Д-р Неделчо Тотев – председател на Сдружението на общинските болници, специално за „Форум Медикус“
– Позицията на нашето сдружение по отношение на проекта за Национална здравна карта (НЗК) не е променяна от времето, когато бяха изготвяни областните здравни карти. Ние подкрепяме становището, че „да“ трябва да има НЗК, защото това е начин да се определят потребностите. Но предложеният за обсъждане вариант, макар да не е по-различен от предишната карта (която „падна“ в съда), има повече усложняващи неща.
Затова всъщност категорично не сме съгласни с предложения проект. Ние смятаме, че поначало е сбъркана философията на изготвянето. Според нас препъникамъкът в предложената за обсъждане НЗК е фактът, че тя не е съставена от областните здравни карти, както е по закон. Знаем, че областните комисии включват областен управител (председател) и всички заинтересовани страни от областта, и всички, които познават конкретната ситуация в конкретния регион. Смея да твърдя, че становищата на областните комисии са изготвени най-обективно. За Старозагорска област специално аз лично не подписах картата, защото нашето сдружение има своя позиция по темата, защото смятам, че самата методика е порочна.
Но така или иначе областните предложения за здравна карта бяха изпратени. Когато видяхме националната, оказа се, че тя не включва предложеното от областите. Националната всъщност предлага съкращаване на 6 хиляди легла, което на практика за състоянието, в което държавата се намира, смея да твърдя, е недопустимо. Това бе първото възражение на сдружението.
След това ние твърдим, че, приемайки тази НЗК, ще потвърдим съществуващите в системата огромни деформации. Всички ги знаем – за ползването на ресурса за здраве в отделните региони, за достъпността, за спецификата на заболяемостта. Сега например излиза, че съществуват региони, където няма (в 10 области) отчетен нито един ревматологичен случай – нима хората в тези региони не страдат от такива болести? Отчетени са области с по 28-30 пъти повече диабет, отколкото други? И още ред такива деформации. Стъпим ли върху деформираните числа и факти, как ще твърдим, че потребностите са правилно отчетени. Ние смятаме, че така ще се мултиплицират грешките за следващия път. Всъщност това е един от големите аргументи на нашата позиция.
Отделно много ни притесни фактът, че тези легла, които действат в нашите вътрешни отделения, които са структуроопределящи за общинските болници, изчезнаха като общопрофилни легла. Сега се изисква леглата да бъдат определяни като гастро-, кардио-, ендо-, нефрологични. И какво се случва още преди картата да е „в сила“ – старата НЗК не действа, защото бе отменена, новата не е влязла, а изведнъж на управителя на болницата в Елхово искат да му свалят 50% от дейността на нефрологичните легла. Аз например не профилирах леглата във ВО на болницата – така мога да ги ползвам според потребностите.
Но колегата в Елхово ги е профилирал и сега му казват – как така на тези две нефрологични легла през изминалия месец си отчел 24 пътеки. Няма как да стане на 2 легла, че се наложи да свалим 50% от дейността. И то преди още НЗК да е в сила?!
Освен това априори от МЗ заявиха, че леглата нямат значение. Управителят затова е управител на цялата леглова база, която има, за да я трансформира според нуждите, без, разбира се, да пипа интензивните легла.
Сега затова твърдим, че и ако леглата във вътрешните отделения бъдат „унищожени“, то това ще е краят – нали вътрешните отделения са основни за общинските болници. Сега се говори, че и АГО трябва да закрием в Чирпан (нямало родилки). Смея да твърдя, че така, както са структурирани нашите региони, при нас предимно раждат жени от ромски произход – малки (13- и 14-годишни), те не могат, не искат и отказват да говорят български, не ходят на консултации, не са наблюдавани. Такива жени идват да раждат в общинската болница. Затова почти е изключено те да бъдат транспортирани – сигурно ще раждат в линейките, недопустимо за XXI век.
Моментът е труден – нямаме договори с РЗОК, защото няма здравна карта. А именно тя ще ни удари, защото картата стана най-важният инструмент – заедно с леглата. Това – цени на пътеки, обеми – вече не са важни. Важно е леглото, то определя обема, обемът определя парите. И парите ни обричат. Не може една мебелировка – легла, да определя дейностите. Няма логика.
– Уморихте ли се да се борите, д-р Тотев?
– Не е въпросът до умора, тя се преодолява – като се наспи човек, всичко минава и заминава. Проблемът е, че надеждата изгубихме. Изгубихме вярата всъщност, че хората, от които зависи, искат да ни чуят, или ни чуват, но не правят нищо. Когато човек се обезвери, е най-опасно. Другото минава и заминава. И да си болен, ще оздравееш, ако не е нещо фатално. И да си изморен, ще си починеш. Но изгубиш ли вярата, не е добре. И лекарите се обезвериха. И хората се обезвериха. Ние се крепим като шотландски бойци – и лекари и сестри в преклонна възраст. Тези лекари все още имат какво да дадат на здравната система и го правят. В момента, в който и те напуснат, ще настъпи лавинообразен срив.
– Какъв все пак е изходът?
– Повече от 5 години ние от сдружението сме предлагали изход. Но сме в рубриката „Слушаме, но не чуваме“. Искаме да възбудим дебат от професионалисти. Не от позицията „слушайте ни“. А от позицията, че всеки излага доводи, аргументи, коментираме и намираме всъщност консенсус. Ако не се прекрои системата (колко отдавна говорим за това), с козметика нищо не ще стане. Поради това се мъчим – още от миналата година, да кажем – спрете дотук, времевият прозорец се затваря, има още какво да се направи. Сега вече съжалявам и затова казах, че сме обезверени, прозорецът се е затворил. Не можем да спрем погрома – всички знаем какво се случва в Ловеч, във Враца. Вече се чува и гласът на хората, които работят. Ето колега от Шумен попита в национален ефир кой ще „угаси последен лампата“ на неврологията в Шумен, защото няма кой да отиде да работи там.
Ние отдавна сме анонсирали своите идеи и предложения. Разбира се, може да се дебатира. Но няма кой да придвижва нещата.
– Може би трябва да влезете във властта. Въпросът е, че тези, които мислят различно, когато почнат да управляват, се променят, властта ги прави други.
– Може би не точно властта, а зависимостите от определени интереси променят хората. Корпоративни и лобистки интереси изискват хората от властта да се движат в една начертана рамка. Във властта не бих искал – в никакъв случай. Но бихме искали да сложим истината на масата. Вярно е, че сме народ, преживял две много тежки робства – повече от 6 века. И народът е издържал. А сега – без робство, без епидемии, без война, народът намалява, отива си. Толкова много народности нямат държави. А ние ще останем държава без народ. Трябва реално да погледнем на всичко, което се случва.
