, че така или иначе щатът се разписва от директора, та, ако въобще има вина, тя трябва да се търси там. - Да обобщим – и двата аргумента звучат нелогично. Защото смятам, че независимо от търговския статут на болниците, няма логика един медицински принос, една върхова лечебна дейност да се оценява според финансовите резултати.
- Така е. Бях изненадан, че на самия конкурс ми зададоха един единствен въпрос – финансов. След това попитах с писмо МЗ дали е правомерен конкурсът.Отговориха ми, че според директора на болницата всичко е правомерно. Явно проверка не е направена. В отговора пише още, че за конкурса се оценяват ръководните качества на кандидата, а не професионалните. От това из- паднах в потрес. - Този конкурс може и да не признава медицинските приноси, но те също са измерими, не могат да бъдат отричани.
- Пропуснах да кажа, че през този период създадохме и функционален кабинет, оборудван с подвижен флексибилен цистоскоп и въведохме това, за което отдавна говорим – повече неща да се извършват в извънболничната помощ. В кабинета изследваме и диагностицираме, правим неща, които иначе се вършат след хоспитализация по пътека. В кабинета осъществяваме още нещо важно – там се проследяват изписаните болни, а проследяването е изключително необходимо, особено след интервенции в пикочния мехур. Петканален апарат за уродинамика също работи във функционалния кабинет – това в България се случва само на няколко места и е изключително важно при неврогенен пикочен мехур – една сериозна нозология. Успяхме да снабдим клиниката с хибриден лазер и да извършваме модерни интервенции при уролитиаза, като достигаме до чашките на бъбрека и с флексибилен уретерореноскоп успяваме да литотрипсираме и най-малките камъчета. Ако говорим за косвените приноси на Клиниката по урология за болницата, трябва да подчертая, че нашите пациенти – например с рак на простатната жлеза или на пикочния мехур, после се диспансеризират към диспансера на болницата, където периодично се правят прегледи, изследвания по пътеки на клиниката по онкология – това има значение, нали? Да не говорим, че 4 хил. прегледа се извършват в консултативния кабинет, повечето от тях са платени. Не трябва ли и тези средства да се броят, когато се измерва финансовият принос? Отделно от това, клиниката се превърна в реферативен център за реконструктивна хирургия на пениса и мъжката уретра. Единствено при нас се правят уретропластики на пе- ниса при изкривяване и при т. нар. болест на Пейрони, както и при рак на пениса. В клиниката сме лекували пациенти от цялата страна и от близките райони на Балканите. През този период издадохме учебник „Спешна урология”, в чието написване участват колеги от почти всички звена на ИСУЛ. Книгата е гордост за цялата болница и за нашата научна книжнина, защото по нея се обучават и подготвят всички студенти и специализанти, а и в последните 30 години не е издавано подобно ръководство дори в световен ма- щаб. - Слушам и си мисля, че всичко това се е случило от 2017 година досега – неща, които другаде не се реализират с десетилетия. Явно конкурсите не отчитат броя на пациентите и резултатите от лечението.
- Пациентите са невероятно мерило. Чухме се след конкурсите с проф. Кинов и дори се пошегувахме, че сме се почувствали като „живи погребани” – защото толкова много хора се обадиха, изразиха съчувствие и казаха много хубави думи, каквито се чуват обикновено по друт повод… - Чувството за хумор винаги помага. Мисля, че сега е моментът да продължим с Вашата тема – урологията. Защото началник е нещо временно, а лекар, учен, академик са трайните неща. Бихте ли разкрили как започнахте в тази специалност?
- Може би е било някаква съдба, също като Ницше вярвам в съдбата си – „Amor fati“ често е казвал той. Още като ученик съм оперирал котки – с упойка, махал съм бъбрек, без дори да зная, че има специалност урология. Но винаги съм искал да стана лекар, хирург. Още след първи курс лятно време ходех на стаж в болницата в Кюстендил, където съм израснал. Наскоро дори разказах на внучката си как отидох в болницата и казах на лекарите, че искам да стана хирург. Те се смеят и ми поръчват да сляза в мазето и да нацепя дървата за автоклава – палеше се тогава печка и така се стерилизаха инструментите. Гледах ги с недоумение, но нацепих дървата и се качих обратно в отделението. А лекарите кимат – може и да стане хирург от теб… - И така от автоклава сте извървели целия път, развивали сте се с напредъка на урологията – на нашата и на световната, защото зная, че членувате в много международни професионални организации. Можем ли да кажем къде е урологията в света сега, за какво още е длъжник на болните?
- Ако трябва да говорим в световен мащаб – урологията е една от най-динамично развиващите се специалности, защото технологиите навлязоха и навлизат стремглаво в тази дисциплина. Днес сме свидетели на рутинно използване на роботизираната лапароскопска хирургия, на технологиите за разбиване на камъни. Бих казал, че българската урология е на изключително добро ниво. Това се доказва от факта, че при рак на простатната жлеза у нас се прави почти на 100 процента всичко, което се прави по света. - А какви са Вашите научни цели сега, върху какво работите, докъде стигнахте в сферата на генетичните изследвания?
- Всъщност моята дисертация за доктор на медицинските науки бе за присаждането на букална лигавица. И оттогава мечтаех да подготвя монография, тя вече е готова, предстои да бъде отпечатана в издателство „Марин Дринов” на БАН. Смятам, че добре се получи, защото е с атлас с рисунки на операциите, със снимки от собствен оперативен материал, както и със съавтори – д-р Стоян Пеев написа частта за детската урология, имат принос и доц. Е. Попов, и д-р Д. Дмитренко. А колкото до генетичните проучвания в областта на рака на простатната жлеза и на пикочния мехур – в тази насока работим съвместно с проф. Радка Кънева – директор на геномния център на Медицинския университет, като сме главни изследователи към пансветовен проект. В резултат на проучванията, които сме извършили, в това число и с наш автентичен материал от над 800 проби, до момента имаме 10 публикации в сп. „Nature Genetics”. След това лично аз съм цитиран над 3500 пъти в световната база данни. Импакт факторът ми е над 1000, а H индексът ми, който напоследък много се изследва, е 26-27. - Радвам се на всичко, което казвате, защото то не може да се сравнява с резултати от конкурс, протекъл с един финансов въпрос. Очакваме промоцията на монографията „Реконструктивна хирургия на мъжката уретра”. А другите Ви планове? – Първо искам да проследя моите специализанти, на които предстои придобиване на специалност. На други трима съм методичен ръководител в УБ „Дева Мария” в Бургас. Имам и предложение за работа към Научноизследователския институт към МУ в София по програма за изучаване на генома на рака на пикочния мехур, съвместно с Центъра по молекулна медицина. - Това е повече от достатъчно. А как си почивате? Каква е ролята на колекционерската Ви страст към произведения на изобразителното изкуство и в частност – към графиката?
- Действително това е едно от нещата, с които си почивам. И пак ще кажа, не съм типичен колекционер, ценител съм. Да, имам слабост към графиката. Познавам много художници и ценители, уважаваме се взаимно, общуваме често, което също е фактор за отмора, за житейска наслада. - Можем да завършим разговора с радостта от изкуството. Но понеже коментирахме сложни неща, бих попитала каква е личната Ви житейска поука от неритмичния период, през който преминавате?
- Това не ми е за пръв път. Действително сега съм огорчен, меко казано, сега съм унизен заради начина, по който бе подходено, заради неуважението, което бе демонстрирано. Поуката е, че от всяка подобна случка човек излиза по-силен. - С дълбоко уважение, благодаря за това интервю.
Вие сте в: Начало // Всички публикации // За ритъма и бурите на живота в медицината
За ритъма и бурите на живота в медицината