Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Миграцията на медицинските специалисти

Миграцията на медицинските специалисти

Партньорски проект на институт “Отворено общество” (ИОО), Българския лекарски съюз и Българската асоциация на специалистите по здравни грижи, озаглавен „Човешките ресурси в общественото здравеопазване в България“, бе представен на 20 юли т.г. в София.

Как да задържим медицинските специалисти в България и да накараме младите да практикуват в страната? Отговор на този въпрос е търсен както в проучване по темата, така и на самата дискусия, събрала представители на участниците в проекта, на Министерството на здравеопазването, на синдикатите в здравеопазването, експерти. Дискусията бе уважена от д-р Даниела Дариткова – председател на Комисията по здравеопазване в парламента, която се спря на някои от факторите, които доведоха до миграция на толкова много български медицински специалисти: пропуски в специализацията, липсата на възможности за кариерно развитие, ниската оценка на труда. Д-р Дариткова смята, че чрез „малки стъпки“ може да се върви към стопиране на тази отрицателна тенденция. За пример тя даде промените в наредбата за специализация, но категорично изтъкна, че без участието на общините е абсолютно невъзможно задържането на високоспециализираните медицински кадри. Д-р Дариткова изрази убеждение, че много лечебни заведения загинаха и ще загинат именно поради недостатъчен кадрови потенциал за качествена медицинска помощ.

Боян Захариев – ръководител на екипа, реализирал проекта, представи анализ на резултатите според въпросите и отговорите, както и обобщени изводи. Анализът се основава на широка информационна база, част от която включва:

-         национално представително изследване сред медицински специалисти в страната, проведено в периода септември-октомври 2011 г.;

-         изследване сред ръководители на 130 лечебни заведения в болничната и доболничната сфера;

-         данни от регистрите на БЛС и БАСЗГ;

-         данни за медицинските специалисти, получили удостоверения за добра медицинска практика с цел работа в чужбина от БЛС и БАСЗГ, и качествено изследване с лица, които взимат такива удостоверения;

-         качествено изследване сред студенти в здравни специалности, които са в последни години на обучението си.

Б. Захариев започна с цифрите: в началото на 2011 г. в БЛС са регистрирани 32 хил. лекари, а в базата данни на БАСЗГ има регистрирани около 47 хил. специалисти по здравни грижи. Цифрите сочат още, че 29 на сто от лекарите в страната са регистрирани в София, а общо половината от регистрираните са от София-град, Пловдив и Варна. Справката показва, че разпределението на специалистите по здравни грижи на територията на страната е по-балансирано. Възрастовата справка показва, че най-много са лекарите между 46 и 60 години – 48,4 на сто, лекарите над 60 години са 20,1 на сто, а тези до 30 години са само 5 на сто. Анализът показва, че от заминаващите за чужбина лекари 13 на сто са във възрастта до 30 години, а най-много – 48 на сто, са заминаващите във възрастта от 31 до 45 години – изградени професионалисти със специалност. Това се доказва и от проучването по специалности – 11,3 на сто от заминаващите имат специалност по вътрешни болести /или друга клинична подспециалност/, следват специалистите по анестезиология и интензивно лечение – 8,7 на сто, по хирургия, по акушерство и гинекология и др. Отговорът на въпроса за къде заминават медицинските специалисти е Великобритания, Германия, Франция – с най-голям процент, като следват и други страни от ЕС. Медицинските сестри заминават главно за Великобритания, но на втора и трета позиция са съответно Италия и Испания.

Естествено най-голям интерес от проучването представлява отговорът на въпроса какво кара специалистите да заминават. Ето и до болка познатите фактори: заплащане на труда; дисбаланс в заплащането по специалности; липса на достатъчно медицински специалисти, което се отразява върху работата; недостиг на средства за консумативи; липса на модерно оборудване.

В заключение на презентацията си Б. Захариев подчерта, че „миграцията на медицински специалисти е глобален процес, а движението към страни с по-развити здравни системи и с по-добри условия на труд е естествено“. Лекторът изтъкна обаче голямата опасност да се засили сега съществуващата тенденция за все по-голям недостиг у нас – особено след пенсионирането на кадрите, които сега са във възрастта от 40 до 60 години. В заключение той препоръча, че главната насока в действията на държавата и обществото трябва да бъде премахването на основните причини, които днес мотивират специалистите да напускат България.

„Да бием камбаната“ препоръча в изказването си и д-р Юлиян Йорданов – зам.-председател на БЛС. Той информира, че от януари до 18 юли т.г. БЛС е издал 256 сертификата, като 32 от тях са за завършили през 2012 г., а 17 – за завършили през 2011. Д-р Йорданов акцентира и върху факта, че 50 на сто от работещите днес у нас лекари са на възраст над 50 години, а 20 на сто са в пенсионна възраст. За размисъл той огласи още два факта: очаква се до 2020 г. в Европейския съюз да има дефицит на 2 млн. медицински специалисти; в Полша, където от известно време коригират факторите, вече почти няма емиграция, дори се отчита завръщане на някои специалисти в родината им.

Милка Василева – председател на УС на БАПЗГ, изрази позицията на организацията, като подчерта, че според техни данни една от основните причини професионалистите по здравни грижи да напускат – наред със заплащането, е унизителното отношение,.което те срещат у нас. Само през 2011 г. са напуснали 1293 професионалисти, като на една трета от тях автоматично са им признати дипломите и работят като медицински сестри, а две трети се реализират като болногледачи. До юни 2012 г. от асоциацията са издали 586 удостоверения. М. Василева изтъкна, че съотношението у нас – две сестри към един лекар, се смята за критичния минимум на една здравеопазна система.

Доц. Наташка Данова представи цифри от Националния център за обществено здраве и анализи /НЦОЗА/, като акцентира на диспропорциите по региони, които са особено тревожни, като очерта и главни фактори за миграция: неудовлетвореност от заплащането; умора от реформата; бюрократични пречки; условия за пенсиониране; възможности за участие в конкурси и за кариерно развитие. Лекторката каза, че мерките „трябва да бъдат предприети главно от Министерството на здравеопазването, след задълбочен анализ на потребностите по региони, за да бъдат поне смекчени големите диспропорции в осигуреността и достъпа до здравна грижа.

Според справка в МЗ по информация от ЕК, през 2009 г. 1031 лекари от България са потърсили признаване на дипломи в страна на ЕС – това съобщи П. Василева – началник на отдел „Образование и квалификация“ в МЗ. Тя обобщи някои мерки на ведомството, като акцентира на новите моменти в наредбата за специализации, които ще облекчат донякъде диспропорциите и недостига на определени специалисти у нас. „България е донор на Европа по отношение на медицинските специалисти“ каза д-р Пл. Радославов от ФСЗ към КНСБ, който изтъкна, че всъщност всеки данъкоплатец е субсидирал издръжката на студентите по медицина, а те след това не се реализират у нас. Д-р Радославов акцентира и върху факта, че поради миграцията цели населени места и региони опустяват, защото „закриването на една болница поради липса на кадри води след себе си ндо напускане на населеното място и от много други специалисти – учители, юристи, инженери“. Той предложи да се създаде програма за „защитени болници“ по подобие на защитените училища.

Доц. Златица Петрова изтъкна в изказването си, че отношението на обществото към лекарите също е изключително сериозен фактор за увеличаване  броя на специалистите, които не желаят да работят в страната си.

В други от изказванията бяха отправени препоръки за необходимостта по-задълбочено да се анализира миграцията на медицински специалисти по вид – за професионална реализация, за научна дейност, за преподавателска работа, както и да се постави акцент върху управлението на човешките ресурси в системата на здравеопазването.

От институт „Отворено общество“ информираха, че предстои специален анализ за миграцията сред завършващите – тема, на която ще бъде посветена среща през есента.

Вместо заключение вероятно е най-подходящо да цитираме проф. Станка Маркова, която не за пръв път с горчивина подчерта, че „няма нищо лошо да анализираме причините. Лошото е, че след толкова години анализи все още няма никакви работещи решения по въпроса за миграцията, за недостига на кадри, от което естествено страда качеството на медицинската грижа, страда пациентът“.

1 Отговор to " Миграцията на медицинските специалисти "

  1. РАНГЕЛОВ казва:

    В свое изказване пред чешкия парламент,министърът на здравеопазването казва:“Когато осъзнахме,че трябва да повишим заплатите на медиците ни,вече нямаше на кого да ги повишаваме…“Ние ,разбира се,никога не се учим от грешките на другите,правим се,че проблема не съществува,или чакаме да стане катастрофално положението и едва тогава почваме да умуваме…

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.