Вие сте в: Начало // Всички публикации // Проф. Татяна Бенишева – Липсата на конкретика и прозрачност предреши избора на седалище на ЕМА

Проф. Татяна Бенишева – Липсата на конкретика и прозрачност предреши избора на седалище на ЕМА

Къде ще бъде седалището на Европейската агенция по лекарствата (EMA) след Брекзит ще решат страните от Европейския съюз, а не служителите и проучванията на ЕМА.

Екип на Факултета по обществено здраве и на Българската асоциация за лекарствена информация (БАЛИ) представи свой детайлен анализ на оповестените данни по темата, по време на конференция по повод 100-годишнината на Медицинския университет в София, както и по време на Курс по лекарствени регулации на БАЛИ, проведен на 13 октомври т.г.

България, заедно с още 18 европейски държави, подаде кандидатурата на София. На 29 март 2019 г. ЕМА трябва да има ново седалище.

За коментар на публикуваните скоро документи от ЕМА и от ЕС относно предстоящата релокация на агенцията след Брекзит потърсихме председателя на Българската асоциация за лекарствена информация проф. Татяна Бенишева, която първа съсредоточи общественото внимание върху възможността България да кандидатства за домакинство на ЕМА още през пролетта на 2016 г. „Форум Медикус“ отрази позицията на проф. Бенишева в бр. 31-32 от 19 септември 2016 г.

– Проф. Бенишева, припомнете какви бяха официално публикуваните от ЕС критерии за оценка на кандидатурите на държавите членки, подали заявления за домакинство  на ЕМА?

– На интернет страницата на Европейския съвет бяха публикувани 5 общи критерия: логистика, достъп до училища, достъп до сграда, достъп до социална и здравна система, непрекъснатост на бизнеса. Липсват чисто икономически параметри, които да реферират към нивото на стандарта на живот във всяка една от държавите кандидатки. Подобни условия биха поставили старите и новите държави в съюза в неравностойно положение. Ясно е, че жизненият стандарт в старите държави – членки на ЕС, е 4-5 пъти по-висок в сравнение с този в новите страни. Сред тях подалите оферти за кандидатстване са Хърватия, България, Малта, Румъния, Словакия.

– През септември т.г. ЕМА проведе проучване сред служителите си относно техните предпочитания за новата държава – домакин на агенцията. Какво е мнението Ви за това действие?

– На 26.09.2017 г. на интернет страницата на ЕМА чрез документ № EMA/635491/2017 беше оповестена информация от вътрешно проучване в агенцията, че служителите на ЕМА предпочитат за седалище на регулаторния орган само 5 държави, като не е ясно кои точно са те. Независимо че има публикувани резултати, не виждам адекватна методология как се е стигнало до тези изводи, поради което не считам този резултат за валидиран, а за подвеждащ и манипулативен – 60% от служителите ще напуснат, ако агенцията е извън Лондон или отиде в 5 държави, една от които (най-вероятно) е България. Не е ясно на какво основание ЕМА прави подобни анализи и ги публикува официално на интернет страницата си. Никъде в документите от проучването не е маркирано, че провеждането на това проучване е поръчано от Европейската комисия.

На практика всеки служител на агенцията е трябвало да оцени персонално 1140 страници, или фактически всички кандидатури, подадени и публикувани на сайта на ЕC. И да избере град по собствена преценка. Не е ясно на какви индикатори е стъпено за този избор, тъй като в документа на ЕМА (EMA business continuity planning and impact of staff retention scenarios from the EMA staff survey”, 26.09.2017, № EMA/635491/2017) няма посочени обективни показатели в тази посока.

ЕМА ще трябва да се премести от Лондон заради БРЕКЗИТ до 29 март 2019 г., а София се кандидатира да приеме агенцията като предлага тя да се настани в „Sofia Tech Park”.

В края на септември т.г. ЕК публикува оценките на кандидатурите на държавите членки. Как бихте резюмирали факта, че България е с най-ниска оценка?

На 30 септември 2017 г., независимо от проучванията на ЕМА, Европейската комисия публикува оценките на кандидатурите на държавите членки. Документът с номер EMA/653607/2017 е първият официален, в който има доста забележки и препоръки към всяка страна, включително и към България. Прави впечатление, че  забележките и препоръките са най-малко към Барселона, Амстердам, Братислава, Брюксел, Копенхаген и Милано, чиито условия почти напълно съответстват на изискванията на ЕМА, на практика станали ясни едва след подаването на предложенията от страните кандидати.

В изискванията на Европейския съвет няма посочена дата, от която агенцията да стартира работа на новата локация, както и посочени всички технически изисквания. Всички те бяха публикувани от ЕМА едва на  08.09.2017 г., с второто проучване на ЕМА – повече от месец след крайния срок за подаване на документите от страните кандидатки – 31.07.2017 г. ЕМА посочва 6 одобрени града, маркирани в зелено – Барселона, Амстердам, Братислава, Брюксел, Копенхаген и Милано. Директор на ЕМА в момента е италианец, което е знак за явен и нескрит лобизъм. Отново възниква въпросът по чия инициатива ЕМА публикува тази информация.

Няма икономически изисквания към страните кандидатки – например остойностяване на бъдещата поддръжка на ЕМА, както и за всички очаквани разходи. Подобен показател ще покаже ясно в коя от 19-те държави членки е икономически най-изгодно да се релокализира ЕМА.

Липсват детайли относно финансирането на служителите и дали ще има разлика по този показател в отделните държави – дали това отново не е мотив, за да  не избират България.

Осигуряване на жилищни площи за служителите, стандарт на живот и какво те ще трябва да заплащат в различните държави също са данни, липсващи в изискванията.

Някои от държавите кандидатки са представили общи насоки, но сравнителен анализ по тези показатели между офертите отново е невъзможен.

Възниква въпросът защо информацията за техническите изисквания в този ú вид, каквато е указана в таблицата на ЕМА от 03.10.2017 г. (документ EMA/589388/2017), не беше публикувана преди крайния срок на конкурса (31 юли 2017 г.)? Остава неизяснен и показателят колко ще бъде издръжката на ЕМА във всяка една от държавите  кандидатки.

– В заключение, как бихте обобщили случващото се в Европа, в контекста на предстоящата промяна на адреса на ЕМА?

– От официално публикуваните документи до момента става ясно, че като цяло се разчита  на инициативността на държавите – членки на ЕС, респективно всяка държава се „развихри“, както сметна за подходящо. България очевидно нямаше опит и попълни изискванията, без да се „разпилява“ в излишен труд, като специални интернет сайтове, видео материали и презентации в медиите.

Ако ЕС искаше да има равнопоставеност и прозрачност, би следвало да публикува всички характеристики и изисквания на ЕМА, за да се подготвят страните членки адекватно, а не да се разчита на проактивност и различни похвати, които в повечето случаи са в полза на чисто националния пиар за съответната държава.

В медийното пространство се промотира тема относно зачитане правата на т.нар. ЛГБТ (лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендъри, интерсекс хора) в България, провокирана от писмо на Българския Хелзински комитет (БХК) до председателите на ЕС, ЕК, ЕП, директора на ЕМА и министър-председателя на България, което е недвусмислено поругаване авторитета и имиджа на България чрез неуместни доводи.

Подобни доводи не бяха част от изисканията на ЕС за преместване на ЕМА. Никъде не е посочено в изискванията, че държавите кандидатки (в т.ч. България) трябва да имат национално законодателство, което да делегира еднополови бракове и всички интерпретации по темата. Корените на писмото на БХК очевидо не са „нашенски”, това е против националния интерес на България, но казусът е възложен на главния прокурор, който да назначи съответната проверка.

Мястото на новото седалище на ЕМА ще бъде гласувано на 20 ноември 2017 г., като служителите няма да имат думата в гласуването. Градът домакин ще бъде определен от министри на страните членки. Това трябва да стане на базата на критерии като: подходяща сграда, достатъчно капацитет за хотелско настаняване, удобни връзки с летище, образователна инфраструктура за децата на служителите и др.

Няма яснота за чия сметка ще бъде преместването на ЕМА – на ЕС, на Обединеното кралство или на съответната държава членка.

В заключение – изискванията на ЕМА са само в 5 критерия, без конкретика в тях. И днес реално не се знае какво се очаква по всеки критерий. Подобна преднамерена ситуация е в полза на единици държави, които са имали достъп до информацията, което  е видно от резултатите.

Липсва прозрачност – какво се очаква по тези критерии, кои са водещи, как те да бъдат детайлизирани и подредени. Добре би било правителството на България да заяви тези наблюдения в ЕС.

Засега водещи градове – потенциални домакини на ЕМА, са Амстердам, Копенхаген, Брюксел, Милано, Барселона и Братислава.

На 20.11.2017 г. министър-председателят на България  ще даде своя глас за новата държава членка, която да домакинства на ЕМА.

Разговаря Филип МАРИНОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.