Ревматологичните заболявания са с изключителна социална значимост, защото една голяма част от тях водят до инвалидизация на пациентите. Това са хронични заболявания, което налага и изисква системно лечение и наблюдаване на болестта. През последното десетилетие при лечението на ревматоидния артрит, на псориатичния артрит и анкилозиращия спондилит в общата терапевтична схема бяха включени една голяма група медикаменти, които се наричат биологични средства. Биологичните средства имат за прицел специфични молекули, участващи в имунния и/или възпалителния процес. Тези съвременни лекарства в западните страни са напълно безплатни.У нас биологичните средства са също безплатни, но се отпускат по следната схема: НЗОК реимбурсира 75% от тях, останалите 25% остават за сметка на производителите. Това е в съзвучие с общата политика -  така, достигайки до пациента, препаратът да бъде напълно безплатен.

Как се стига до лечение с тези биологични средства?

При поставянето на една от трите диагнози от ревматолог се определят стадият на болестта и нейната активност към момента. При решение за прилагане на лечение с този тип медикаменти пациентите преминават през специализирана комисия. Тези комисии са три на територията на България и работата им е базирана в София, в Пловдив и във Варна. Преди явяването на пациента пред тази специализирана комисия трябва да бъдат проведени определен вид изследвания и подготвени определен вид документи. Това са изисквания на НЗОК и те са базирани върху международни консенсуси.

Изследванията включват рентген на белия дроб и сърцето, манту или квантиферонов тест за изключване на туберкулоза, пълна кръвна картина, C-реактивен протеин, маркери за прекаран хепатит B,C; чернодробните показатели -АСАТ, АЛАТ, бъбречните показатели – урея и креатинин. При псориатричния артрит – дерматологична консултация, а при ревматоидния артрит -РФ(положителен). При анкилозиращ спондилит- рентгенова графия на сакроилиачни стави, като при първите 2 заболявания и рентгенова графия на ръце. Изискват се още установяване на наличие на бременност при жени във фертилна възраст, както и етапнa епикризa според всички приложения съгласно изискванията на НЗОК, които се подготвят от ревматолог.

След явяването пред съответната комисия пациентите получават експертно решение и протокол, след което целият този набор от документи се подава в РЗОК и по етапен ред достига до НЗОК, където заседава още една специализирана комисия. Ако няма проблеми с документацията, пациентът получава решението на НЗОК и протокол за отпускането на съответния биологичен медикамент.

След финализирането на цялата тази процедура и получаването на съответния протокол пациентът посещава своя личен лекар, изготвя му се рецептурна книжка, като всеки месец се изписва медикаментът, който се получава от съответната аптека след представянето на протокола и рецептурната книжка.

През първите шест месеца от лечението с биологични медикаменти пациентът трябва да извършва определени изследвания, за да се избегнат евентуални нежелани лекарствени реакции и да се проконтролира активността на болестта на фона на този тип терапия. В тях са включени чернодробните ензими, ПКК, СУЕ и C-реактивен протеин. На третия месец от лечението пациентът отново посещава ревматолога, за да се изготви съответната етапна епикриза и да се оцени ефектът от  лечението до този момент.

На шестия месец от лечението с биологични препарати пациентът отново се явява на комисия, за да се прецени ефектът от терапията. Може да се стигне и до прекъсване на лечението поради медицински причини. Това се решава от тези комисии след цялостна преценка на ефекта от лечението и състоянието на пациента. А между работата и решенията на тези комисии лечението се контролира от специалист ревматолог.

Връщам се малко назад в този процес, за да кажа, че след като ревматологът определи стадия и активността на болестта, той взема решение /разбира се, с участието на пациента/ за приложението на тези медикаменти. А критериите за това се базират на препоръките на Европейската ревматологична асоциация на основание на международните консенсуси. Това е пътят за прилагането на биологичните препарати за лечение.

Важно е да се знае, че по време на лечението с биологични средства трябва да се следят освен изброените показатели, така и наличието на чести инфекции или алергични прояви, повишено внимание трябва да обърнем и на пациентите с хронични съпътстващи заболявания: сърдечно-съдови, чернодробни, бъбречни и пр. Ето защо контактът лекар-пациент трябва да бъде непрекъснат, за да има по-строг контрол върху болестта и да бъде адекватна реакцията при всяка промяна.

По въпроса колко дълго да продължи лечението няма единодушно мнение. Подходът е индивидуален за всеки пациент. Много важно в този смисъл е съдействието от страна на пациента.

Идеята и смисълът от прилагането на тези медикаменти е пациентът да достигне ремисия на болестта и тя да продължи достатъчно дълго, за да му осигури добър комфорт. Не са малко хората, които са резервирани към подобно лечение, страхуват се от нежелани лекарствени реакции, не са убедени в ефекта.

Биологичните продукти не са от вчера и от днес. Те са известни в Европа и по света, а у нас се прилагат по тази схема от няколко години. Комисията, която разглежда подобни случаи, е създадена през 2009 г. Преди това е имало случаи, когато пациентите сами са закупували препаратите, а след това здравната каса е заплащала част от тях. Но в световен мащаб биологичните лекарства са познати от почти две десетилетия.

Мога да се спра на работата на специализираната комисия към Клиниката по ревматология в София, за да се добие представа за мащаба на лечението и броя на пациентите, които се възползват от него. През нашата комисия са преминали малко над 1000 души, което показва, че процентът на хората, които се възползват от подобно лечение в България, е твърде малък.

Бих подчертала, че за трите диагнози /анкилозиращ спондилит, псориатричен и ревматоиден артрит/, за които говорим, лечението с биологични продукти за момента е най-съвременно и добро. Ето защо, когато има съмнение за тези три нозологични единици или те вече са доказани, е редно личният лекар да изпрати пациентите на ревматолог, за да се прецени видът на лечение. Често се получава така, че тези хронични заболявания в даден момент влизат в ремисия, след което пациентът се успокоява и казва: „аз съм добре, така ще продължава дълго време“, или пък се отчайва в периода на лечението, или твърде много започва да се страхува от нежеланите лекарствени  ефекти. Губи се връзката с лекаря специалист и възможността да бъде предложено ново адекватно лечение. Така се губи и ценно време, през което не се прилага терапия и се стига до необратими промени, за които няма адекватна терапия. Пациентът остава разочарован, а в същото време лечението не е приложено в точния момент с точния медикамент. Това на практика допълнително отсява пациентите. Личните лекари в тези случаи имат голяма роля. При установяване на тези болести не бива да се губи време за изпращане и консултация при ревматолог. Това трябва да бъде практика дори при съмнение за подобно заболяване, за да се потвърди или отхвърли диагнозата и да се вземе правилното решение навреме. Проблемите са свързани и с факта, че тези болести се откриват и в по-ранна възраст, протичат индивидуално и няма как да се сложи всичко под един знаменател. Затова мнението на ревматолога, потърсено навреме, е особено ценно.

Д-р Мадлена Николова