XIII национален конгрес по хирургия
Годините доказаха, че хирурзите умеят да превръщат своите конгресни срещи в празник. Прекрасна зала, пленителна музика, одухотворена аудитория. И не на последно място – една изключително задълбочена програма с доклади на 30 чуждестранни лектори с изключителна тежест в световната хирургия, с около 200 презентации на български специалисти, над 50 участници в постерната сесия, с интересни видеосесии, с дискусии върху хирургията на панкреаса, черния дроб и жлъчната система. В докладите бяха поставени акценти върху колоректалната хирургия, хирургията на ендокринните жлези, както и върху най-новото от гръдната, съдовата, сърдечната, детската, пластичната, лицево-челюстната хирургия и неврохирургията. Конгресната програма включваше още обсъждане на проблеми на медицинското право и етиката, на специализацията, както и предконгресен курс за млади специалисти с лекции и операции на живо.
„Хирургията между два века – състояние, развитие, перспективи” бе интригуващото заглавие на встъпителната лекция на доц. Красимир Василев и кол. от Клиниката по ендоскопска хирургия във ВМА. Доц. Василев започна с уговорката, че „състоянието на българската медицина е известно, но това не пречи да помечтаем за бъдещето”. С последователност и аналитичност лекторът започна с характеристиката, че периодът между ХVІ и ХІХ век може да бъде определен като време на хирургията на ръцете, защото в ръцете на специалиста е съсредоточено всичко, свързано и с диагностиката, и с лечението на хирургичните болести. Следва хирургията на големите отвори, когато лекарят трябва лично да види, за да вземе своите малко или повече радикални решения. По-нататък доц. Василев определи ХХ век като златен за развитието на специалността, когато се обособяват отделните направления, когато с бързи темпове се развиват анестезиологията и интензивното лечение. Това е времето, когато от хирургия на големите разрези се преминава към минимално инвазивни методи, а след това – към интервенции без разрез. Като „жалони” на изминалия век лекторът определи екстракорпоралното кръвообращение и, разбира се, възникването на трансплантационната хирургия. Доц. Василев акцентира подробно върху развитието на лапароскопската хирургия и нейните предимства, с което контролът на ръката се сменя от видеоконтрол. Специалистът коментира и ролята на компютрите за напредъка в специалността чрез възможностите да се създават модели, да се симулира дадена интервенция и не на последно място – да се види в 3D формат какво предстои. В края на ХХ век, изтъкна лекторът, дойде и времето на роботизираната хирургия, както и на телемедицината. Според него роботизираните интервенции са прекрасен пример за интеграция на процесите, дава големи възможности за предоперативно планиране, за интраоперативна навигация и т.н. „Но хирургът си остава човек със своите емоции, защото само човекът може да работи с робота”, подчерта доц. Василев.
В заключение лекторът обобщи перспективите за ХХІ век като: хирургия през естествените отвори /все още например е в процес на експериментиране частична резекция на бъбрек през стомашната стена/; хирургия чрез роботи, включително и чрез микрохирургични роботизирани устройства „като капсули”, които ще бъдат поставяни в тялото на болния; изработване на изкуствени органи за влагане и т.н. Бъдещето на хирургията е необозрима – каза в заключение доц. Василев, макар да ни се иска част от постиженията да бъдат реалност в нашия живот.
Председателят на Българското хирургично дружество проф. Дамян Дамянов продължи аналитичния дух на тържеството по откриването, като в известна степен приземи „пътя на хирургията в съзвучие с прогреса на човека” до реалностите днес и сега. Той анализира годините на прехода с анализ на промените, които настъпиха, и тяхното отражение както върху българското здравеопазване като цяло, така и върху състоянието на българската хирургия в частност. Лекторът се спря на особеностите на здравноосигурителния модел, на същността на пазарните принципи и тяхното прилагане у нас, анализира последните новини за преустройство на здравната система във времето на смяна на двама министри, което съвпадна с дните на конгреса.
Особено внимание председателят на дружеството обърна на кадровото състояние на хирургичните специалности – днес хирурзите у нас са 1589, като само 13 на сто от тях попадат в категорията млади, като процентът варира в различните направления. Освен това данните сочат, че около 380 хирурзи /без данни за София/ работят в доболничната помощ, което според проф. Дамянов е неприемливо. Той смята за наложителни нормативни промени, за да се осигури на тези кадри достъп до операционните – условие безспорно неотменимо за поддържане на тяхната квалификация. Според цифрите от съществуващите у нас 85 частни болници 40 са с хирургична насоченост. А от 449 действащи хирурзи в столицата само 98 са под 35 години, което налага спешно подобряване на системата за специализация, както и формулиране на стимули за задържане на младите кадри в страната.
Проф. Дамянов отдели специално внимание на състоянието и развитието на онкологичната хирургия, защото според статистиката 73% от операциите по повод на онкологично заболяване се правят извън специализираните звена – в университетски и областни болници. Затова специалистът смята, че е нужно да се върне статута на СБАЛО като национален онкологичен център, да се преосмисли ролята на диспансеризацията, да се прилагат медицинските стандарти за проследяване на пациента след изписване. От изложението стана ясно още, че поради нормативите на НЗОК са закрити 14 хирургични отделения в общински болници, че в областите Кърджали, Разград, Добрич, Кюстендил е малък броят на хирурзите на 10 хил. души население, че в Силистра и Разград няма частни болници, в Благоевград и Сливен държавна и частна болница са в изключителна близост, а в Пазарджик например много повече операции се извършват в наличните частни, отколкото в областната болница. Всички тези и много други факти според проф. Дамянов показват, че преустройството на системата у нас се прави по неясни правила, че здравната реформа няма ясно дефинирана цел, а се люшка според финансови и икономически показатели, че делегираните бюджети са предпоставка за рискови ситуации, че здравната карта може да стане факт само след задълбочено обществено обсъждане.
Работните дни на конгреса протекоха в атмосфера на задълбоченост, на несъмнен интерес към лекциите на чуждестранните гости, дискусиите бяха професионални и колегиални. Поредният научен форум на българските хирурзи вече е история. Специалистите отново са в своите клиники и операционните зали при своите високи технологии. Остава необходимостта държавата и обществото да направят така, че да подобрят в качествено отношения реалностите на делника.
