Йоддефицитните заболявания /ЙДЗ/ са група болести и нарушения в развитието, които са обусловени от намален прием на йод, имат ендемичен характер вследствие екзогенен йоден дефицит и могат да бъдат предотвратени чрез адекватен и системен йоден прием (В. S. Hetzel, 1983). Тяхна видима проява е ендемичната гуша, но от най-голямо значение са нарушенията в нервно-психическото и физическото развитие на децата и подрастващите, също и репродуктивните функции при лица в полово зряла възраст /стерилитет, спонтанни аборти, мъртвораждания, генетични малформации/. Характерът и тежестта на нарушенията зависят от степента на йодния дефицит, продължителността на въздействието му и възрастта, особено в пренаталния период от развитието /бременността/. В най-леките случаи могат да липсват видими прояви, но интелектуалното развитие и възможностите за реализация на засегнатите остават непълноценни и трайни.
Йодният дефицит е световен екологичен проблем, засягащ всички континенти, главно планинските и някои приморски територии с общ брой население над 2 млрд. души. По данни на СЗО за 1994 г., разпределението на случаите с ЙДЗ в глобален мащаб е: кретенизъм – 1-10%; ендемична гуша и хипотиреоидизъм – 5-30%; интелектуално, физическо и полово изоставане /субклинични форми/ – 30-70%. Процентът на засегнатите лица е най-висок в Африка, Южна Америка и Азия /особено в Хималаите и Памир/. Европейският континент също е засегнат, с болестност към 2004 г. сред 97 млн. души.
Йоддефицитните заболявания са геоекологичен проблем и за България, която е част от Балканския ендемичен район. Йоддефицитните планински и полупланински райони на страната представляват около 1/3 от територията й, с население над 4 млн. души, от тях около 2 млн. души в столицата и прилежащите селища /Фиг. 1/. Проучванията на акад. Иван Пенчев и сътр. през 1956 г. са показали заболяемост от ендемична гуша в същите райони от 55,9%, и ендемичен кретенизъм – 1 до 3,5% в отделни селища. На това основание през 1958 г. е въведена задължителна профилактика с йодирана готварска сол на цялото население в същите райони, както и допълнителна профилактика на рисковите групи /деца и бременни/. В резултат на това болестността от ендемична гуша намалява до 12% през 1974 г., без регистрирани нови случаи на ендемичен кретенизъм.
В края на 80-те години на миналия век болестността в ендемичните райони нараства до 23,3%, главно за сметка на нискостепенните дифузни струми. Болестността е била двукратно по-висока при жените /29,3% срещу 14% при мъжете/, с възрастов пик в края на третата декада от живота. Основният фактор, довел до това неблагоприятно развитие, е била неадекватна спрямо йодния дефицит в рисковите групи и несистемно контролирана йодна профилактика.
Във връзка с тези факти, в началото на 90-те години бе разработена нова Национална стратегия, съобразена с приетите международни изисквания, която бе одобрена и приета с ПМС през 1994 г. Основният принцип на стратегията е универсална и задължителна за населението в цялата страна профилактика с йодирана сол. Стандартът е нов – солта е йодирана с калиев йодат (28–55 мг/кг сол), осигуряващ по-висока стабилност и трайност на продукта в сравнение с използвания преди калиев йодид. Предвиденото съдържание на йода е съобразено с необходимата средна дневна консумация на готварска сол за домакински цели /5–6 г дневно/, както и с редуцираното йодно съдържание на солта за срок на годност от производството /12 месеца/.
Националната програма разпорежда също:
– използване на йодирана сол в индустрията при производство на храни;
– използването й в храните на домашни животни, осигуряващи мляко и месо като основни хранителни продукти за задоволяване на йодните нужди при човека;
– контрол върху качеството, вноса и търговията с йодирана сол;
– системен мониторинг върху основните параметри, характеризиращи йодния и тиреоидния статус на населението /средно веднъж на 4 години/.
Основен критерий е определяне екскрецията на йод с урината в популационни групи ученици и бременни, съответстваща на утвърдените международни стандарти /йодурия между 100 и 200 g/L за деца и възрастни, за бременните и кърмачките – 200–250 μg/L/.
За 10-годишен период след въвеждане на националната програма всички критерии бяха успешно постигнати, включително намалена честота на ендемичната гуша /под 5% при децата между 7- и 10-годишна възраст/, липса на лабораторни данни за нарушения на тиреоидната функция и на клинични данни относно психическото и физическото развитие на подрастващите. Тези резултати бяха обект на щателна проверка и оценка от експертна група на СЗО и УНИЦЕФ през 2005 г., като двете организации официално обявиха България за страна, която е ликвидирала ендемията от ЙДЗ към същия срок. Последвалите до 2012 г. контролни проучвания върху йодния и тиреоидния статус на рисковите групи показаха устойчиви резултати, с тенденция за леко намаление на йодурията при бременните /до 160-170 μg/L /.
Като страна в ЕС през 2015 г. България бе включена с двама свои експерти в Консорциум по европейския проект “Euthyroid”, чиято цел е хармонизиране на европейските програми за превенция на ЙДЗ за всички 28 страни от ЕС. След 3 години проучвания и дискусии по проблема е изработена декларация, отнасяща се за всички страни в ЕС, която ще бъде официализирана през април 2018 г., на заключително заседание на Консорциума в Краков. /“The Krakow Declaration on Iodine. Tasks and Responsiblities for Prevention Programs Targeting Iodine Deficiency Disorders“/. Документът декларира следните основни принципи:
l Задължително и универсално използване на йодирана сол в търговията, хранителната индустрия и животновъдството като доказан и икономически най-изгоден метод за контрол и превенция на ЙДЗ, превъзхождащ принципа за свободно предлагане на йодирана и нейодирана сол в търговската мрежа;
l Стандартът за йодиране на солта следва да бъде съобразен с редица фактори, зависещи от конкретните условия и резултатите от системен мониторинг на йодния статус при рисковите групи, осъществяван в сътрудничество с научните институции. Съществуващите различия в програмите и методите за превенция на ЙДЗ в рамките на ЕС при условията на глобална икономика създават възможности за прескачане на търговските бариери по отношение предлагане на нейодирани продукти на населението и подлежат на регулация от съответните здравни и търговски институции в Европейския съюз и отделните страни;
l Контрол върху изпълнение на програмите за превенция на ЙДЗ от страна на отговорните национални институции, включващ регулярни представителни епидемологични проучвания на клиничните и лабораторните показатели в представителни групи от населението, провеждани от специалистите, с цел достоверна оценка на ефективносттта на програмите за превенция на ЙДЗ;
l Активно участие и подкрепа от научните и обществените организации, включващи публични информационни кампании;
l Консултативни експертни съвети към правителствените и здравните институции, включващи тиреоидолози, епидемиолози, здравни икономисти, педиатри, гинеколози, нутриционисти, пациентски организации и представители на индустрията.
Изброените по-горе изисквания ще гарантират успешно изпълнение на програмите за превенция на йоддефицитните заболявания в страните от ЕС. Декларацията на Консорциума предстои да бъде разгледана и одобрена от Европейския парламент в кратки срокове.
Проф. Боян Лозанов
