В края на октомври т. г. най-голямото лечебно заведение в Източните Родопи ще отбележи 80-годишен юбилей. Събитието е прекрасна възможност да се погледне не само към миналото и настоящето, но и към бъдещето. Юбилеят е повод „Форум Медикус“да потърси мнението на изтъкнати представители на обществеността в Кърджали и региона за тяхната болница.
Непрекъснато развитие
Д-р Соня Ангелова – директор на РЗОК в Кърджали:
- МБАЛ „Атанас Дафовски“ обединява голяма част от дейността в здравната система в областта. Държа да отбележа, че още от създаването на РЗОК в Кърджали лечебното заведение е наш договорен партньор.
Едно от показателните неща е, че ръководството на болницата непрекъснато търси нови възможности за развитие, което е похвално. И през тази година бяха сключени договори за нови клинични пътеки. Става думи за дейности, които липсваха в областта. Ще припомня, че от две години в Кардиологичното отделение се осъществява инвазивна кардиология, а през тази година се разшири обхватът на дейността по конкретни клинични пътеки в тази специалност. В ортопедията и травматологията също бяха въведени нови методи – сключени са договори в областта на оперативните процедури – алопластика на колянна и на тазобедрена става. Не на последно място трябва да отбележим активностите по разкриване на сектор по еднодневна хирургия. В момента пък усилията са насочени към изграждане на център за ранна диагностика на онкологични заболявания.
Активността на ръководството за развитие на лечебното заведение заслужава адмирации и поздравления.
РЗОК в Кърджали работи добре с болницата като коректен и отговорен договорен партньор. Вярвам, че и там са на същото мнение. Стараем се нещата да се случват правилно и резултатите са налице.
В навечерието на 80-годишния юбилей искам да поздравя всички служители. Да им пожелая много здраве, да имат сили пред днешните предизвикателства в здравеопазването, да вярват, че това, което правят, си струва. И разбира се – висок професионализъм. Защото само така ще бъде постигната удовлетвореност сред пациентите и правата им ще бъдат гарантирани.
Работим в синхрон
Д-р Димитър Ковачев – общопрактикуващ лекар:
- През последните десет години в болницата се случиха прекрасни неща, които по принцип изглеждат немислими в периода на социална, духовна и здравна криза, обхванала страната ни. Закупена бе модерна апаратура, привлечени бяха добри специалисти. Но искам да подчертая най-важното – много добрата връзка между лекарите от лечебното заведение и колегите от първичната доболнична помощ. Това, което пряко засяга нашата работа и най-вече нашите пациенти, е кабинетът за неотложна помощ, който бе отворен на територията на болницата. Там се предоставя възможност през почивните дни и вечер след 20 часа да бъде оказвана адекватна медицинска помощ от необходимите специалисти и от специалист педиатър, което е особено важно. Наред с това лабораторията и рентгенологията винаги са на разположение, ако възникне затруднение по време на диагностичния процес. Ние от доболничната сфера срещаме пълното съдействие на ръководството на болницата. Разбира се, винаги е възможно да възникнат казуси, които изискват персонално внимание и специално обсъждане.
Искам да изкажа благодарност към д-р Черкезов за сътрудничеството, за отговорността, която носи не само за лечебното заведение, но и за здравното обслужване на населението в областта. Надявам се и в бъдеще да продължим да работим по този начин.
Както споменах, въпреки кризата през последните десет години в болницата се случиха много добри неща. Работи се неврохирургия, разполагаме със скенер и ядреномагнитен резонанс. Всичко това ни прави независими от големите медицински центрове в България. Имаме специалисти, които – ако не са от областта – идват в определени дни и осъществяват лечението на пациентите. Понякога дори самите болни не могат да осъзнаят това, което специалистите правят, в името на тяхното здраве. Но ние като техни лични лекари напълно го осъзнаваме.
Най-общественото място
Пенка и Хари Атанасови – художници
Хари:
- Пътували сме в чужбина и по стечение на обстоятелствата сме попадали в лечебни заведения. В САЩ например ми направи впечатление, че още когато се подготвя проектът за една болница, се замислят светлинните петна – къде ще падне светлината; специално се изграждат куполи-прозорци, които да дадат интересно отражение върху някоя стена. В основните фоайета – там, където хората са много притеснени, докато чакат за изследване или да получат съответните резултати – има големи картини или пана, които действат отпускащо и дори тонизиращо. Обикновено изобразяват парк, вода, цветя и т. н. Считам, че така е нормално.
В болниците в България, които сме посещавали, всичко е много старо като проект. В самите пространства липсва нещо, което да те разсее, за да помислиш за нещо по-приятно.
От години се познаваме с д-р Черкезов. Говорихме за тези неща и споделих идея, че някои от пространствата могат да бъдат освежени. Като човек, който проявява отношение към изкуството, той разбра какво имам предвид. Така започна нашата съвместна работа. Осъществявали сме подобен проект в училищна сграда, който имаше възпитателен ефект. Но болницата е нещо много по-различно. Това е може би най-общественото място в нашия град.
Смея да твърдя, че пациентите приеха много добре инициативата. Имаше спонтанни реакции от хора, които споделиха, че идеята им харесва.
Въпреки тежкото икономическо състояние в страната, факторът естетика не бива да бъде пренебрегван. Това, което се опитваме да направим, влияе положително и на работещите в болницата. Идеята е да мислим за хората, които идват в лечебното заведение, както и за лекарите, които са всеки ден на работните си места. Целта ни е да помогнем да се почувстват малко по-добре. Една картина може да създаде настроение за един миг, което не коства много пари. Но за сметка на това остава за дълго време.
Пенка:
- Няма как да не направи впечатление, че години наред се прави всичко възможно болницата да има по-добър вид. Мога да кажа също така, че се наблюдава много сериозно подобрение в обслужването. Както стана ясно, обикаляли сме страната и мога да кажа, че нашата болница е една от добрите.
Радостно е, че можем да разчитаме на добри специалисти. Остава да си пожелаем те да бъдат повече – да не бягат от града и въобще от страната. Може би трябва да им бъдат осигурени подобаващо заплащане и добри условия за работа. Известно ни е, че този проблем съществува в цялата страна.
Бихме желали да има по-голям контакт на ниво културен обмен с лекарите. Ще се радваме повече от тях да се включват в различни културни събития. Защото все пак те са част от интелигенцията и от духовния живот на града.
Безценна за региона
Красимир Ангелов – журналист:
- Свързан съм с тази болница от 46 години, защото съм раждан тук. Малко ми е трудно да отделя работата си като журналист и като жител, защото лечебното заведение е тясно свързано с живота в града. Независимо кой е бил директор, как се е развивало – за добро или за лошо – всички сме минавали оттук. Това е единственото място в областта, където хората могат да получат качествена медицинска помощ.
В кариерата си на журналист съм следил развитието на болницата. В началото и средата на 90-те години на миналия век структурата бе в доста тежко състояние, почти окаяно. Имаше високо ниво на корупция, хората се оплакваха. С идването на д-р Черкезов започна промяна, като засили модернизирането и оборудването с апаратура.
Няма да забравя например как преди години съпругата ми имаше проблем и трябваше да чакаме два месеца, за да й бъде направена компютърна томография в Хасково. Оказа се, че не е нещо сериозно, но чакането беше страшно. Нещата обаче се промениха коренно и сега пациентите могат да разчитат, че в болницата ще им бъдат направени изследвания с модерна апаратура.
В момента подготвяме филм за юбилея, имах възможност да се разходя из отделенията и да разгледам какво се случва. Мога да заявя, че не познах болницата. В някои кабинети се чувстваш като в научнофантастичен филм. Смятам,че лечебното заведение е постигнало добро технологично ниво.
Разбира се, съществува проблемът с медицинските кадри, но тази тенденция е характерна за цялата страна. По-голямата част от специалистите са възрастни, което не е лошо, защото притежават необходимия опит. Но какво ще се случи в бъдеще след 5-10 години? Хубавото е, че от две години вече постъпват и млади лекари на специализация. Дано да останат, а не да използват болницата само като трамплин за чужбина.
