XII среща на Collegium Praxis Neuroligicae „Шумен и приятели“’2018, организирана от Българското дружество по неврология, вече е история.
Над 170 специалисти в областта на неврологията от над 20 населени места участваха в това традиционно научно събитие. Основен акцент бе поставен върху правилната диагностика и последващото лечение на пациентите с остър мозъчен инсулт. Представени и дискутирани бяха клинични случаи от практиката на водещи болници в страната.
Срещата бе открита от д-р Ивайло Петров, началник на Неврологичното отделение в МБАЛ в Шумен, и от акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология, който бе и модератор на събитието. Една от работните сесии премина под мотото „Лечение на острия мозъчен инфаркт с тромболиза – предизвикателство или всекидневна практика“. Основни лектори бяха и доц. Р. Калпачки, доц. Н. Топалов, доц. В. Гергелчева, д-р Т. Митева и други.
Акад. Миланов обобщи данни от нашата страна – значителното нарастване на броя на болниците, които при лечение на остър мозъчен инсулт прилагат тромболиза – от 17 през 2016 г. до 33 през 2018 г. Данните се доказват от официалните регистри на НЗОК за първата половина на тази година.
Доц. Р. Калпачки, завеждащ клиниката по неврология към УМБАЛ “Св. Анна“ в София, анализира на базата на големия си клиничен опит различни клинични проблеми, свързани със съвременното лечение на инсулта. Доц. Н. Топалов акцентира върху значението на образната диагностика при исхемичен мозъчен инсулт, а
д-р Ив. Петров обърна внимание на ефективността на лечението с тромболиза при тежки мозъчни инфаркти. Работната сесия бе организирана с подкрепата на фармацевтичната компания Boehringer Ingelheim.
- В тази зала започнахме през 2002 г. и бяхме 40 колеги. През 2003 г. бяхме 2 пъти повече. Сега в нашия колегиум са включени 160 души. През тези 12 години целта винаги е била да ставаме по-добри, каза в приветствието си д-р Ивайло Петров.
– Поздравявам организаторите на това събитие, подчерта акад. Миланов. – Всички сме убедени, че тази среща ни липсваше, защото за разлика от националния конгрес, където представяме последните но-
вости, в Шумен винаги в по-тесен, приятелски кръг можем да споделяме проблемите, кое-
то понякога е по-ценно от новите неща, които могат да се прочетат и в книгите, каза още акад. Миланов.
Той подчерта, че България се движи в правилната посока и е на път да покрие критериите на Европейската организация за инсулти.
– От началото на годината 131 болници приемат пациенти с остър исхемичен инсулт, а 33 (25 %) от тях прилагат лечение с тромболиза на пациенти с остър исхемичен инсулт. За да може България да покрие критериите на ESO, трябва да постигнем най-малко 40 болници, които използват тромболиза, и се намират на разстояние 40 минути с автомобил една от друга. Това показва, че България е близо до поставената първа цел. Втората цел бе ръст в броя на тромболизите, а третата – да се съкрати времето в болницата “от врата до игла” до 60 минути – данните от международния регистър RES-Q показват, че времето за България е 55 минути, уточни акад. Миланов.
- Хиляди пациенти остават без специализирано лечение, от което се нуждаят. Тромболизата е сред най-революционните постижения на неврологията през последните години, което дава възможност исхемичният мозъчен инсулт да се лекува успешно с ново поколение лекарство, наречено тъканен плазминогенен активатор. Чрез венозно или директно артериално приложение запушванията на кръвоносните съдове на мозъка се разтварят и се възстановява нормалното кръвообращение в засегнатата зона на мозъка. По този начин могат да изчезнат симптомите и болните могат да бъдат излекувани в първите три часа от възникването, защото предпазени от загиването ще бъдат хиляди и милиони мозъчни клетки, допълни д-р Ив. Петров.
Тревожната статистика сочи, че всяка година у нас над 50 000 души получават мозъчен инсулт. България е на едно от първите места по смъртност от мозъчни инсулти в Европа. В България повече хора умират от мозъчен инсулт, отколкото от миокарден инфаркт. Данните сочат, че над 150 000 българи имат повече от един рисков фактор и в следващите няколко години е много вероятно да получат инсулт. Навременното диагностициране на мозъчния инсулт и бързото отвеждане на пострадалия в болница са изключително важни за лечението. Най-резултатно лечение се постига в първите часове след инсулта, максимум до 4.5 часа от началото на симптомите, защото след това промените са значителни и трудно обратими.
Главната цел на Европейската организация за инсулти (ESO) е да намали глобалната тежест на инсултите чрез профилактика, лечение и дългосрочни грижи за пациентите, да насърчава най-добрите стандарти в клиничната практика и да повишава информираността на населението и здравните специалисти относно мозъчния инсулт. По данни на ESO на всеки 30 минути един болен с инсулт, който може да бъде спасен, умира или трайно се инвалидизира, защото е лекуван в неподходяща за целта болница. По-малко от една трета от пациентите с инсулт понастоящем се лекуват в специализирани центрове за инсулти.