- Приятели, колеги, партньори, поздрави от Европейския регион на СЗО, от 53 страни в Европа и Централна Азия, регион, където прекратяването на туберкулозата (ТБ) все още е в процес на работа. Но регион, където имаме знанията и опита да изкореним тази болест завинаги.
Преди 141 години, на 24 март 1882 г., Роберт Кох установява, че Mycobacterium tuberculosis е причинителят на заболяване, което по онова време се смята за нелечимо.
Днес, като погледжаме назад, установяваме,  че сме постигнали огромен напредък в борбата срещу тази предотвратима и подчертавам, лечима болест, включително и на свързаните с нея социални и икономически фактори.
Ние сме в добра позиция да сложим край на туберкулозата завинаги до 2035 г., като се има предвид, че отдавна сме в състояние да диагностицираме и лекуваме болестта, да предотвратяваме нейното разпространение. Но реалната ситуация е друга.
Изминаха пет години от първата среща на високо ниво на ООН за туберкулозата. Там бяха одобрени мащабни цели, които трябваше да бъдат постигнати през изминалата година. Напредъкът към тези цели обаче изглежда разочароващ и има много причини за това.
Многобройни кризи – природни бедствия, конфликти, COVID-19, допринесоха за сериозно въздействие върху здравните системи, застрашиха постигнатите успехи, включително борбата с резистентната туберкулоза и коинфекцията между ТБ и ХИВ.  Преди три години, преди началото на пандемията, Европейският регион вървеше стабилно към целите си, като постигна най-бързия спад в заболяемостта и смъртността от ТБ в света.
Глобалният доклад за туберкулозата за 2022 г. обаче представи мрачна, но отрезвяваща картина. През 2021 г. смъртните случаи от туберкулоза в Европейския регион се увеличиха в сравнение с 2020 г., а спадът на заболяемостта спря за първи път от 20 години.
И все пак, колеги, това е време на страхотни възможности за тези от нас, които се занимават с туберкулоза. Трябва да се възползваме напълно от потенциала на новите технологии като бърза молекулярна диагностика, по-ефективна и по-кратка профилактика, лечение и поддържащи режими, иновативни цифрови решения в здравеопазването.
За първи път в историята на контрола над туберкулозата имаме само шестмесечни схеми на лечение както за така наречената „нормална“ туберкулоза, така и за резистентна към ле-
карства туберкулоза. Само си представете – сега можем да потвърдим диагноза  туберкулоза и лекарствена резистентност в рамките на часове и да започнем лечението веднага. Преди няколко години най-вероятно не бихме повярвали, че подобно нещо е възможно.
Ето защо подчертавам, че имаме необходимите научни и медицински инструменти, за да наваксаме.
Въпреки това, за да достигнат до всеки човек, живеещ с туберкулоза, лечението и грижите, от които се нуждае, спешно трябва да изградим по-силни, по-последователни и целенасочени партньорства между държавите членки, донорските агенции и засегнатите общности.
Често обаче виждаме подходи, при които различни заинтересовани страни продължават да работят изолирано една от друга / такъв все още е случаят при туберкулозата и ХИВ например/, когато не е налице сътрудничество, обединяване на усилия и ресурси. Честно казано, това е пряк път към провал. Имаме нужда от силно лидерство, повече инвестиции в гри-
жи, насочени към хората, повече изследвания и повече подкрепа за иновациите в областта на туберкулозата. Трябва също така да подобрим достъпа до услуги за туберкулоза чрез инвестиране в услуги, базирани в общността, и укрепване на връзките с първичната здравна помощ.
Сега наистина е моментът да начертаем нов курс за премахване на туберкулозата веднъж завинаги в Европейския регион и в световен мащаб. През  септември т. г. ще се проведе втората среща на високо равнище на ООН по въпросите на туберкулозата, домакинствана съвместно от Полша и Узбекистан. На тази среща световните лидери ще се ангажират с нови цели и ще поставят нови показатели за прекратяване на туберкулозата.
Тези усилия не трябва да остават напразни. Напротив, взетите решения следва да доведат до конкретни действия и отчетност за тяхното изпълнение на всички нива.
Като поемаме тези ангажименти, ние ще обещаем да по-
могнем на хората, които най-много се нуждаят от нашата подкрепа, тъй като туберкулозата до голяма степен е болест на бедността и неравностойното положение, стигматизирана, дискриминирана и засягаща най-уязвимите наши съграждани.
Приятели, вероятно вече се досещате, че темата за борбата с туберкулозата далеч не ми е безразлична. През цялата си професионална кариера, в общуването с отдадени медицински специалисти и в подпомагането на хора, живеещи с това заболяване в някои от най-предизвикателните региони на нашата планета, моята постоянна и най-желана цел беше да сложа край на туберкулозата завинаги.
Наистина вярвам, че можем да го постигнем заедно.

Изявление на д-р Ханс Клуге, регионален директор на СЗО за Европа